Решение № 6756 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2013 г.

Решение № 6756 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2013 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна и Обединено гражданско сдружение - Варна против решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Моли се за отмяната му, както и връщане на делото за ново разглеждане в друг състав или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважат първоначалните жалби. Ответната страна не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, дава становище за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на жалбата, Върховният административен съд приема следното: С решение № 15920 от 29.11.2013 г. по настоящото дело е отхвърлена жалбата на Обединено гражданско сдружение - Варна против решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на Административен съд Варна. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна против решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на Административен съд Варна, като производството по делото в тази част е прекратено. С определение № 2184 от 17.02.2014 г. по административно дело № 1162/2014 г. петчленен състав на Върховен административен съд е отменил решение № 15920 от 29.11.2013 г., в частта, в която се прекратява производството по делото, изпратил е делото на Административен съд Варна за отстраняване на явна фактическа грешка, след което, на Върховен административен съд по настоящото дело за произнасяне по същество по жалбата на Кънчо Петков Бонев против решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С решение № 713/25.03.2014 г. по административно дело № 2351/2012 г. Административен съд Варна е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решение № 736 от 21.03.2013 г. по номера на същото дело, като е отхвърлил жалбата на Кънчо Петков Бонев срещу мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Варна за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № ЗДОИ 12/21.05.2012 г. и последвалия изричен отказ с Решение № 12/12/29.05.2012 г. на прокурор Ст. Андонов - упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Предмет на настоящия съдебен акт е решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на Административен съд Варна, поправено с решение № 713/25.03.2014 г., в частта в която е отхвърлена жалбата на Кънчо Петков Бонев срещу мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Варна за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № ЗДОИ 12/21.05.2012 г. и последвалия изричен отказ с Решение № 12/12/29.05.2012 г. на прокурор Ст. Андонов - упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира следното: Касационната жалба на Кънчо Петков Бонев е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Кънчо Петков Бонев срещу мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Варна за предоставяне на обществена информация по заявление № ЗДОИ 12/21.05.2012 г. и последвалия изричен отказ с Решение № 12/12/29.05.2012 г. на прокурор Ст. Андонов - упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, Административен съд Варна е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Решението е правилно. Страните не спорят, че Окръжна прокуратура - Варна е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Същата е сезирана с редовно подадено искане за достъп до обществена информация от Кънчо Петков Бонев, поради което е задължена да се произнесе с нарочен административен акт. Искането е за установяване на движението на посочени преписки по описа на тази прокуратура, образувани по жалба/сигнал на Кънчо Бонев. Върховният административен съд приема, че Административен съд Варна правилно е приложил материалния закон. При анализа на специалните правни норми, регламентиращи правоотношенията между заявителя и административния орган, както и на нормите на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт и чл. 198, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в действителност се налага изводът за разграничение между актовете на прокуратурата, издадени във връзка с функцията й на орган на съдебната власт и тези, издадени при изпълнение на нейните чисто административни функции като част от държавния апарат. Касационната инстанция приема, че исканата информация от касатора не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Преписките на прокуратурата, за които се иска информация, са образувани по жалба/сигнал на самия Бонев. За същите, следва да се прилагат нормите на НПК по силата на правилото "Lex specialis derogat legi generali", тъй като в случая тези норми се явяват специални по отношение реда за достъп до информация по ЗДОИ. След като касаторът има правна възможност да получи исканата информация по реда на оспорването, в рамките на производството, образувано по негов сигнал /било по НПК или Закон за съдебната власт/това прави редът за търсене на същата информация по ЗДОИ неприложим. Редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и проверката по едно наказателно производство, в което лицето е участник, независимо от етапа на досъдебната фаза, в която то се намира, е регламентиран в чл. 198, ал. 1, респ. чл. 213, ал. 1 НПК. Отделно от това, чл. 143, ал. 1 ЗСВ предвижда, че всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу постановения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон в тази част от съдебния акт, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд,