Решение № 8089 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2016 г.
ВАСIII отделение01.07.2016 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И. К. А. чрез адв. Й. Д. срещу Решение № 55 на Министерския съвет от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20" намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област, в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището в местност "Рънке", община С., С. област, описано в Приложение № 1 към т. 1 на Решението, представляващо поземлен имот с идентификатор 006095, ЕКАТТЕ 67372 с обща площ от 3.394 дка, от които отчуждени 0.937 дка, стойност на паричното обезщетение 217,00 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8089 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по делото е образувано по жалба от И. К. А., чрез пълномощника му адв. Й. Д. Д., срещу Решение № 55 на Министерския съвет от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20" намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област. Жалбоподателят оспорва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището в местност "Рънке", община С., С. област, описано в Приложение № 1 към т. 1 на Решението, представляващо поземлен имот с идентификатор 006095, ЕКАТТЕ 67372 с обща площ от 3.394 дка, от които отчуждени 0.937 дка, стойност на паричното обезщетение 217,00 лева като поддържа, че определената цена като обезщетение е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. Релевират се оплаквания за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен и алтернативно изменението му. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото, не оспорват представените от жалбоподателя доказателства, но считат че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размерът му, стойността на дължимото обезщетение, собственикът. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. З. ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. М. на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и със законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. постановява отчуждаване на имот, находящ се в землището в местност "Рънке", община С., С. област, описано в Приложение № 1 към т. 1 на Решението, представляващо поземлен имот с идентификатор 006095, ЕКАТТЕ 67372 с обща площ от 3.394 дка, от които отчуждени 0.937 дка, стойност на паричното обезщетение 217,00 лева По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице Александров, пазарната стойност на земята, подлежаща на отчуждаване е 217 лв, каквато е и оценката на административния орган. За да даде посочената оценка, вещото лице е направило осреднена сравнителна стойност по анализираните от него общо 18 бр. пазарни аналози - нотариални актове за сделки с имоти със сходни характеристики - земеделска земя през процесния едногодишен период, считано 29.05.2015 г. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда като обективна, мотивирана и компетентна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (изм. бр. 105 от 2014 г.). Целта на посоченото изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото равностойното парично обезщетение, това за отчужденият имот правилно е определено от административния орган при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А. орган правилно е приложил метода за оценка, посочена в чл. 32, ал. 2 ЗДС и правилно е изчислил дължимото по този ред обезщетение. Неоснователно жалбоподателят чрез процесуалния си представител твръди, че сделките, които административният орган и вещото лице са анализирали са с посочена равна на данъчната оценка на имот, а това според същия е индиция, че пазарните цени на имотите съ по-високи. Съдът намира възражението за неоснователно, поради това че не може да интерпретира елементите на сделките по начин, различен от отразения в нотариалните актове, предвид доказателствената сила, с която се ползват същите между страните по тях и всички трети лица и органи. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот е правилно определено, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор е неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на понесените по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение