Решение № 4858 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2017 г.

Решение № 4858 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 118 от 15.02.2017 г. по административно дело № 925/2016 г., Административен съд С.-област - шести състав, на основание чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ заповед № ЛС-01-1482/22.08.2016 г. на кмета на община Самоков, с която е прекратен публичен търг с явно наддаване за продажба на общински недвижим имот ПИ № 65231.901.343 с площ от 313 кв. м; ВРЪЩА преписката на кмета на община Самоков със задължителни указания да се спази процедурата по приложимата Наредба за търговете и конкурсите и да се обяви спечелил търга. С трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответната община Самоков да заплати на жалбоподателя Р. Г. Н. направените разноски по водене на делото в размер на 610 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 732/6.03.2017 г. в Административен съд С.-област (АССО) е жалбата на ЕТ "56 - Х. М.", със седалище и адрес на управление с. Д., общ. Самоков, обл. Софийска. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По подробно развити съображения за така заявените пороци, които представляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, моли съдебното решение да бъде отменено и да се потвърди процесната заповед като правилна и законосъобразна. Алтернативно моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник Михайлова поддържа жалбата и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Представя списък на разноските. Втора по дата с вх. № 735/6.03.2017 г. в Административен съд С.-област (АССО) е жалбата на кмета на община Самоков, подадена чрез пълномощник К. А. - ст. юрисконсулт. В тази жалба се твърди, че с постановяване на решението си първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е уважил жалбата на Р. Г. Н., при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебния акт да бъде отменен и се уважи касационната жалба. Допълнително, но след провеждане на откритото съдебно заседание пред ВАС е постъпила Писмена защита. От ответника по двете касациони жалби - Р. Г. Н. от гр. С., са постъпили писмени Отговори поотделно срещу жалбите на ЕТ "56 - Х. М." и на кмета на община Самоков, в които отговори се моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез пълномощника си от първата инстанция адв. Манчева, ответникът оспорва и двете жалби и моли да бъде оставено в сила постановеното решение на АССО като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Заинтересованите страни: К. С. П. от с. Г., общ. Самоков; Д. Т. Ц. от гр. С. и Д. В. Н. от гр. С., не заявяват становище по касационните жалби. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбите са процесуално допустими, подадени в срок и от надлежни страни, но решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Настоящият състав намира, че с оглед датата на пощенското клеймо - 2.3.17., входираната на 6.03.2017 г. касационна жалба на ЕТ "56 - Х. М." се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 16.02.2017 г., подписана е лично от представляващия фирмата на едноличния търговец, и като насочена срещу съдебен акт, който безспорно е неблагоприятен за страната, тоест е налице хипотезата на чл. 210, ал. 1 АПК, жалбата се явява процесуално допустима. Процесуално допустима е и касационната жалба на кмета на О. С., тъй като е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 27.02.2017 г. видно от приложената по адм. дело № 925/2016 г. "разписка", и е подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение също е неблагоприятно. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. За да постанови описания в началото на решението резултат за отмяна на заповед № ЛС-01-1482/22.08.2016 г. на кмета на община Самоков и връщане на преписката на същия административен орган със задължителни указания да спази процедурата по приложимата Наредба за търговете и конкурсите и да се обяви спечелил търга, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел оспорването от Р. Г. Н. за основателно. Констатирал е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, която компетентност следва от чл. 35 от ЗОС и чл. 37-38 от Наредба № 4 на община Самоков за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (на това място следва да се посочи, че този вид наредби се приемат от общинските съвети, а не от кметовете на общините), но заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила. По-конкретно е нарушена процедурата по провеждане на търга - регламентирана в Г. четвърта и Г. пета от НТК (Наредба за търговете и конкурсите) - чл. 8, ал. 9. Съдът се е позовал и на ал. 10 на чл. 8, както и на чл. 16, ал. 3 от НТК за да направи своя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Макар и с лаконични мотиви, съдът е достигнал до верния правен извод за незаконосъобразност на обжалваната от Р. Г. Н. заповед № ЛС-01-1482/22.08.2016 г. на кмета на община Самоков. Всъщност тази заповед е от 29.08.2016 г., но на много места и то не само от съда, а и от всички страни е посочвана като издадена на 22.08.2016 г. Видно от съдържанието й, с тази заповед е прекратена процедурата по провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на следния общински недвижим имот: ПИ № 65231.901.343, с площ от 313 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване съгласно одобрената със Заповед № 300-5-34/15.05.2004 г. кадастрална карта на гр. С., с номер по предходен план парцел V-147 в кв. 288А съгласно одобрения с Решение № 2269/30.08.2007 г. на ОбС и изменен със Заповед № ЛС-01-1508/14.12.2007 г. план за регулация за кв. 288, актуван с Акт за частна общинска собственост № 13664/2015 г., вписан в Служба по вписванията, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила при провеждане на тръжната процедура. Със същата заповед е наредено още да бъдат възстановени сумите, заплатени на ("от" е правилното) кандидатите в тръжната процедура за получаване на тръжната документация, както и внесения депозит за допускане до участие в търга. Всъщност констатираните от кмета на община Самоков съществени нарушения на производствените правила при провеждане на тръжната процедура са две: едното е във връзка с постъпила жалба от ЕТ "56 - Х. М." в която се е твърдяло, че процедурата е проведена без задължителното участие на юрист, който е напуснал залата по време на търга. А втората причина е, че не е бил предоставен на определения за победител в търга Р. Г. Н. Протокол от проведената процедура, въпреки че е поискал такъв. Веднага за яснота на страните следва да се отбележи, че непредоставянето на протокола на тръжната комисия не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такъв пропуск сам по себе си не води до незаконосъобразност на проведена вече процедура, при която е приключило наддаването и има участник, който е обявен за спечелил търга за продажбата на общинския недвижим имот. Непредоставянето на протокола не може да намали цената, която е достигната чрез наддаване при определена начална тръжна цена и стъпка на наддаване, и съответно не може да промени крайния резултат, при който за спечелил търга е обявен този участник, който е предложил най-висока цена. Не е налице и другото посочено от кмета на О. С. нарушение - липсата на юрист при провеждане на търга. Видно от заповед № ЛС-01-1430/18.08.2016 г., юрист е бил назначен в състава на тръжната комисия. На 19.08.2016 г. търгът е започнал в присъствието на юрист, който е излязъл от залата по време на наддаването и не се е върнал, съответно не е подписал протокола. На практика юрист има, а не отсъства изначално, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредбата за търговете и конкурсите (НТК), за да бъде заменен от резервен чл. или да се издава нова заповед за допълване състава на комисията или замяната с нов член. Юрист не липсва, а неговото преждевременно напускане (без ясна причина) на залата, в която се провежда предварително обявения търг, е въпрос на организация, която е извън сферата на влияние от страна на участниците в процедурата. Недобросъвестното поведение на администрацията не може да се толерира като става причина за прекратяване на проведен търг и да е във вреда за лицата, които са участвали в търга с явно наддаване. А неподписването на протокола е порок, който може да бъде отстранен допълнително, но не е допустимо да се използва като основание за прекратяване на търга. Недоказано е твърдението в касационната жалба на кмета на О. С., че невъзможността на юриста да присъства на търга е възникнала внезапно и неотложно, а е било невъзможно осигуряването на друг правоспособен юрист поради липсата на такива в общината - разполагаемият човешки ресурс с необходимото образование не е бил в наличност за повече от 14 дни поради служебна ангажираност, платен годишен отпуск или в болнични. Вижда се, че самият административен орган се е поставил в ситуация на фактическа невъзможност да осигури правоспособни юристи и този факт, който не се оспорва от никоя от страните, не може да е в ущърб на участниците в търга. На това място е необходимо да се констатира, че в документацията по процедурата, включително и в обжалваната заповед се използва ту израза "участник", ту израза "кандидат", което води до извода, че самият административен орган не е наясно за качеството на лицата, които са подали заявления и са участвали в наддаването. Първоначално съдът е счел, че образуваното пред него производство следва да се движи по реда на чл. 197 - чл. 202 от АПК. Тази погрешна квалификация може би е възприета от самия административен орган, който в издадената от него заповед № ЛС-01-1482 от 29.08.2016 г. е посочил, че на основание чл. 56, ал. 4 от АПК, заповедта подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на Г. десета, раздел IV от АПК. Този ред обаче за случая е неприложим. Производството по Г. десета, Раздел IV (от чл. 197 до чл. 202 вкл.) от АПК касае друга хипотеза - изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт. В конкретния случай издадената заповед за прекратяване на процедура по проведен публичен търг с явно наддаване е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на Г. десета, Раздел I (от чл. 145 до чл. 178 вкл.) от АПК. Макар и със закъснение съдът правилно е конституирал като заинтересовани страни на основание чл. 154, ал. 1 от АПК останалите участници в тръжната процедура, които също са наддавали видно от таблицата за предложенията в протокола: ЕТ "56 - Х. М." от с. Д., общ. Самоков; К. С. П. от с. Г., общ. Самоков; Д. Т. Ц. от гр. С. и Д. В. Н. от гр. С. Правилно със същото Разпореждане № 11 от 5.01.2017 г. съдът е счел и че делото следва да се разгледа в открито съдебно заседание, а не в закрито, каквото е изискването на чл. 199 от АПК (ако делото се гледаше по реда на раздел IV), правилно съдът е разпределил и доказателствената тежест. Не на последно място съдът се е произнесъл на основание чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, а не на основание чл. 200 АПК (ако делото се гледаше по реда на раздел IV). От горното се установява по безспорен начин, че съдът е коригирал първоначалното си виждане. Макар и несвоевременното конституиране на заинтересованите страни в производството, не може да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото възражение се съдържа в касационната жалба на ЕТ "56 - Х. М.". И това е така, защото на тези страни е дадена пълната процесуална възможност да се запознаят с жалбата на Р. Г. Н., да изразят становище, а конкретно от ЕТ "56 - Х. М." е постъпило Възражение с правно основание чл. 163, ал. 2 от АПК. В проведеното на 9.02.2017 г. открито съдебно заседание пред АССО пълномощникът на едноличния търговец е имал възможността да защити правата и интересите на своя доверител, като поиска събиране на доказателства - писмени и гласни, но само такива, които са относими за изясняване на спора от фактическа страна. Представените разрешение за строеж № 123 от 28.12.1998 г. и удостоверение от техническата служба на община Самоков касащи търговски обект - сграда, действително са били неотносими към предмета на доказване, както е приел първоинстанционния съд и затова ги е върнал на пълномощника. И това е така, защото Общински съвет - Самоков е взел Решение № 220 от 21 април 2016 г. за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот: ПИ № 65231.901.343, с площ от 313 кв. м; с което решение още е определен начин и срок на плащане; стъпка на наддаване; депозит за участие в търга; закупуване на тръжна документация; оглед на обекта и други условия, включително е утвърдена тръжната документация и проекто-договора. Това решение на общинския съвет за откриване на процедурата за провеждане на търга, което е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация) представлява административен акт, годен за съдебен контрол според постоянната съдебна практика, вкл. и в този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд, и ако ЕТ "56 - Х. М." е считал, че са засегнати някакви негови права и законни интереси като собственик или наемател, е имал възможността да оспори това решение на общинския съвет и представените доказателства биха били относими към този спор, а не към настоящия - прекратена процедура по проведения за този имот търг. Възражението, че процедурата е опорочена още от самото й започване, предвид обстоятелството, че в тръжната документация е било посочено, че върху имота няма никакви тежести и учредени ограничени вещни права касае откриването на процедурата, а не нейното провеждане, а още по-малко засяга прекратяването на процедурата. Затова и това оплакване в касационната жалба се явява неоснователно. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд С. - област следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател ЕТ "56 - Х. М." не се дължат разноски, въпреки че са поискани своевременно още в касационната жалба. На касационния жалбоподател кмета на О. С. не се дължат разноски, а и такива не са поискани. На ответника Р. Г. Н. следва да се присъдят направените разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева, които са изплатени в брой видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие и Списък за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,