Решение № 12470 от 20.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2018 г.

Решение № 12470 от 20.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2018 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Подадена е касационна жалба от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ловеч, срещу решение № 60 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 38 по описа за 2018 г. на Административен съд – Ловеч, с което отменено решение № 1040-10-9/26.01.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч и преписката е върната за ново произнасяне в срока по КСО по подаденото заявление № 2113-10-1182/13.11.2017 г. съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените доводи са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: неправилно прилагане на разпоредбите на Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантските /старшински/ средни военни училища и на Закона за всеобщата военна служба в Република България във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.);. Ответникът И. Маринов от [населено място] е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е решение № 1040-10-9 от 26.01.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Ловеч, потвърждаващо разпореждане № 2140-10-1 от 09.01.2018 г. на Началник отдел "Пенсии", с което на И. Маринов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, чл. 69б, ал. 1 от КСО и § 50 от ПЗР на ЗИД КСО. Съгласно изложените мотиви към датата на заявлението 13.11.2017 г. лицето не изпълнява условието по чл. 69 от КСО за навършена възраст и общ осигурителен стаж, условието по § 50 от ПЗР на ЗИД КСО за общ осигурителен стаж 27 години към 31.12.2015 г., както също и условието по чл. 69б от КСО за възраст и за сбор от осигурителен стаж и възраст. За да отмени оспорения административен акт, Ловешкият административен съд е приел, че на основание чл. 81 от ППЗП - отм. (редакция, ДВ, бр. 102/1967 г.) във вр. с чл. 24 от ЗВВСНРБ - отм. (редакция - ДВ бр. 58/1959 г.), във вр. с чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето преди навършване на пълнолетие от 21.08.1990 г. до 20.10.1991 г., през което лицето е било школник в ССВУ "Георги Измирлиев", следва да бъде зачетено за действителна редовна военна служба и осигурителен стаж от трета категория. Периодът от 20.10.1991 г. до 21.08.1992 г. е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж от 10 месеца и 2 дни, но за осигурителен стаж следва да се зачете и остатъкът до срока на отбита редовна военна служба, който е бил 24 месеца. Преписката е върната на административния орган с указание да се зачете за осигурителен стаж периодът на обучение в средното военно училище с продължителност 1 година, 1 месец и 28 дни до пълните 24 месеца "отбита" редовна военна служба. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. На основание § 50 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. В кръга на лицата по чл. 69 от КСО (редакция - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) с право на пенсия при освобождаване от служба са включени военнослужещите независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране 13.11.2017 г. И. Маринов, [дата на раждане], е на възраст [възраст]. Пенсионният орган е зачел придобит осигурителен стаж от първа категория 22 години, 08 месеци и 13 дни и от трета категория – 03 години, 03 месеца и 15 дни, в който е включено и времето след навършване на пълнолетие от 20.10.1991 г. до 21.08.1992 г., през което лицето е било школник в средно сержантско училище и което е приравнено на редовна военна служба. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. През времето от 01.10.1988 г. до 20.10.1991 г., през което И. Маринов е бил школник в ССВУ "Георги Измирлиев", е била в сила разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция - ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от III категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На редовна военна служба съгласно чл. 21 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отменен 27.02.1996 г.) са подлежали всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. От съвкупния анализ на разпоредбите следва извод, че през спорния период за трудов стаж се е признавало времето, прекарано в редовна военна служба от българските граждани, навършили 18 години в годината на набора. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж за случаите, когато редовната военна служба се е считала за прослужена по силата на специален закон. На завършилите курса на сержантските (старшинските) училища се е признавала отбита редовна военна служба на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г.), но това не е било предвидено като нормативно основание за зачитане на периода на обучение за трудов (осигурителен) стаж. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища са се намирали на действителна военна служба и са имали всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е зачитала времето на обучението за трудов стаж. Едва с изменението на чл. 81 от ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. При съобразяване на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсионният орган на основание чл. 81 от ППЗП, в сила към 31.12.1999 г., е зачел времето на обучение в средното специално училище след навършване на пълнолетие от школника за осигурителен стаж. В същия смисъл е наложилата се съдебна практика, изразена в решение № 7017 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2017 г., VI о., решение № 7667 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г., VI о., решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI о., решение № 15867 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2016 г. VI о. др.). Оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което подадената жалба е неоснователна. Отменителното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,