Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.

Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, ДВ, бр.59/07 г. Образувано е по касационни жалби на П. К. и на М. на правосъдието срещу решението на Апелативен съд Варна (АС) по гр.д. № 89/07 г. в различни негови части. Ищецът П. К. обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете му за обезщетяване на неимуществени вреди, предявени срещу М. на правосъдието на осн. чл. 1 от ЗОДОВ, с оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяната му и присъждане на обезщетение по справедливост, съответстващо на вида и обема на понесените вреди от нарушените му с действия и бездействия на администрацията права, посочени по делото. Ответникът по исковете М. на правосъдието (МП) обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен до размер на 2 300 лв. предявеният иск за обезщетение с оплаквания за неправилност - незаконосъобразност. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли изцяло при липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника и евентуално - поради недоказаност на неимуществени вреди, изразяващи се в унизено човешко достойнство на ищеца. Прокурорът, като страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, счита жалбите за неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането им е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбите по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с тях касационни основания: С обжалваното решение е уважен до размер на 2 300 лв. от предявените 50 000 лв. искът на Пл. К. срещу МП с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на човешкото достойнство на ищеца при осъществяване на административната дейност по задържането му под стража в ОЗСА, Добрич за времето от 5.09.02 г. до 17.12.02 г. Прието е, че в случая е нарушена Наредба № 2/99 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража". Условията, в които е бил поставен ищецът през периода на задържането му са нечовешки и унизителни, в противоречие и с чл. 3 от ЕКПЧ. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди е определено при отчитане продължителността на задържането, установените вредоносни действия и бездействия и конкретното им отражение върху психиката, самочувствието и човешкото достойнство на задържания. Прието е, че ответникът е пасивно легитимиран по иска, тъй като в състава му е включена като адм. звено ГД "И", която осъществява административната дейност по ръководство и контрол върху местата за изтърпяване на наказанията на осн. чл. 19 от ЗИН. С въззивното решение е отхвърлен изцяло искът на Пл. К. срещу М. на правосъдието за сумата от 222 000 лв. (по 1000 лв. на ден) - обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние вследствие рецидивиране на заболяването "епилепсия" по време на задържането на ищеца под стража в ОЗСА и при привеждането му в ареста в гр. Д. като подсъдим през 2003,2004 и 2005 г., продължили общо 222 дни. Прието е, че твърдяното влошаване на здравословното състояние не е установено по делото - на ищеца е била осигурявана медицинска помощ; не е доказано, че здравословните му проблеми се дължат на епилептичното му заболяване, нито че то се е влошило от условията в ареста. По жалбата на ответника МП срещу въззивното решение, с което искът е уважен: неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на пасивна материалноправна легитимация по иска. Отговорността му произтича от чл. 19 от ЗИН и от административния характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места, според постановеното и в Наредба № 2/99 г. МП, като административен орган със статут на юр. лице - чл. 7 от ЗОДОВ, отговаря за вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни звена при извършването на дейността по чл. 1 от ЗОДОВ. В съответствие с данните по делото (св. показания и техн. експертиза) въззивният съд е приел, че ищецът по време на задържането му в ОЗСА - Добрич за периода 5.09. - 17.12.02 г. е бил поставен в нечовешки и унизителни условия. В нарушение на Наредба № 2/99 г. не са му осигурявани ежедневен минимален едночасов престой на открито, изискуемите спални принадлежности, достатъчен приток на дневна светлина и чист въздух, условия за поддържане на лична хигиена в обитаваната килия и на санитарните изисквания при посещаването на общата за всички 13 килии на ареста тоалетна. С настаняването на 4 лица в една килия с размери 5,05 кв.м., с единствен приток на дневна светлина от прозорче на вратата към коридора с размери 43Х31 см, с въздухоотвод, без извеждане на чист въздух за 104-те дни на задържането не са зачетени естествените потребности и е накърнено човешкото достойнство на задържания в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ, както е приел и въззивният съд. Затова изводът му за основателността на иска е съответен на закона и данните по делото. Решението на АС в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на ищеца Пл. К. срещу въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени: При установената основателност на иска за обезщетяване на неимуществени вреди от унизяване човешкото достойнство на ищеца с действията и бездействията, посочени по-горе, присъденият размер на обезщетението е занижен и не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Размерът не е съобразен с продължителността на задържането и характера на вредоносното въздействие - засегнати са пряко човешката същност и достойнство на задържания. Затова на ищеца според ВКС следва да се присъдят още 3 000 лв. (или общо 5 300 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от унизяване на човешкото му достойнство при задържането му в ОЗСА за времето от 5.09. до 17.12.02 г. Така обезщетението е съобразено с характера, изражението и обема на вредите, при отчитане на европейската практика за подобни случаи на унижаващо човека отношение, но и на икономическия стандарт в РБ при определяне на паричния размер на обезвредата. В останалата част жалбата е неоснователна. Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца е недоказана и законосъобразно е отхвърлена от въззивния съд. Установено е по делото, че ищецът страда от заболяване "епилепсия" с давност от 1990 г. През процесния период е получавал припадъци, епилептичният произход на които не е установен с категоричност; не е установено и влошаване на заболяването вследствие условията в ареста - влиянието им в количествен аспект не може да се прецени; ищецът е получавал редовно медицинска помощ, като са правени съответни лекарствени назначения с добър ефект (медицинска експертиза). Недоказано е и нарушението на правото на ищеца на среща със защитник по чл. 20 от Наредба № 2/99 г. - установено е, че такива срещи ищецът е провеждал при осигурена му доверителност на разговора в стаята за среши на ОЗСА - св. М. Затова не е налице основание за присъждане на обезщетение за вреди от това твърдяно нарушение. Решението на АС следва да се отмени като неправилно - незаконосъобразно в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди от унизяване човешкото достойнство на ищеца при задържането му в ОЗСА е отхвърлен за размера над 2 300 до 5 300 лв. и вместо него да се постанови ново, с което на ищеца се присъди тази разлика. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на осн. чл. 10, ал. 3, вр. с § 9 от ЗОДОВ ищецът бъде осъден да внесе държавна такса в размер на 10 лв. (чл. 9а от ЗОДОВ, вр. с чл. 2а от Тарифа № 1 на МП). В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.