Решение № 7417 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2015 г.

Решение № 7417 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2015 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Слави Микински, в качеството му на процесуален представител на Г. С. И., управител на "Ес ЕМ Ню Констракшън" ООД, срещу решение № 7071 от 21.11.2014 г. по адм. дело № 11193 по описа за 2013 г. на административния съд - София град, първо отделение, 14 състав. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по спора - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Елена Павлова. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Македонка Поповска дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2151201994 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1552 от 10.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 13.10.2008 г. до 31.10.2011 г. За данъчни периоди м. 10., 11, М. 12.2008 г.; М. 02, М. 05.2009 г.; м. 05.2010 г.; м. 02, м. 04.2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ваан фаст билд" ООД (сега "Напредък 2011 ЕООД), по 11 броя фактури; от "ВДФ Билд" ЕООД, по 1 брой фактура; от "С и Ц Инженеринг" ЕООД (сега "Бяла бългериан" ООД) по 1 брой фактура; от "Евростройпроект" ЕООД, по 2 броя фактури; "Стило къмпани" ЕООД, по 1 броя фактура; от "Йопет уърлд строй" ЕООД, по 3 броя фактури. През посочения общ ревизионен период търговското дружество е осъществявало строителномонтажни услуги самостоятелно и чрез подизпълнители. Предметът на доставките, за които са издадени фактури са строителни материали и услуги. Осъществената корекция на декларираните от ревизирания субект резултати за съответните данъчни периоди и формирането на задължение за ДДС е направено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, а именно непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 35 013.59 лв. и начисляване на лихва за забава в размер на 11 678.06 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, установена в административното производство и тази в съдебното производство, събраните доказателства, включително и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза. Обсъдени са доводите в първоинстанционната жалба и е направен извод за нейната неоснователност, като съдът се е аргументирал с правни аргументи, изведени от национална практика и такава на СЕС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът е конкретизирал и съобразил правилно фактите по делото и събраните доказателства, правилно е анализирал приложимите материалноправни норми и е обосновал съответни на тях правни изводи. По първото възражение в касационната жалба относно липсата в закона за облагане с данък върху добавената стойност на изискване, конкретно уредено в съответна правна норма за реалност на доставките, по повод на които се претендира приспадане на данъчен кредит, следва да се отбележи, че такова се съдържа и в жалбата пред административния съд. Същият подробно е отговорил на него и конкретно се е позовал на решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а именно, че в националния закон, както и в директивата липсва конкретно изискване за реалност на доставките като отделен и самостоятелен критерий. Наличието на данъчна фактура, която отговаря на формалните изисквания за форма, отразена е в счетоводството, извършено плащане на данъчна основа и ДДС не се явява достатъчно да обуслови правото на данъчен кредит. Характерът на данъка, самият механизъм на облагане с него, изискванията, които са нормативно уредени за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изискват по несъмнен начин да се установи, че издателят на данъчната фактура е субектът който притежава съответната стока или е извършил съответната услуга. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не установява по категоричен начин правнорелевантните факти по извършването на доставките от конкретните доставчици. В хода на ревизионното производство същите не са намерени на декларираните от тях адреси, освен последната фирма, като вещото лице също не е установило контакт с тях и не е проверило счетоводствата им. Освен фактурите не са ангажирани други доказателства относно извършване на доставките. На вещото лице въпреки осъществения контакт с управителя на дружеството - жалбоподател също не е оказано съдействие в тази насока. В съдебното производство са представени съставени ревизионни актове на преките доставчици, освен на първия пряк доставчик. Съдът е отговорил и на другото възражение, че чрез непризнаване на правото на данъчен кредит се нарушава принципа за неутралност на системата на ДДС, както и че е следвало да се ангажира солидарната отговорност по смисъла на чл. 177 от ЗДДС. Преценката за прилагането на последната, чрез реализиране на ревизионно производство в което се установяват правнорелевантни факти, визирани в тази норма, е от компетентността на административния орган, издаващ ревизионния акт, с който се определят по основание и размер дължими задължения по ЗДДС. Посоченият принцип не се явява нарушен, понеже изискването за реалност на доставките е всеобщо, относимо към механизма на облагане с ДДС и субектите, които участват в него няма как да бъдат засегнати, след като при такива обстоятелства той не се реализира законосъобразно, според изискванията на националния закон и директива 2006/112/ЕО. Следва да бъдат споделени съображенията на съда и при цененето на събраните доказателства и доказателствени средства и конкретно съдебно-счетоводната експертиза, която установява обстоятелства при получателя по доставките, за което няма спор. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1580.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение