Решение № 429 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2012 г.

Решение № 429 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Литекс Комерс" АД - гр. София, ЕИК 000288549 срещу решение № 2447 от 12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3722/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 668/29.10.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с което е отнето издаденото на дружеството Разрешително за водоползване на минерална вода № 003903/11.09.2006 г. на МОСВ. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отмени обжалваното Решение № 668/29.10.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. Редовно призован за съдебно заседание, "Литекс Комерс" АД - гр. София се представлява от адв. Миленов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Гроздева е представен подробен отговор на касационната жалба с доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на "Литекс Комерс" АД - гр. София срещу Решение № 668/29.10.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с което е отнето издаденото на дружеството Разрешително за водоползване на минерална вода № 003903/11.09.2006 г. на МОСВ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Според съда налице са материалноправните основания на чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за водите, поради което обжалваният пред него административен акт съответства на материалния закон и целта на закона. Установено по делото било, че титулярът на разрешителното за водоползване не бил упражнявал правата си по същото от 2007 г. до датата на постановяване на решението за отнемането му, не бил използвал изградената водопреносна мрежа за срок от една година и е нарушил условията на разрешителното - не е изградил водомерни шахти, не е монтирал разходомерни устройства за измерване на добитите водни количества, не е изградил захранващ обекта водопровод към сондажа и т. н. Съгласно закона само едно от основанията по чл. 79а от ЗВ било достатъчно, за да се отнеме издаденото вече разрешително за водоползване на минерална вода. Въпреки, че, на база представените доказателства, АС-Варна е стигнал до извода, че неизползването на водностопанската система, а оттам - и неизпълнението на другите условия по разрешителното, се дължат на обективни причини, стоящи извън волята и поведението на жалбоподателя, съдът е приел тези обстоятелства за неотносими към законосъобразността на административния акт. Според АС-Варна целта на закона е да се осъществява устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, а не да се подпомагат ползувателите на водните обекти, поради което самото формално осъществяване на предпоставките по чл. 79а от ЗВ, независимо от причините за това, било достатъчно за законосъобразното отнемане на разрешителното за водоползване. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Въпреки, че касаторът е посочил в жалбата си като касационни основания само противоречие с материалния закон и необоснованост, от съдържанието на оплакванията му в жалбата се извлича и наведено касационно основание: съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК настоящата касационна инстанция следва да се поизнесе и за наличието на този порок на обжалваното решение. Неправилно директорът на Басейнова дирекция на Черноморски район е приел, че "Литекс Комерс" АД не изпълнява условията на разрешителното, считано от 2007 г. Времето на неизпълнение на условията по издаденото в полза на "Литекс Комерс" АД - гр. София разрешително за водоползване от 2006 г. следва да се брои от датата на последното изменение на първоначалното разрешително - т. е. считано от Решение № 93/07.05.2009 г. на министъра на околната среда и водите. До този момент първоначалното разрешително първо е било изменено, като отпада ползването на минералните сондажи за отдих и туризъм, т. е. сондажите остава да се ползват само за питейно-битови нужди. На следващо място, след множество сигнали от титуляра на разрешителното, заявления до административния орган и съвместни проверки е установено, че единият от сондажите по първоначалното разрешително - сондаж Тх-33, е променил дебита си и по докладна на самия директор на Басейнова дирекция на Черноморски район "липсата на водоползване е добре дошло при сегашната ситуация" . Предвид това обстоятелство първоначално издаденото разрешително е изменено с решение № 93/07.05.2009 г., като водоползването от сондаж № Тх-33 отпада. Горните обстоятелства безспорно са повлияли на "Литекс Комерс" АД и са съставлявали обективна пречка за неизпълнение условията на първоначалното разрешително за водоползване, предвиждащо изграждане на водностопанските съоръжения и връзки комбинирано за двата сондажа. Именно от датата на влизане в сила на Решение № 93/07.05.2009 г. следва да се преценява налице ли е неизпълнение на условията по разрешителното за водоползване или не. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е упражнил служебното начало, прогласено като основен принцип в административния процес с разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК и конкретизирано в чл. 171, ал. 4 от АПК. Основен довод във възражението на касатора, депозирано в рамките на производството пред административния орган преди издаване на оспореното решение, както и в жалбата срещу административния акт, по повод която е образувано съдебното производство пред АС-Варна, е твърдението на "Литекс Комерс" АД, че причините за неизпълнение на задълженията по издаденото разрешително са в неоказването на съдействие от страна на самия административен орган - неопределяне по надлежния ред на санитарно-охранителна зона /СОЗ/ - най-вътрешен пояс I - публична общинска собственост около сондажа, несъставянето на Акт за публична общинска собственост, прехвърлянето на целия имот, в който се намира сондажа, на частноправен - субект още през 2008 г. и неосигуряване на достъп до водоизточника с цел изграждане на всички необходими съоръжения за осъществяване на водоползването. При наличието на твърдения за отрицателни факти и с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съдът е следвало да укаже на основание чл. 170, ал. 1 от АПК на директора на Басейнова дирекция на Черноморски район с център гр. Варна, че в негова тежест е да установи наличието на учредена по реда на Наредба № 3/16.10.2000 г. санитарно-охранителна зона около сондажа, както и осигурен на "Литекс Комерс" АД достъп до същия предвид обстоятелството, че имотът, в който същия сондаж се намира е собственост на ЕТ "Минтекс - Георги Крумов" още от 2008 г. Отделно от това съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е следвало да укаже на административния орган, че за горните обстоятелства от значение за делото същият не сочи доказателства. Наличието или не на учредени СОЗ е обстоятелство от съществено значение за делото, тъй като е налице законова забрана за експлоатация на водоизточник и/или съоръжение, независимо от формата на собствеността му, без установена СОЗ /чл. 5 от Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди/. Като не е събрал тези доказателства, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Едва след събиране на горните доказателства съдът следва да прецени материалната законосъобразност на административния акт, както и обстоятелството дали е налице само обективна невъзможност на титуляра на разрешителното да изпълнява задълженията си по него или това неизпълнение се дължи на създадени му пречки от страна на Държавата чрез различни нейни централни и /или местни органи на държавна власт, т. е. следва да прецени дали административният акт е издаден в съответствие с изискванията за разум, добросъвестност и справедливост по чл. 6 от АПК или не. С оглед гореизложеното решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на АС-Варна за разглеждането му от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени от ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение