Решение № 10326 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба и два броя частни жалби, подадени в срок от С. П. В. от гр. София срещу съдебни актове, постановени по адм. дело 6665/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Иска се отмяната им като незаконосъобразни, респективно нищожни. Претендират се разноски. Ответникът началникът на ДНСК оспорва жалбите и чрез процесуален представител моли да бъдат отхвърлени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените жалби. Според настоящата инстанция всичките оспорвания на В. са неоснователни, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за обявяване нищожността на Разпореждане 9660/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 9777/2021 г. по описа на АССГ и иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т.8 от АПК за обявяване нищожността на Определение 205/21.02.2024 г., постановено по адм. дело 1189/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Първият от предявените искове е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено с решение 23566 от 14.11.2024 г., понастоящем обжалвано от В.. Със същото съдебно решение е отхвърлен като неоснователен вторият от предявените искове. Според касационната инстанция правилно е прието от съда, че искът за прогласяване нищожността на Разпореждане 9660/07.11. 2023 г. е недопустим. До този извод АССГ е стигнал след тълкуване на нормите на чл. 208 и чл. 229 от АПК. Обосновано е прието, че предмет на иска по чл. 128а от АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на който служебно е извършена проверка за валидност, искът по чл. 128а от АПК е недопустим и правилно е оставен от съда без разглеждане. Съдът се е произнесъл в решението си с диспозитив с характер на определение, което следва да се потвърди. Що се касае до иска за прогласяване нищожността на Определение 2058/21.02.2024 г., постановено по адм. дело 1189/2024 г. по описа на ВАС, правилно този иск е отхвърлен от съда като неоснователен при разглеждането му по същество. Обосновано е прието, че липсват пороци, които да обосновават нищожността на съдебното определение. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция споделя изцяло изложените от АССГ мотиви в тази насока, без да е необходимо преповтарянето им. Следователно в тази му част решението също следва да се потвърди. По останалите оспорвания следва да се отбележи следното: С обжалваното от В. определение 27067/13.12.2024 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, същата е осъдена да заплати на ДНСК сумата 100 лева разноски. Тази жалба е оставена без разглеждане с определение 546/07.01.2025 г., също обжалвано с частна жалба. ВАС счита за правилен извода за недопустимост на частната жалба срещу определение 27067/13.12.2024 година Този извод е обоснован с просрочие на оспорването, което заключение е правилно и е надлежно мотивирано от съда, поради което определението от 07.01.2025 г. следва да се остави в сила. Предвид изложеното не са налице основания за уважаване на предявените от В. касационна жалба и частни жалби. При този изход на делото жалбоподателката ще следва да се осъди да заплати на ДНСК сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,