Решение № 12628 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2014 г.

Решение № 12628 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Стоянов от с. Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин, против решение № 685 от 5.11.2013 г., постановено по адм. дело № 443/2013 г. на Административен съд - Монтана с доводи, че е неправилно и необосновано и е поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът на Иван Димитров Стоянов против Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, изх. № 186 - 18/11.02.2011 г. на административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция Монтана, с което са наложени санкции на жалбоподателя за бъдещ период в размер общо на 3173,86 лв. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, изх. № 186-18/11.02.2011 г. на административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция-Монтана, с което са наложени санкции на жалбоподателя за бъдещ период в размер общо на 3173,86 лв. Жалбоподателят твърди, че от отмяната на акта е претърпял имуществени вреди в размер на отказаната субсидия от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Иван Димитров Стоянов не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяване на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не е на лице нито един от елементите от фактическия състав на ЗОДОВ. Действително привидно има отменен административен акт - Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 186-18/11.02.2011 г., което УП е отменено с решение на АС Монтана. Това съдебно решение е било потвърдено от ВАС, който е върнал преписката за ново произнасяне на органа, който пък от своя страна, при спазване указанията на ВАС, се е произнесъл с друго уведомително писмо - изх. № 01 - 6500/9438/11.09.2013 г., с което е отпуснал субсидия в размер на общо 5362,14 лв. Но дори и да се приеме, че има отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт (което не е така), с оглед новото произнасяне от страна на отчетника и преведените на жалбоподателя суми за кампания 2009 г. не може да се твърди, и съответно приеме, че е налице вреда от отменения незаконосъобразен акт. От тук следва, че липсва и третият елемент от фактическия състав на ЗОДОВ - причинно-следствена връзка между постановен незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпил вредоносен резултат. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,