Решение № 6526 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2013 г.

Решение № 6526 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по по касационна жалба на "БАРЗИ БГ" ЕООД, с ЕИК 131305570, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 65, подадена чрез адв. Вяра Атанасова Мукова - Тонева, против решение № 4644 от 09.07.2013 г. на Административен съд София - град, I отделение, 19 - ти състав, постановено по адм. д. № 4908 по описа за 2012 г. на този съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1107471/19.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден мълчаливо, а в последствие и с Решение № 997/02.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София.

Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради наличието на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения подробно изложени в жалбата и тези, поддържани в съдебно заседание, касаторът моли за отмяна на съдебното решение в оспорената част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Петрова. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд в оспорената част, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението в обжалваната част на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил ревизионен акт № 1107471/19.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден мълчаливо, а в последствие и с Решение № 997/02.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София. С решението си административния съд частично е отменил РА досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 477 лева по фактура № 9000000016 от 29.04.2010 г., издадена от "Дани - Ирена Йолова" ЕООД, /в тази част решението не е оспорено пред ВАС и влязло в сила/. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

За да обоснове извод за частична материална законосъобразност на РА, административния съд е съобразил следното:

1. Относно четири броя фактури, издадени от "Артстрой Инженеринг" ЕООД през д. п. м. 06.2007 г. - 09.2007 г., съдът е установил, че същите са с предмет, съответно - "Проектиране на подпорни стени за ГИВП на ГКПП Гюешево и ГИВП на ГКПП Калотина", "Изработка на работен проект по конструктивна част на жилищна сграда и магазини с подземни гаражи", "Изготвяне на фундаменти за метална конструкция за декори - подобекти ID и IE" и "Окончателно плащане за изготвяне на фундаменти за метална конструкция за декори - подобекти ID и IE". От доставчика са представени копия от издадените фактури, договор за извършване на проект по част "Конструктивна" за обект "Подпорни стени на ЕКПП Гюешево и Калотина, приемателно-предавателен протокол от 30.04.2007 г., договор АИ-02/07 за извършване на проектни и проучвателни работи за обект "Жилищна сграда" в гр. Перник и приемо-предавателен протокол към него. От ревизираното дружество са представени също договор АИ-03/07 с предмет изграждане на стомано-бетонови фундаменти за метална конструкция за декори за нуждите на "Ню Бояна филм" АД, приемателно-предавателен протокол от 19.08.2007 г. и от 14.09.2007 г., копия от възлагателни писма, договор за възлагане на строителство с "Ню Бояна филм" АД от 14.08.2007 г. и приемателно-предавателен протокол от 03.10.2007 г., подписан между "Барзи БГ" ЕООД и "Бигор Ин" ЕООД, във връзка с превъзлагането на 03.10.2007 г. на работите от възложителя "Ню Бояна филм" на "Бигор Ин" ЕООД. "Артстрой Инженеринг" ЕООД е подизпълнител по отношение на горепосочените обекти.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи са установили несъответствие между отчетените количества СМР в приемателно-предваталените протоколи, подписани между "Артстрой Инженеринг" ЕООД и ревизираното дружество и между ревизираното дружество и "Бигор Ин" ЕООД, по отношение на доставката по договора с "Ню Бояна филм". Липсата на данни за закупени материали и наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика са мотивирали органите по приходите да направят извод за липса на реалност на доставките, документирани с процесните фактури, поради което по същите е отказано право на признаване на данъчен кредит.

Съдът е преценил констатациите на приходните органи за приложимост на нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за законосъобразни. Обсъдил е приложените по делото доказателства, включително и заключенията на СТЕ и ССЕ. Посочил е, че независимо от наличните актове обр. 19, разгледани и описани от техническия експерт, не може да се обоснове извод, че спорните доставки са осъществени в действителност или най-малкото в обема в който се твърди и точно от лицето, посочено като изпълнител на услугата. Според решаващият съд в случая не са ангажирани достатъчно категорични доказателства, за това, че фирмата-доставчик е притежавала достатъчен технически, технологичен и кадрови потенциал за извършване на процесните услуги. Допълнителен аргумент за неоснователност на жалбата в тази част според съда е и обстоятелството, че цялата документация е авторизирана от инж. Г. Барзов, а не от лице, работещо или специално наето от доставчика, притежаващо необходимата квалификация.

Съдът е потвърдил РА и в частта относно непризнато право на данъчен кредит през м. 04.2010 г. по фактура, издадена от "Дани - Ирена Йолова" ЕООД с предмет "Строителни работи от работници". Съдът е установил, че доставчикът не е разполагал с наети работници, които да престират труда си при ревизираното дружество. Във фактурата не е посочено, какъв вид работи е следвало да бъдат извършени, за да се прецени дали те е следвало да бъдат квалифицирани или не, както и какъв точно е бил броят им. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството в тази нейна част.

