Решение № 12304 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган (УО) на оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 (ОПРР) срещу Решение 19874/10.06.2025 г., постановено по адм. дело 12499/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за незаконосъобразен направения от съда извод, че решението за установяване на публично вземане е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ от верификация. Твърди че процесният административен акт е надлежно мотивиран и от съдържанието му стават ясни фактическите и правни основания, довели до издаването му. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу Решение РД-02-14-1713/18.09.2024 г. да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът - Министерство на образованието и науката (МОН), представлявано от министъра на образованието и науката, чрез юрк. Й. Йовчев, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба по хода. Отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба със становище за липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Софияград е било Решение РД-02-14-1713 от 18.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, за установяване на публично вземане в размер на 3 127 541,25 лв. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-3.002-0008-C08, проект Обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на 10 държавни професионални гимназии в системата на МОН в областите Сливен, Стара Загора и Хасково, с бенефициент МОН (терминологично неточно посочен вместо бенефициер). По фактите решаващият съд е установил, че на 16.01.2024 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за окончателно плащане по АДБФП, придружено от окончателен и технически финансов отчет. При прегледа на искането е определена за надплатена сума в размер на 3 189 469,86 лв., явяваща се разлика между общо верифицираните разходи по договора в размер на 5 233 081,28 лв. и одобрените за плащане суми по направените искания за плащания в размер на 8 422 551,14 лв. Одобрените суми за плащане са определени след намаление с 61 928,61 лв., представляващи регистриран дълг. С уведомително писмо до министъра на образованието и науката е съобщено за приключване на процедурата по одобрение и е изпратено издаденото Решение РД-02-14-1712/18.09.2024 г. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и основателна по изложените мотиви на следващо място. В резултат от извършената проверка е потвърдил валидността на Решение РД-02-14-1713 от 18.09.2024 г. като издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че оспореното решение представлява акт за установяване на публично държавно вземане, който по своето естество е различен от актът, с който се отказва верификация. В конкретния случай двата акта са издадени едновременно и първият от тях не е влязъл в сила. След като липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане няма как да бъде издаден законосъобразно АУПДВ, поради което оспореният акт се явява незаконосъобразен. На следващо място съдът е достигнал до изводи за немотивираност на процесния акт и нарушение на правото на защита на адресата, тъй като не му е предоставена възможност да бъде изслушан и да вземе становище преди да бъде наложена неблагоприятната мярка. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е взел предвид релевантните факти за разрешаването на спора и е приложил правилно материалния закон. Заключението за незаконосъобразност на Решение РД-02-14-1713 от 18.09.2024 г. е обосновано от съда чрез съвкупна оценка на ангажираните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. В тази насока касаторът не оспорва съдебните изводи за нарушение на правото на защита на задълженото лице. Намерените съществени нарушения на административнопроизводствените правила от решаващия съд в тази част дават самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Предвид липсата на аргументи изложените мотиви се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Правилни са изводите на съда, че процесното решение на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, издадено на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3/22.05.2018 г.), представлява акт за събиране на публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Според тази разпоредба публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Поставеното изискване от законодателя е задълженията да са възникнали въз основа на административен акт. РУПДВ има за предмет възстановяването на надплатени суми по административен договор (АДБФП BG16RFOP001-3.002-0008-C08). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3/2018 г., в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Определен е и редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. Съгласно чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид цитираните разпоредби производството по издаване на РУПДВ е проведено и приключило при липса на горепосочената предпоставка за издаването на АУПДВ - безспорно по основание и размер вземане, съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 Наредба Н-3/2018 г. В тази насока са Решение 11730/19.11.2025 г. по адм. дело 10100/2025 г. по описа на ВАС, Решение 2345/10.03.2025 г. по адм. дело 112/2025 г. по описа на ВАС; Решение 3475/02.04.2025 г. по адм. дело 782/2025 г. по описа на ВАС и Решение 12973/02.12.2024 г. по адм. дело 7183/2024 г. по описа на ВАС. Към момента на издаването на РУПДВ актът, с който е отказано верифициране на разходите не е влязъл в сила и това е видно при служебна проверка, че Решение за отказ от верификация РД-02-14-1712/18.09.2024 г. е отменено частично с Решение 26252/01.08.2025 г. по адм. дело 12624/2024 г. по описа на Административен съд Софияград и същото е обект на касационен контрол. След преценка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение 19874/10.06.2025 г. на Административен съд София - град за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски е неоснователна, а от ответника по касация такава не е заявена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение: