Решение № 10408 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2019 г.

Решение № 10408 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. Иванов и "СИС пропърти" АД, гр. Варна против решение № 1337/01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3247/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което са отхвърлени жалбите на двамата касатори против писмо изх. № УТ-1374/3/23.10.2018 г. на главния архитект на община Аврен, с което е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: "жилищна сграда", находяща се в УПИ III-169, кв. 48 по плана на с. Аврен. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на главния архитект да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне с указания да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – главен архитект на община Аврен не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на Административен съд- Варна е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби на чл. 177, ал. 1, ал. 3 и чл. 178, ал. 3, т. 1-7 ЗУТ обаче е незаконосъобразно и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Удостоверение за въвеждане в експлоатация се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението на възложителя след проверка на наличието на документите, изброени в чл. 177, ал. 1 ЗУТ и след преценка, че не съществуват пречки по смисъла на чл. 178, ал. 3 ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация. В случая при неправилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че строежът е изграден при допуснато съществено отклонение от инвестиционния проект по част "Геодезия" и част "Архитектура", което съгласно чл. 178, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗУТ е пречка за въвеждането му в експлоатация. По делото е установено, че предмет на постановения отказ за въвеждане в експлоатация е строеж от пета категория: "жилищна сграда", находяща се в УПИ III-169, кв. 48 по плана на с. Аврен, собственост на двамата жалбоподатели. Застрояването в имота е предвидено с виза за проектиране № 224/2006 г. при разстояние 5 м. от улицата и 3 м. от границата със съседния УПИ IX-169, кв. 48 по плана на с. Аврен. Строителството е извършено съгласно разрешение за строеж № 81/2006 г. и одобрените инвестиционни проекти по части: "Архитектура", "Конструкции", "В и К", "Ел." и "Геодезия" и вертикална планировка и в съответствие с откритата строителна площадка и определени строителна линия и ниво (акт обр. 2). По реда на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството са съставени актове и протоколи за извършените строително монтажни работи по нива и елементи. Конструкцията на сградата е приета с акт обр. 14/2006 г., а с констативен акт образец 3/29.12.2011 г. (л. 133 от преписката) е установено, че строежът съответства на издадените строителни книжа, не са допуснати отклонения и по отношение на застрояването е приложен подробният устройствен план. Актът е съставен след проверка на място и представено геодезическо заснемане, от което е видно, че сградата е разположена на предвиденото в одобрения инвестиционен проект и допустимото съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ разстояние от регулационната линия със съседния УПИ IX-169, кв. 48 по плана на с. Аврен, материализирана на място с плътна ограда (разрешение за строеж № 28/2006 г.). Годността за приемане на строежа е установена с констативен акт обр. 15/14.08.2013 г., в който е посочено, че строежът съответства на издадените строителни книжа и е извършен в съответствие с откритата строителна площадка и определени строителна линия и ниво, както и с констативните актове за резултати от извършените проверки за определяне на коти изкоп, цокъл, корниз и кота било (л. 158 от преписката). След влизане в сила на решение № 1305/30.10.2016 г. по въззивно гр. дело № 1462/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е уважен установителен иск за собственост, предявен от собственика на УПИ IX-169, кв. 48 по плана на с. Аврен против жалбоподателя Иванов и праводателя на "СИС пропърти" АД и извършен въвод във владение, регулационната граница между УПИ IX-169 и УПИIII-169, кв. 48 по плана на с. Аврен е преместена по посока УПИ III-169 и навлиза в имота с 3, 85 м. към дъното и с 1, 27 м. към улицата (скица, неразделна част от решението). По този начин жилищната сграда в УПИ III-169, кв. 48, с. Аврен се оказва на 0, 42 м. в северозападната и на 1, 21 м. в североизточната част от регулационната линия. На това основание е прието, че строежът не е изпълнен в съответствие с визата за проектиране, одобрените инвестиционни проекти по части "Архитектура" и "Геодезия" и не съответства на изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ за минимално разстояние до вътрешната регулационна линия. Това мотивира и отказът на ограда да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. При тези данни изводите на административния съд за допуснати съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти и за законосъобразност на постановения административен акт са направени в противоречие с материалния закон. Строежът е изпълнен в съответствие с издадените разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и в съответствие с откритата строителна площадка и определените строителна линия и ниво. Спазени са и разстоянията спрямо регулационната линия със съседния УПИ IX-169, съобразно местоположението на границата между двата имота към момента на издаване на визата и строителните книжа. В този смисъл са констативен акт обр. 3/29.12.2011 г., с който е установено, че не са допуснати отклонения в застрояването и акт обр. 15/14.08.2013 г., с който е установена годността за приемане на строежа. Констатираното към момента намаленото разстояние на сградата до регулационната граница с УПИ IX-169, кв. 48 по плана с. Аврен не се дължи на допуснати съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти, а на нови обстоятелства, настъпили след завършване на строителството, които не са могли да бъдат съобразени при извършване на строежа. Това налага заключението, че строежът съответства на одобрените инвестиционни проекти и не са налице пречки по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗУТ за въвеждането му в експлоатация. Следователно отказът на главния архитект на община Аврен строежът да бъде въведен в експлоатация на това основание е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд – Варна постановява решение в противоречие с материалния закон. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който писмо изх. № УТ-1374/3/23.10.2018 г. на главния архитект на община Аврен, с което е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: "жилищна сграда", находяща се в УПИ-III-169, кв. 48 по плана на с. Аврен да бъде отменено, а преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за въвеждане на строежа в експлоатация, съобразно изложеното по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции община Аврен, юридическото лице, в чийто състав е органът, постановил отменения административен акт, следва да заплати на жалбоподателя С. Иванов сумата 230. 00 лв. разноски по делото пред двете инстанции, включваща 80. 00 лв. държавна такса за двете инстанции и 150. 00 лв. възнаграждение за вещо лице, а на "СИС пропърти" АД сумата 1370. 00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 420. 00 държавна такса, 150. 00 възнаграждение за вещо лице и 800. 00 лв. възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,