Решение № 14529 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2013 г.

Решение № 14529 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Стоил Петров Стефанов против решение № 7335/28.12.2012 г., постановено по адм. д. 8607/2012 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с която съдът се е произнесъл относно законосъобразността на решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г., издадено от зам. директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София (ТД на НАП), с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1200568 от 13.03.2012 г. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение в обжалваната от него част е недопустимо - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Иска да бъде обезсилено съдебното решение в обжалваната част, а в останалата част да бъде оставено в сила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба зам. директор на ТД на НАП я оспорва. По делото е подадена касационна жалба и от процесуален представител на ТД на НАП против същото решение в частта, с която е прогласено за нищожно решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г., издадено от зам. ТД на НАП. Към касационната жалба е представена заповед № I-305/31.07.2012 г. на изпълнителния директор на НАП за оправомощаване, от която се установява, че Светлана Паунова е притежавала правомощия за издаване на прогласеното за нищожно решение. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част и бъде отхвърлена жалбата на Стоил Петров Стефанов. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Стоил Петров Стефанов я оспорва по съображения в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, но касационната жалба на Стоил Петров Стефанов е недопустима, а другата касационна жалба е основателна. По касационната жалба на Стоил Петров Стефанов Стоил Петров Стефанов оспорва съдебното решение в частта, с която са изложени мотиви относно законосъобразността на решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК на касационно обжалване подлежи решение, което е неблагоприятно за жалбоподателя. В случая диспозитивът на съдебното решение е благоприятен за Стоил Петров Стефанов и той няма правен интерес и право на жалба за неговото оспорване. Съобразно трайната съдебна практика не е допустимо оспорване само на мотивите на съдебното решение, поради което и касационната му жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 от АПК. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че излагането на мотиви по същество на спора при установена нищожност на обжалвания административен акт не представлява процесуално нарушение, защото по този начин решаващият съд излага в пълнота съображения относно приетото от фактическа и правна страна по целия предмет на спора, с който е сезиран и отговаря на всички доводи и твърдения на страните по делото. Такъв процесуален подход е допустим и желан, защото създава възможност за пълен инстанционен контрол дори и ако касационната инстанция не сподели изводите за нищожност на акта и пристъпи към проверка на констатациите за неговата законосъобразност/незаконосъобразност. По касационната жалба на зам. директора на ТД на НАП - София На основание чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд следи служебно относно действителността и допустимостта на обжалваното пред него съдебно решение. В касационната жалба не се съдържат оплаквания относно допустимостта на атакуваното съдебно решение, но настоящият съдебен състав при служебната проверка констатира, че то е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. По отношение на АУЗД е предвидено друго само относно компетентния орган при административното обжалване на акта, от което следва, че при съдебния контрол ответникът е съответния решаващ орган (директор на съответната ТД на НАП вместо на съответната Дирекция "обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите) Според чл. 156, ал. 1 от ДОПК на обжалване подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена от решението на решаващият орган, от което следва, че на съдебен контрол подлежи АУЗД, а не решението на директора на ТД на НАП, постановено при административното обжалване. С определение 25.09.2012 г., постановено по адм. д. 8607/2012 г. по описа на АССГ съдът правилно е определил предмета на съдебното производство, независимо от неяснотата в жалбата, с която е сезиран. АССГ правилно е приел, че жалбата е против АУЗД № 1200568 от 13.03.2012 г., потвърден с решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП. С това определение са дадени указания за ангажиране на доказателства за компетентността на органите, издали обжалвания акт и решението за неговото потвърждаване. Неясно по какви причини обаче в обжалваното съдебно решение решаващият съд не е обсъдил доказателствата относно компетентността на издателя на АУЗД, а се е концентрирал върху правомощията на Светлана Паунова да замества директора на ТД на НАП на 07.08.2012 г., но не и на 07.10.2010 г., когато е определила правомощията на началниците на сектори, както и дали те включват издаване на резолюции за извършване на проверки по прихващане или възстановяване. На практика съдът неправилно в съдебното решение е подменил предмета на съдебния спор, определен от него правилно с определението от 25.09.2012 г. и се е произнесъл по необжалваем акт, вместо по акта, който съгласно изричната разпоредба на ДОПК подлежи на съдебен контрол. По този начин АССГ е постановил недопустимо съдебно решение, което подлежи на обезсилване. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК след обезсилване на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да разгледа подадената от Стоил Петров Стефанов жалба против АУЗД № 1200568 от 13.03.2012 г., потвърден с решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП, независимо от неточната формулировка в нея. При новото разглеждане на спора съдът следва да изследва компетентността на Стоян Георгиев Кънчев за издаване на АУЗД по отношение декларацията на Стоил Петров Стефанов, която произтича от резолюция № 1200568/22.02.2012 г., издадена от Юлияна Стоичкова Георгиева- Велкова, началник сектор "Обслужване". Тази проверка следва да включва и анализ относно правомощията на Юлияна Георгиева. По делото са представени различни заповеди и решения, подписвани от Светлана Паунова, както като директор на ТД на НАП, така и като зам. директор без да е установено дали тя е променяла длъжностите си във времето или в отделни периоди от време е упражнявала правомощията и на директор на ТД на НАП по заместване поради отсъствие/липса на титуляря или с нарочна заповед за делегиране на правомощия. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение