Решение № 7792 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15392/2018 г.

Решение № 7792 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15392/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Виктори Влад -74" ЕООД против решение № 727/16.10.2018 г. по адм. дело № 436/2018 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-06-535 от 4.04.2018 г. на кмета на община Димитровград в частта, в която е разпоредено изземване на имот частна общинска собственост. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като имотът, предмет на заповедта не е индивидуализиран. Излага съображения, че договорът за наем не е прекратен, поради което държи същия на правно основание, позовава се и на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена предходна заповед на същия орган, издадена на същото основание. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед на кмета на община Димитровград, в частта й, в която се изземва имота да бъде отменена. Ответникът – кметът на община Димитровград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Хасково е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че обектът, предмет на заповедта е описан по начин, който позволява неговото индивидуализиране, още повече, че в тази част заповедта се позовава на договора за наем, сключен между дружеството и община Димитровград, с който имотът, предмет на заповедта е предоставен на жалбоподателя за ползване. При правилно тълкуване и прилагане на закона решаващият съд приема, че материалноправните предпоставки за издаване на заповед № РД- 06-535/4.04.2018 г. на кмета на община Димитровград в частта, с която, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от жалбоподателя "Виктори Влад-74" ЕООД недвижим имот частна общинска собственост, находящ се в гр. Димитровград представляващ 260 кв. м. от промишлена сграда (склад) - кв. "Марийно", предоставен на дружеството за ползване съгласно договор за наем от 13.08.2010, сключен с община Димитровград, са изпълнени. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предвижда бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е частна общинска собственост (обстоятелство неоспорено от страните), който жалбоподателят държи на отпаднало правно основание, тъй като договорът, сключен с община Димитровград, според който имотът е предоставен на дружеството под наем, е прекратен на основание раздел IV, т. 3, б. "г " от договора с едномесечно предизвестие от наемодателя. Предизвестието е получено от дружеството на 26.01.2018 г. (обратна разписка към товарителница), едномесечният срок е изтекъл, но въпреки това имотът не е освободен. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касатора, че договорът за наем не е прекратен, тъй като наемното правоотношение е за определен срок, който не е изтекъл, е неоснователно. Действително договорът е сключен за срок от десет години (раздел IV, т. 5). Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗОС наемните правоотношения, сключени за ползване на нежилищни имоти общинска собственост се прекратяват на посочените в текста основания, както и на други основания, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 или в договора, а тези по чл. 15, ал. 3 и ал. 7 ЗОС – по реда на ЗЗД. В случая в раздел IV, т. 3 от договора изрично е предвидено, че освен с изтичане на срока договорът се прекратява предсрочно с едномесечно предизвестие от всяка от страните (раздел IV, т. 3, б. "г"). Условията на договора обвързват страните, поради което следва да се приеме, че предпоставките, уговорени в раздел IV, т. 3, б. "г" са изпълнени и наемното правоотношение е прекратено с изтичане на срока на отправеното от наемодателя община Димитровград предизвестие. Този ред за прекратяване на договора за наем е предвиден в чл. 238 ЗЗД и се отнася за договори, сключени без определен срок, тъй като при срочните договори предизвестие не се дължи. В случая по изричната воля на страните по наемния договор (чл. 9, чл. 20а ЗЗД) отправянето на едномесечно предизвестие е едно от основанията за прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока. Изложеното налага извода, че договорът за наем е прекратен съгласно уговорените от страните условия, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Доводите, свързани с отмяната на предходна заповед на кмета на община Димитровград за изземване на същия имот по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС, също не могат да бъдат споделени. Следва да се посочи, че преценката за законосъобразността на всеки административен акт е самостоятелна и отмяната на предходен акт на същия административен орган поради противоречие с материалноправни разпоредби, не е пречка за постановяване на друг акт в същия смисъл след изпълнение на предвидените в закона условия, което в случая е направено. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени и оспорената заповед на кмета на община Димитровград е законосъобразна. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Поради това настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което решението на Административен съд – Хасково следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, второ отделение,