Решение № 16482 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2019 г.

Решение № 16482 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 209 и сл. от АПК във вр. с чл. 185 и сл. от АПК. С решение № 11559 от 30.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3872/2018 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отменил Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2006 г. с последно изм. и доп., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., в сила от 01 януари 2018 г.). С решението Министъра на финансите е осъден да заплати на С. С. разноски в размер на 30 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Министъра на финансите, чрез юрк. Григоров. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 3872/2018 г. като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли жалбата срещу процесната наредба. Ответникът по касационната жалба – С. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: С решението си тричленния състав на Върховния административен съд е отменил Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2006 г. с последно изм. и доп., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., в сила от 01 януари 2018 г.). Посочено е, че в производството по приемането й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени императивните изисквания на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.), във връзка с чл. 80 от АПК. Прието е общо, че към нито един от проектите за първоначалното приемане на наредбата и последващите й изменения, на сайта на Министерство на финансите не са публикувани мотиви или доклад на съставителя към съответните проекти. Счетено е за нарушено императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, тъй като в повечето случаи измененията и допълненията на наредбата са приемани от министъра на финансите преди изтичане на минималния 14-дневен от публикуване на проекта за тях. Счетено е също така, че при приемане на Наредбата и последващите й изменения не е осъществена съгласувателната процедура от страна на управителя на НОИ, предвидена в чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 37, ал. 5, б. "в" от КСО, каквато се има предвид и в разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО - чрез внасяне на проекта на наредбата за разглеждане в Надзорния съвет на НОИ. С тези мотиви решаващият състав е отменил оспорената наредба. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, трето отделение, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите, е обнародвана в Д. вестник бр. 1 от 3.01.2006 г. След обнародването си същата е изменяна и допълвана над двадесет пъти, като всеки път е приемана съответна Наредба за изменение и допълнение, публикувана в Д. вестник. По време на приемане на процесната наредба през 2005 г. и приемането на нейните изменения и допълнения са действали различни редакции на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове - редакции 1973 г., 2007 г., 2016 г., регламентиращи специфични изисквания към процедурата за приемане на нормативен акт. Жалбоподателят в жалбата си, по която е образувано първоинстанционното дело, е посочил твърдени от него нарушения, които касаят само приетите изменения и допълнения на наредбата след 1.01.2011 г. /стр. 5 от жалбата/, но не и преди това. Тричленният състав на ВАС е следвало да изясни дали процесната наредба се обжалва в цялост или се обжалват само отделни нейни разпоредби, къде се съдържат съответно същите – в първоначално приетата редакция от 2005 г. или в някоя от последващите наредби за изменение и допълнение и в коя точно, съответно на извършването на какви процесуално и материално правни нарушения се позовава жалбоподателят и към кой период те се отнасят. Следва да се дадат указания на жалбоподателя да обоснове точно от какво произтича правния му интерес, както и коя част и кои разпоредби на наредбата пряко, лично и непосредствено го засягат с оглед на това, че голяма част от разпоредбите на наредбата касаят задължения на работодателите, притежаването на каквото качество не се твърди от жалбоподателя. След изясняване на гореизложеното, следва да се задължи административния орган да представи относимите доказателства за спазването на изискванията на ЗНА съобразно действащите към съответния момент редакции на закона. В зависимост от изпълнението на посоченото, тричленният състав следва да изложи конкретни мотиви относно спазването на административнопроизводствените правила към различните моменти, а не общо, както е направено в обжалваното решение. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като крайните изводи на съда за незаконосъобразност на наредбата са направени, без да е уточнен правния интерес от оспорването, точния предмет на делото, съответно без да са събрани всички относими доказателства и да е направен анализ на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,