Решение № 12765 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 623/2011 г.

Решение № 12765 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 623/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на МП-Варна Запад чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. Роева против решение № 2429/16.11.2010 г. по адм. д. № 2454/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменено Решение от 18.03.2010 г. към ЕАД № 10BG002002Н0015350/01032010, издадено от Началника на МП "Варна Запад", потвърдено с Решение № С 47-160-1-1/05.07.2010 г. началника на Митница Варна, с което в резултат на извършена корекция на декларираната стойност на стоката, на "Стомана индъстри" АД гр. Перник са определени допълнителни държавни вземания за внасяне общо в размер на 13008,81 лв., от които 3206,40 лв мито и 9802,41 лв. ДДС. Релевирани са доводи за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество жалбата против решението на началника на МП-Варна запад да бъде отхвърлена. Ответникът по касация "Стомана индъстри"АД гр. Перник чрез процесуален представител адв. Йорданов обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваното решение на началника на МП-Варна запад административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 10BG002002Н0015350/01032010 графитни електроди от Индия и са определени допълнителни държавни вземания за довнасяне общо в размер на 13008,81 лв., от които 3206,40 лв мито и 9802,41 лв. ДДС в нарушение на чл. 29 и 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение. Обосновано съдът е приел, че представените поръчки и фактури установяват договорената между страните по доставката единична цена на доставката в размер 3607 евро/МТ за графитните електроди или обща стойност 288314,72 евро. Вещото лице е дало заключение, че договорената с поръчката и фактурите цена е платена на доставчика и съдът обосновано е приел, че договорната и платена цена на внесените стоки е установена по делото. Представените застрахователни удостоверения, приложени към ЕАД, са издадени за доставка по фактури, различни от посочените в ЕАД и представени по делото, отнасят се за други количества стоки и от погрешното им приложение към ЕАД не може да се направи извод, че се отнасят за стоките, внесени по процесното ЕАД. В случая, процедурата, в която е издадено оспореното решение, е тази по чл. 181а, § 2 от РПМК във връзка с чл. 29 и 30 от МК, в рамките на осъществена повторна проверка по чл. 78 от МК. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент (ЕО) № 2454/93, не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато съобразно определената в § 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума. § 2 от разпоредбата предвижда, когато митническите органи имат подобни съмнения, да могат да изискват допълнителна информация, и когато съмненията продължават, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Касаторът поддържа, че е приложил процедурата по чл. 181а § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилага на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и поради непредставени, поискани доказателства е имал право да определи митническата стойност по цената, посочена в застрахователните удостоверения. По чл. 181а § 2 Регламент (ЕО) № 2454/93 е следвало митническите органи да уведомят вносителя писмено относно основанията за съмненията си и да му предоставят възможност за отговор, преди да вземат окончателно решение. Видно от преписката с писмо изх. № С 47-110/01.03.2010 г., дружеството е уведомено да представи допълнителни доказателства за определяне на митническата стойност на основание чл. 181а § 2 ППМК, в което не са посочени основанията за съмнения, нито че дружеството може да представи отговор, с което не е спазена процедурата по чл. 181а § 2 ППМК. В протеклото производство съобразно чл. 170, ал. 1 АПК от митническите органи не са доказани обстоятелства пораждащи съмненията относно достоверността на декларираната митническа стойност, а впоследствие не е посочен категорично и начина, по който е определена новата митническа стойност. Доказателства за твърденията за различна от декларираната договорна стойност на стоките по ЕАД не са събрани от митническите органи в административното и не са ангажирани впоследствие, като от представените по делото доказателства се налага извода, че с наличните такива към момента на декларирането в протеклото административно производство е можело и е следвало от административния орган да се определи надлежно митническата стойност на стоката без да се налага приложението на метода по аналогия. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно приложение на чл. 29 МК в оспореното решение изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 161 ДОПК от юридическото лице - Агенция "Митници", представлявано от касатора, се дължат на ответника направените по делото разноски в размер на 1000 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,