Решение № 13288 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2011 г.

Решение № 13288 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дана Миланова Модева-Арнаудова от гр. София срещу решение № 788 от 21.02.2011 г. по адм. дело № 7751/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № 399 от 23.09.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № РВ-ПОВН-405 от 31.08.2010 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при СУСО, с което е започнало производство за събиране на недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО от нея. За да постанови този резултат Административен съд - София град е приел за законосъобразен (съобразен с правилото на чл. 53, ал. 4 КСО) направеният от главния директор на СУСО извод, че касационната жалбоподателка не е имала право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето, през което детето й е било настанено в детска ясла. Решението е правилно. Съдържанието на понятието "детско заведение" се извлича: а) от разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП); б) от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от действащата до м. ноември 2008 г. Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отменена с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащата Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), според която детските ясли са здравно-профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години, т. е. детските ясли са здравно-профилактични и възпитателни детски заведения. Това съдържание е придобило обществена известност. До изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (с § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) обстоятелството, изключващо правото на майката на обезщетение за отглеждане на малко дете, е било "настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка", а в резултат на посоченото изменение на чл. 53, ал. 4 КСО думите "на пълна държавна издръжка" са отпаднали и правоизключващото обстоятелство вече настаняването на детето в детско заведение без оглед на това дали детското заведение е на пълна държавна издръжка. Новата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО сочи на волята на законодателя да ограничи изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете само за случаите, когато майката или лицето, ползващо това право, лично и постоянно полагат грижи за детето. Основателен е доводът, че сходната разпоредба на чл. 54, ал. 3 КСО обявява като правоизключващ факт настаняването на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка, което означава, че майката, прекъснала разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете, ще получава паричното обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО (50 на сто от обезщетението по чл. 53 КСО) и когато детето е настанено в детска ясла. Между двата вида обезщетение - по чл. 53, ал. 1 и по чл. 54, ал. 1 КСО - обаче има съществена разлика. Обезщетението по чл. 53, ал. 1 КСО е това, което визира чл. 164, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), а обезщетението по чл. 54, ал. 1 КСО е това, което визира чл. 164, ал. 5 КТ. Съществената разлика е, че във втората хипотеза (чл. 164, ал. 5 КТ, респ. чл. 54, ал. 1 КСО) майката е прекъснала своя отпуск за отглеждане на детето и отново е започнала трудова дейност. Същото правило - право на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО при започване на трудова дейност - важи и за самоосигуряващите се лица. Очевидна е идеята на законодателя - да бъдат подпомогнати майките, които са започнали отново трудова дейност и да не бъдат подпомагани майките, които са в отпуск за отглеждане на малко дете, но детето е настанено в детска ясла. Що се касае до лихвите, дължими от жалбоподателката върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № РВ-ПОВН-405 от 31.08.2010 г.), тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,