Решение № 6057 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2015. г.

Решение № 6057 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2015. г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение № 6/5.01.2015 г., постановено по адм. дело № 6955/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която по жалба на "Валдес - 96" ЕООД е отменен ревизионен акт № К-231113753/2.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1266/29.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в частта му относно установен ДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 00.. 039/11.05.2009 г., № 00.. 041/15.05.2009 г., № 00.. 043/21.05.2009 г. и № 00.. 046/29.05.2009 г., издадени от "Ивстрой-Инженеринг" ООД, както и в частта му на определен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размера над 32 252, 05 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба подробно се развиват доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Валдес - 96" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е основателна. С решението си АССГ е отменил ревизионен акт № К-231113753/2.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1266/29.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в частта му относно установен ДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 00.. 039/11.05.2009 г., № 00.. 041/15.05.2009 г., № 00.. 043/21.05.2009 г. и № 00.. 046/29.05.2009 г., издадени от "Ивстрой-Инженеринг" ООД, както и в частта му на определен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размера над 32 252, 05 лева. В останалата обжалвана част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Предмет на касационно обжалване е решението административния съд само в отменителната му част. В останалата част решението е влязло в сила. За да отмени акта в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че незаконосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 00.. 039/11.05.2009 г., № 00.. 041/15.05.2009 г., № 00.. 043/21.05.2009 г. и № 00.. 046/29.05.2009 г., издадени от "Ивстрой-Инженеринг" ООД. Въз основа на събраните по делото доказателства - фактури, договори, протоколи обр. 19, КСС, доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика, съдът е обосновал извод, че сделките са реално осъществени. Предвид тези констатации, съдът е отменил РА и в частта относно начисления корпоративен данък за 2009 г. за сумата над 32252, 05 лева. Решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Спорът по делото е относно наличието на предпоставките за признаване на данъчен кредит на "Валдес - 96" ЕООД по фактури № 00.. 039/11.05.2009 г., № 00.. 041/15.05.2009 г., № 00.. 043/21.05.2009 г. № 00.. 046/29.05.2009г, издадени от "Ивстрой-Инженеринг" ООД, с предмет "СМР по договор". За да упражни право на данъчен кредит ревизираното лице следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Настоящият състав намира, че по всички процесни фактури, издадени от "Ивстрой-Инженеринг" ООД липсва индивидуализация на предмета. Предметът на всички фактури е "СМР по договор", което не позволява да се определи както вида на доставката, така и количеството на услугите, което води до извод, че същите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Неяснотата относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурите документи, което възпрепятства установяването на съответствие на действително извършените сделки, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по - силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Както многократно е посочвала настоящата инстанция, неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Основателни са също така възраженията на касатора и досежно липсата на доказателства относно вида и количества на материалите необходими за извършване на СМР, за чия сметка са били. Не е доказано наличието на достатъчно необходим с оглед обема на СМР кадрови ресурс, както и техническа обезпеченост на доставчика, поради което правилно органа по приходите е приел, че по спорните фактури не е налице доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС. С оглед изложеното настоящият състав намира, че за ревизираното лице не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС, поради което на същото следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 00.. 039/11.05.2009 г., № 00.. 041/15.05.2009 г., № 00.. 043/21.05.2009 г. № 00.. 046/29.05.2009 г. на "Ивстрой-Инженеринг" ООД. Предвид горните изводи, законосъобразно с РА е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2009 г. като на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходите във връзка с посочените по -горе фактури. В тази част решението на съда се явява неправилно и следва да бъде отменено. Съобразно изложеното касационният съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Валдес - 96" ЕООД срещу РА в частта относно отказан данъчен кредит в общ размер на 37 999,90 лв. по фактури № 00.. 039/11.05.2009 г., № 00.. 041/15.05.2009 г., № 00.. 043/21.05.2009 г. № 00.. 046/29.05.2009 г., издадени от "Ивстрой-Инженеринг" ООД, както и в частта относно дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер над 32 252,05 лева. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1844 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,