Решение № 9193 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощения юрк. Н. Горанов, срещу Решение № 10658 от 18.03.2026 г., постановено по адм. д. № 4655 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221719001567-091-001 от 28.05.2020 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221720111951-003-001 от 07.07.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1900 от 15.12.2020 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в която част на „Инвест Мениджмънт“ ООД, с ЕИК 200078346 са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 11.2015 г., м. 04.2018 г. и м. 10.2018 г. в общ размер на 75632,00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 32548,25 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се оплакване срещу направеното от съда позоваване на установяванията на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Касационният жалбоподател мотивира доводи, свързани с общото описание на предмета на спорните фактури, останало несъобразено от съда, както и несъответствия в установения начин на заплащането им между основното и допълнителното заключение на ССЕ. Релевира оплакване срещу подхода на съда да кредитира представените писмени доказателства едва в производството пред административната инстанция, с доводи че същите представляват новосъздадени документи, целящи да подкрепят защитната теза на ревизираното лице (РЛ). Отрича и доказателственото значение на приобщените частни писмени документи, включително на приемо-предавателните протоколи (ППП), за които заявява, че не се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и са с невярно съдържание. Възразява срещу подхода на съда схематично да изброи представените документи във връзка с доставките и да не подложи на анализ предметът на спорните доставки. Релевира доводи, които обобщено се отнасят до липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и такива срещу преценката на съда за добросъвестност на РЛ. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), която твърди, че е относима към казуса. По така изложените съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново такова за отхвърляне на жалбата срещу спорния РА в оспорваната му част. Претендира присъждането на сторените разноски за всички съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения юрисконсулт Н. Горанов, който от негово име поддържа касационното оспорване, а по съществото му моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в обжалваната пред съда негова част. Претендира присъждането на сторените в касационното производство разноски и представя списък на разноските, в който посочва размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – „Инвест Мениджмънт“ ООД оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощения адв. Димитров, а по съществото на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски, като представя доказателства за извършването им и списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за основателност на касационното оспорване, което заключение поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22221719001567-091-001 от 28.05.2020 г., поправен с РАПРА № П-22221720111951-003-001 от 07.07.2020 г., издаден Р. Г. Якимов – възложител на ревизията и П. Н. Георгиев - ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1900 от 15.12.2020 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с която на „Инвест Мениджмънт“ ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 75632,00 лв., както следва: 1. В размер на 66000,00 лв. за м. 11.2015 г. по 2 фактури, издадени от „ЕАТ“ ЕООД, ведно със съответните лихви; 2. В размер на 3002,00 лв. за м. 04.2018 г. по фактура, издадена от „Ен Ти Пи“ ЕООД, ведно със съответни лихви; и 3. В размер на 6630,00 лв. за м. 10.2018 г. по фактура, издадена от „Верекс Строй Екипмент“ ЕООД, ведно със съответните лихви. Установява се, че с Решение № 4667 от 03.05.2023 г., постановено по адм. д. № 10594 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., на основание чл. 239, т. 5 АПК, е отменено влязло в сила Определение № 6720 от 13.09.2021 г., постановено по адм. д. № 1331 по описа на АССГ за 2021 г., с което жалбата на „Инвест Мениджмънт“ ООД, срещу обжалваната съдебно част от РА е била оставена без разглеждане. С отменителното посоченото определение решение на Върховния административен съд делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност, в това число приетите като неоспорени основно и допълнително заключение на ССЕ и заключението на съдебната техническо-компютърна експертиза (СТКЕ), АССГ е направил фактическите установявания, дали му основание за крайния правен извод за основателност на оспорването срещу РА в съответната съдебно оспорена част. При проверката досежно законосъобразността на РА в тази част съдът приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процедурните правила, като РА, ревизионният доклад (РД) и заповедта за възлагане на ревизия са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Взел предвид, че за установяване и доказване валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени доказателства, приобщени към делото и е приета СКТЕ, което не е оспорено. За да извърши преценка относно съответствието на спорния РА в обжалваната му част с материалния закон, съдът обсъдил приложимото материално право. Изразил становище, че са налице доказателства, сочещи на съществуването на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което и изводите на органите по приходите за обратното преценил като незаконосъобразни. По отношение двете издадени фактури от „ЕАТ“ ООД съдът ценил в смисъл на установяващи реалното изпълнение на доставките представените писмени доказателства – договор за доставка на материали и СМР дейности, количествено-стойностна сметка (КСС) и два приемо-предавателни протокола (ППП), както и надлежното осчетоводяване и разплащане по фактурите съгласно констатациите на ССЕ. Относно доставките от „Ен Ти Пи“ ЕООД и „Верекс Строй Екипмент“ ЕООД кредитирал косвените доказателства по осчетоводяване на фактурите при РЛ и заплащането им, като коментирал, че не е било необходимо дейностите да са вложени в последяващи доставки, предвид характера им. Съобразил, че към фактурата от м. 10.2018 г. от „Верекс Строй Екипмент“ ЕООД е представена КСС от същата дата, както и че тя е осчетоводена при този доставчик съгласно установяванията на ССЕ. Обсъдил наличните доказателства за извършени плащания по фактурите, което приел за установено. Отхвърлил релевантността на доводите за установено отсъствие на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, тъй като счел, че противоречат на принципните съображения и постановки в решението на СЕС по дело С-18/2013 г. Не придал значение и на обстоятелството, че тези дружества са търговски субекти с рисков данъчен профил. Подчертал убеждаващото въздействие на редовно воденото счетоводство от РЛ за достоверната дата на издадените документи. Извел становище, че по делото не се установяват обективни данни, въз основа на които може да се заключи, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В тази връзка се позовал на разясненията в практика на СЕС, която приел за относима към казуса. По изложените съображения АССГ достигнал до решаващи изводи, че със спорния РА неоснователно и в противоречие с материалния закон е отказано признаването на РЛ правото на данъчен кредит по процесните фактури, поради което постановил решение за неговата отмяна в обжалваната пред съда част, в това число в частта за акцесорното задължение за лихви. Предвид липсата на своевременно заявена претенция за разноски от страна на дружеството - жалбоподател, съдът не присъдил такива. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта на изводите на съда относно доставката от „Ен Ти Пи“ ЕООД и правилно в останалата му част. Необоснован на приобщените по делото доказателства и в нарушение на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд за доказано реално осъществяване на доставката от „Ен Ти Пи“ ЕООД. В съответствие с процесуалните правила АССГ е възложил доказателствената тежест на „Инвест Мениджмънт“ ООД за установяване на посочения правнорелевантен факт, но неоснователно е надценил ангажираните в тази връзка доказателства от страна на РЛ, за да направи крайния си извод. Данните за надлежно разплащане и осчетоводяване на фактурата от посочения доставчик при „Инвест Мениджмънт“ ООД, на които се позовава съдът в подкрепа на решаващия си извод, представляват само индиции. Въз основа на тези данни обаче не може да се направи извод за извършването на услугите, респективно за предаване на разултата от извършването им. Отсъстват каквито и да е било преки доказателства, които да установяват действителното извършване на описаните във фактурата, издадена от този доставчик, СМР услуги. При това положение необоснован се явява изводът на съда, че е надлежно доказан юридическият факт на реалното извършване на процесната доставка от „Ен Ти Пи“ ЕООД. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменен спорният РА относно отказаното на „Инвест Мениджмънт“ ООД право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2018 г. за доставката от „Ен Ти Пи“ ЕООД, с начислен ДДС в размер на 3002,00 лв., ведно със съответните лихви. Вместо това, с настоящото решение следва да бъде отхвърлена жалбата на РЛ срещу тази оспорена част от РА. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Несподелимо е касационното оплакване срещу подхода на съда да кредитира ангажираните след приключване на ревизията писмени документи, за които приходните органи поддържат, че са новосъздадени за целите на защитната теза на РЛ по тази част от спора. Коментираните писмени доказателства са представени за първи път в производството по обжалване на РА по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. Част от тях, относими към спорния РА в частта по ЗДДС, са представени отново и в рамките на съдебния процес в АССГ, с депозирана молба в проведеното на 15.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото. Фактът, че тези документи са представени за първи път в административното производство, образувано по жалбата срещу РА пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, не обуславя тяхна недопустимост и не е основание да бъдат дискредитирани. Съдът правилно ги е ценил съвкупно с останалите събрани по делото информационни източници. В този смисъл без основание касационният жалбоподател придава тежест на факта на представяне на доказателства за установяване реалността на доставките в хода на производството по оспорване на РА по административен рeд, в който смисъл е обсъжданото касационно оплакване. По предписанието на чл. 154, ал. 3 ДОПК "За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване". В казуса няма спор, че споразумение относно доказателствата по чл. 154 ДОПК не е постигано, поради което по аргумент за обратното от разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ДОПК, установена преклузия за представянето на посочените по-горе по преценка на лицето, което се домогва да установи даден факт, не съществува в позитивното право. Доколкото същите не се ползват с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила, преценката им следва да се извърши с оглед всички представени по делото доказателства и установени обстоятелства. Нещо повече, чл. 155, ал. 3 ДОПК допуска, че «Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението". Разпоредбата, освен че установява реципрочната възможност за жалбоподателя да представя и за решаващия