Решението в обжалваната част е правилно, съобразено е с материалния закон. Няма допуснати нарушения при преценка на фактите, за които липсва спор и приложимите норми, както се твърди в касационната жалба. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателствата, включително заключенията на ССЕ и СТЕ. Съдържащите се в касационната жалба възражения са аналогични с тези поддържани в производството пред административния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на данъчно-задълженото лице с насрещен субект приходната администрация. Правилно е разпределена в случая тежестта на доказване на претендираното от дружеството право. За него не е достатъчно само притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо услугите по облагаемата доставка да са реално получени. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства, касаещи фактурираните услуги от доставчиците "Дани - Ирена Йолова" ЕООД и "Артстрой Инженеринг" ЕООД. Предмет на сделките, във връзка с които "Артстрой Инженеринг" ЕООД е издал 4 бр. фактури са: "Проектиране на подпорни стени за ГИВП на ГКПП Гюешево и ГИВП на ГКПП Калотина"; "Изработка на работен проект по конструктивна част на жилищна сграда и магазини с подземни гаражи", "Изготвяне на фундаменти за метална конструкция за декори - подобекти ID и IE" и "Окончателно плащане за изготвяне на фундаменти за метална конструкция за декори - подобекти ID и IE".

Обоснован е извода на съда за недоказано реално извършване на услугите, независимо от наличието освен фактури и на договори, приемо - предавателни протоколи и на други документи. Този извод не може да бъде опроверган и от заключението на СТЕ, тъй като при анализа на представените строителни книжа и извършения на място оглед, вещото лице е констатирало, че проектната документация по част "Конструктивна" за обекта "подпорни стени на ГИВП на ГКПП Гюешево и ГИВП на ГКПП Калотина" е изпълнена, но е авторизирана от инж. Г. Барзов. Същото се отнася и за обекта "Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини в УПИ VII-5286, кв. 237 в гр. Перник - ЦГЧ". Проектната документация по част "Конструктивна" видно от актовете, създадени по време на строителство и проектите, предоставени на вещото лице е авторизирана също от инж. Г. Барзов /представляващ ревизираното дружество/, като в тези актове никъде не е отразено изготвянето на тези проекти да е извръшено от именно от доставчика "Артстрой Инженеринг" ЕООД.

Наред с горното е видно, че изготвянето на проектната документация предполага наличието на специалисти, с каквито доставчикът не е разполагал. Относно строителството на фундаменти за декори за обект "Американски улици" за нуждите на "Ню Бояна филм" АД - не са налице доказателства за вложените в СМР материали - шперплат, дъски, греди, пирони, арматура и бетон. От заключението на ССчЕ също не може да бъде установено разполагал ли е доставчика с необходимите материали за реализиране на услугите, тъй като експертът не е открил представител на дружеството за връзка, поради което не е могъл да прецени както редовността на воденото счетоводство, така и наличието техническа, материална и ресурсна обезпеченост. Относно фактурата, издадена от "Дани - Ирена Йолова" ЕООД с предмет "Строителни работи от работници" - действително по делото са приложени доказателства за извършени СМР на обект Център "Превенция на насилието" в гр. Костинброд от "Кадет Консулт Строй" ЕООД, както и актове за приемането им, в които като строител е отразен "Барзи БГ" ЕООД, а подизпълнител "Кадет Консулт Строй" ЕООД. Във връзка обаче с процесната услуга освен фактура, 2 бр. граждански договори, сметки за изплатени суми и отчети за извършена работа, изготвени от лицата наети по гр. договори към към възложителя "Дани - Ирена Йолова" ЕООД не са представени договор между "Барзи БГ" ЕООД и доставчика "Дани - Ирена Йолова" ЕООД, приемо- предавателни протоколи съставени между възложител и изпълнител, количествено- стойностни сметки или други отразяващи вида и обема на "строителните работи".

Следва да се посочи, че при доставките на услуги релевантно е установяването на фактическото им извършване и приемане на изработеното от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена и с цитираното от касатора Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. То не отменя задължението на националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Възраженията на касатора за несъобразяване на решението с практиката на СЕС е неоснователно. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решението по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно поради различния предмет на спора по цитираните дела с процесния. Действително предмет на обсъждане в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, са извършени СМР, но спора в главното производство не е бил във връзка с реалността на СМР, а връзката на лицата извършили услугата с доставчика на услугата. В главното производство пред СЕС са били установени физическите лица и обекта на който са извършвали процесните доставки, а в случая неустановен е именно факта, кои лица, с какви материали са извършили процесните СМР, както и проектантски услуги. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги в случая.

С оглед на изложеното, съдът правилно е приел, че не е установено реалното извършване на услугите, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, решението на АССГ в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касация също не трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,