орган да събира нови доказателства, дава още един аргумент в подкрепа на възможността жалбоподателят да представя доказателства на този етап от производството. Като извод на гореизложеното, непредставянето на обсъжданите доказателства преди оспорването на РА по административен ред не е основание за отричане на тяхната доказателствена стойност и дискредитирането им като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства/уговорки между страните, които са обективирани в тях. Ето защо, релевираните в тази насока доводи в касационната жалба са несподелими. Във връзка с възраженията на касационния жалбоподател, основани на характера на документите (частни такива), въз основа на които е направен извод от съда за реалност на процесните доставки, следва да се акцентира върху процесуалното бездействие на приходната администрация в лицето на пълномощника на ответника пред АССГ, да оспори представените частни документи относно тяхната автентичност. Съдебният процес е състезателен и всяка една от страните следва да докаже своите твърдения. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по чл. 170 АПК и в тежест на приходната администрация е да докаже фактическите и правните основания, с които обосновава основанието на издадения РА. В казуса документите са били представени от дружеството преди съдебното оспорване на РА и ответникът е имал процесуалната възможност да оспори тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, но това не е сторено. В този смисъл, неоснователно е оплакването, релевирано в касационната жалба, че съдът безкритично е възприел представените от дружеството писмени доказателства. Относно последните всъщност процесуалният представител на приходната администрация е поискал да не бъдат кредитирани само по аргументи, свързани с твърдението му, че са съставени, за да обслужват защитната теза на РЛ. Отделно от горното, АССГ правилно е възприел, че констатациите за редовно водено счетоводство на РЛ сочат на достоверност на датата на частните писмени документи, ценени от съда за установяване на реалност на процесните доставки. Касационният жалбоподател не се противопоставя нарочно на това становище на съдебната инстанция по същество на спора и не представя собствени съждения, които да са базирани на доказателствената съвкупност по делото и да водят до различен извод. Ето защо, изцяло погрешно е направеното от касационния жалбоподател принципно отричане на доказателствената стойност на представените ППП. Посочената категория частни свидетелстващи документи, макар действително да не се ползват с материална доказателствена сила, носи пряка информация за предаването на предмета на доставките, съответно по този начин сочи на тяхно реално изпълнение. Доколкото отсъства успешно оспорване на авторството на тези документи и не се откриват други убедителни информационни източници, които да разколебават верността на тяхното съдържание, правилно обсъдените ППП са били ценени от съда като преки доказателства със значителна роля в подкрепа на тезата на РЛ. Впрочем, в търговския оборот съставяните документи за предимно частни такива и отричане априори на тяхната доказателствена сила би довело до блокиране процеса на доказване въз основа на такива документи. Неоснователни са и касационните оплаквания срещу подхода на съда да се позове на заключението на ССЕ, прието като неоспорено, за да подкрепи тезата си за реалност на доставките по тази част от спора. Противно на заявеното в касационната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил констатациите и изводите на вещото лице заедно с останалите доказателства съгласно изискването на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. От друга страна оспорване на заключението по предписанието на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК може да бъде направено докато трае изслушването, предвид което несъгласието с констатации или изводи на експертизата е било процесуално допустимо да се направи до този момент. Не се явява съществено твърдяното от касационния жалбоподател противоречие между данните по основното и допълнителното заключение на ССЕ относно начина на заплащане по фактурите от „ЕАТ“ ООД. В първоначалните установявания на вещото лице се посочва, че е налице договор за заем от 14.12.2015 г. между „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД и РЛ, съгласно който първото дружество предоставя на второто заемни средства чрез директно погасяване на задълженията на второто към „ЕАТ“ ООД по процесните две фактури. Коментирано е и представено на вещото лице споразумение от 14.12.2015 г. между „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД и „Вип Колект“ ООД, съгласно което последното дружество се задължава да погаси дължими суми като изпълни вместо „Инвест Проджект Мениджмънт“ ООД поетите от последното задължения по договора за заем от 14.12.2015 г. да погаси дълга на РЛ към „ЕАТ“ ООД по двете фактури. И договорът за заем, и споразумението, са представени в съдебното производство с молба, депозирана в откритото съдебно заседание по делото на 20.11.2024 г., когато е изслушано и вещото лице. Не е констатирано обаче да са представени доказателства нито на вещото лице, нито пред съда за направено погасяване по двете процесни фактури към „ЕАТ“ ООД от страна на „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД или от страна на „Вип Колект“ ООД. По-късно, в хода на съдебното производство са представени две вносни бележки с молба от 23.01.2025 г., които удостоверяват внасяне в брой на дължимите суми по фактурите по банкова сметка на доставчика, а като вносител е посочено самото РЛ, в отклонение от условията по договора за заем и споразумението от 14.12.2015 г. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да дисквалифицира извода на съда за надлежно разплащане по двете фактури от доставчика „ЕАТ“ ООД. Цитираните договор за заем и споразумение уреждат облигационни правоотношения между трети за спорната доставка лица, поради което тяхното неизпълнение не дава отражение върху сделката между РЛ и доставчика. При това, по делото няма данни да е налице съгласие от кредитора „ЕАТ“ ООД за направеното от трето лице „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД заместване в дълга на РЛ по изискването на чл. 102, изр. първо от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл „Инвест Мениджмънт“ ООД не се е освободило от дължимата парична престация по договора си с този доставчик и няма пречка само да извърши съответното плащане по него, което не би било без правно основание. Правилни и обосновани на доказателствата са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на доставките от „Верекс Строй Екипмент“ ЕООД, за чиято реалност също са събрани информационни източници с достатъчно убеждаващо въздействие. Без основание е доводът на касационния жалбоподател, че описанието във фактурата, издадена от това дружество, няма необходимата конкретика. Съставът на АССГ е възприел, че към посочената доставка е представена двустранно подписана КСС от 20.10.2018 г., като в този смисъл е погрешна констатацията на касационния жалбоподател, че съдът обвързал този документ с фактурата от „Ен Ти Пи“ ЕООД. В тази КСС е налице надлежно описание на възложените СМР дейности по вид, количество, единична и обща стойност, каквото признание се чете и в решението на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. В свое Решение от 15.09.2016 г. по дело С-516/2014 г. СЕС приема по т. 43, че „Оттук следва, че данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материално правните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени.“ и т. 44 от него – „В този смисъл данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Тази констатация се потвърждава от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.“ Впрочем, неоспорените в касационната жалба констатации по заплащане и осчетоводяване на сделката при страните също подкрепят извод за действително изпълнение на доставката. Наред с това, по данни от акта на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, дружеството е разполагало с 12 назначени служители, което е основание да се приеме за установена и способността му да извърши обсъжданите дейности, независимо от констатираните нарушения при деклариране на дължимите данъци и осигуровки във връзка с тези служители. При преценка в пълнота на ангажирания доказателствен материал следва да бъдат съобразени и установените данни за направени претърсвания и изземвания на документи от РЛ по образувани досъдебни производства, за които процесуални действия са представени надлежни доказателства. Неоснователно е настояването на касационния жалбоподател за значението на установено при ревизията отсъствие на кадрови, технически и материален ресурс при някои от доставчиците. Тези обстоятелства не могат на самостоятелно основание да бъдат поставени в основата на отказа да се признае претендираното от ревизираното лице право. Те са нему неподвластни и неустановяването им по делото по принцип не би могло пряко да повлияе на изводите досежно законосъобразността на спорния РА. Съдът на Европейския съюз и Върховният административен съд са последователни в разбирането си, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Установяване на обстоятелствата, свързани с това, не може да се възлага в тежест на ревизираното лице, доколкото не се касае за негово недобросъвестно поведение. В този смисъл вж. Решение на СЕС по дело С-324/11 г., Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 г. и С-142/11 г. и Решение на СЕС по дело С-18/13 г. Съгласно приетото в тези решения липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съдът не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки (Решение на СЕС по дело C-285/11 г., т. 40; Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 г. и С-142/11 г.; Решение на СЕС по дело C-324/11 г.; Решение на СЕС по дело С-18/13 г., т. 31; Определение на СЕС по дело С-123/14 г., т. 42). С тази доказателствена тежест в казуса данъчната администрация не се е справила. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение в тези части следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и неговото частично пререшаване по същество, направеното искане от касационния жалбоподател и ангажираните доказателства, на НАП следва да се присъди съответна част от разноските, сторени за заплащане на държавната такса за съдебното производство пред Върховния административен съд в размер на 17,56 евро и на юрисконсултско възнаграждение за двете производства по спора в размер от по 100,00 евро за всяка инстанция, съгласно актуалната редакция на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто ДОПК, действаща и към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление на Министерски съвет № 4 от 06.01.2006 г. Предвид направеното искане и ангажираните доказателства, на „Инвест Мениджмънт“ ООД следва да се присъди сума в размер на 5907,87 евро за сторените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената и уважената част от касационното оспорване, предвид уговорките по договора за правна защита и съдействие и представените доказателства. Останалите, посочени суми в списъка на разноските за държавна такса за първоинстанционното производство и за депозит за изготвяне на експертизи, както и за заплатеното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е следвало да бъдат претендирани пред АССГ и няма основание за присъждането им в настоящото производство въпреки неговия изход. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение