Решение № 487 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 255 от 15.02.2024 г., постановено по административно дело 368/2023 г. на Административен съд /АС/ Кърджали, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. 02-090- 6500/3216/22.08.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони / ПРСР/ 2007-2013г. за кампания 2016 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер, а именно за сумата в размер на 2519,08 лв. по АПП 13 и за сумата в размер на 1742,61 лв. по АП 29 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение 2/08.01.2021 г. постановено по адм.д. 223/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали и Решение 115/18.04.2022 г., постановено по адм.д.44/2022 г. на АС-Кърджали. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, постановено при непълно изясняване на предмета на спора - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че не са налице условията на чл.177 ал.2 от АПК, тъй като акта на административния орган не е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Пояснява, че с посочените от съда решения по адм.д. 223/2020 г. и адм.дело 44/2022г., двете по описа на Административен съд Кърджали, съдът не е решил правния спор по същество и липсват указания до административния орган за произнасяне с уважаване на заявлението на земеделския стопанин, а са налице указания за излагането на мотиви в административния акт и за фактически основания, обосновали отказа за подпомагане. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена. Алтернативно прави искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ш. А. К., чрез пълномощник, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Съдебният процес е на етап трета касация, след като с Решение 2/08.01.2021 г. постановено по адм.д. 223/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали, оставено в сила с Решение 8683/19.07.2022г. по адм.д. 2820/2021г. по описа на ВАС, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., за кампания 2016 г., изх. 02-090-6500 от 06.08.2019 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с която е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер за подпомагане по мярка 214 АЕП, за кампания 2016, а именно: за сумата в размер на 2 519.08 по АПП 13 и сумата в размер на 1 742.61 лв. по АП29, като постановено в нарушение на изискването за форма и в противоречие с материалния закон и след като с влязло в сила Решение 115/18.04.2022 г., постановено по адм.д.44/2022 г. на АС- Кърджали, оставено в сила с Решение 1122/01.02.2023г. по адм.д. 5272/2022г. по описа на ВАС, издаденото второ по ред Уведомително писмо с изх. 02-090-6500/3216/19.01.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., кампания 2016, с което е отказана оторизация и е извършено намаление на дължимите суми, общо в размер на 4 261,69 лв., от които: 2 519.08 лв. по АПП 13 и 1 742.61 лв. по АП29, е обявено за нищожно, като издадено в противоречие с предходното, влязло в сила съдебно решение. За да постанови обжалваното решение и обяви нищожността на оспореното пред него трето по ред УП, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като оспореният пред него административен акт е издаден в противоречие с указанията, съдържащи се във влязлото в сила решение по адм.д. 223/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали, оставено в сила с Решение 8683/19.07.2022г. по адм.д. 2820/2021г. по описа на ВАС. За да достигне до този правен извод решаващият съд е анализирал съдържанието на оспореното УП и конкретно за декларираните площи по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1), с код АПП13, и се е позовал на изготвена таблица на площите, за които е отказано финансово подпомагане, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Подробно възпроизвел съдържанието на таблицата и вписванията в нея за посочените 8 парцела и констатирал, че посочените парцели и вписванията за тях са идентични с тези, отразени в предходните две отменени УП. Тази констатация обективно не може да бъде различна, тъй като данните за заявените парцели и констатациите за тях по разбираеми причини няма как да се променят. В съдебното решение първоинстанционния съд е възпроизвел и съдържанието на поясненията към отделните колони на таблицата на стр.2 от УП. По отношение на пояснението към Колона 6 от тази таблица съдът е пропуснал да констатира изключително подробното пояснение на административния орган за причината, поради която е отказано плащането на площ за парцел 12468-116-1-1, като попадащ извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане за 2016г., подробното описание на предприетите действия от АО по предупреждаване на кандидата за констатациите във връзка с внасяне на промени в заявлението или извършване на корекции, вкл. и за санкциите при всеки ден закъснение / стр.3 от УП/, пояснения, различаващи се съществено от тези в предходните две УП. Пак там, решаващият съд е пропуснал да констатира и пояснението на АО, че за същият парцел извършена допълнителна проверка по заявление за подпомагане за кампания 2015г. е установила същите обстоятелства че попада във физически блок, за който няма географско пресичане със специализирания слой ВПС с повече от 100 кв.м., поради което не подлежи на подпомагане. За тези констатации кандидатът е уведомен и с оспореното УП, както и с предупреждения при подаване на заявлението за подпомагане. По отношение на декларираните площи по мярка 214, АЕП, направление Контрол на почвената ерозия, фактическите установявания на решавания съд се изчерпват с възпроизвеждане на съдържанието на изготвена таблица на площите /стр.4 от УП/, за които е отказано финансово подпомагане, възпроизвеждайки отчасти и поясненията към съдържанието на таблицата в текста под нея. Първоинстанционният съд не е установил, че по отношение на 5-ия по ред посочен парцел 57947-28-6-1 е установена площ от 0,08 ха с неспазени изисквания в съответното направление, както и пропуснал да отбележи констатациите в колона 5 по отношение на 7 от заявените общо 8 парцела, свързани с разлика между декларираната и установена площ при проверката на място, за която разлика е посочено основанието чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП, поради която се отказва изплащането на финансова помощ, така, както е указал съда в решението си по адм.д. 223/2020г. Последвало е и известно възпроизвеждане на съдържанието на таблиците и поясненията към тях, съдържащи размера на определеното финансово подпомагане по АП13 и АП29, както и ставката на агроекологичната дейност и констатации за съдържанието на таблици: Оторизирани суми и Извършени плащания, за размера на оторизираните и изплатени суми по заявените две направления от мярка 214 АЕП в общ размер на 11 862,06 лв., от които 2 519,08 лв. по направление ВПС1 /код АПП13/ и 1 742,61 лв. - по направление Контрол на почвената ерозия" /АП29/, или общо в размер на 4 261,69 лева, представляващи наложени намаления на субсидията. Въз основа на тези фактически установявания и констатациите за издадените две предходни съдебни решение на АС Кърджали, оставени в сила с решения на ВАС, съдът приел, че с Уведомително писмо изх.02-090-6500/3216 от 22.08.2023 г., на жалбоподателката отново е оторизирана общо сумата в размер на 11 862,06 лв., и е извършено намаление на субсидията общо в размер на 4 261,69 лева, от които: 2 519,08 лв. по АПП13 и 1742,61 лв. - по АП29, по съображения идентични с предходните две уведомителни писма, без да са представени нови или допълнителни доказателства и без да е извършен указания анализ на данните по преписката. Решаващият съд констатирал за парцел с идентификатор 12468-116-1-1 допълнителни мотиви на АО за липсата на географско пресичане със специализирания ВПС слой, с повече от 100 кв.м., че кандидатът бил уведомен за този факт, но посочил, че доказателства за обхвата на този специализиран слой не са представени, както и за соченото от административния орган наличие на хипотезата на чл.4, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. за горния имот, с позоваване и на наличието на подобна констатация в Решение 1122/01.02.2023 г., постановено по адм.д.5272/2022 г. по описа на ВАС. В допълнение съдът е констатирал и липсата на доказателства, за неспазени изисквания за управление в размер на 337.71 лв. и за системност на неспазването, за които е извършено намаление на оторизираните суми с 320.82 лв. / видно от таблицата на стр.6 от УП/. Посочил, че от АО не е отстранено и констатираното от съда несъответствие на установените площи по отношение на парцел 57947-28-6-1, от таблицата на стр.4 от УП, като приел, че това несъответствие не се изяснява от добавената колона 9 в тази таблица Наддекларирана площ. Съдът е извел извод за наличие на идентичност на посочените в таблиците данни за парцелите, приетите за установени площи, санкционираните площи, приетите неспазени изисквания, и оторизирани суми за двете направления, както и на фактическите и правни основания за размерите на оторизираните суми и обявил нищожността на оспорения акт, като върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени във вече посочените по горе решение на АС-Кърджали. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В тази връзка направените от рещаващия съд изводи за нищожност на оспореното пред него уведомително писмо на посоченото основание са незаконосъобразни и необосновани. По делото няма спор, че уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 223/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали е отменено УП изх. 02-090-6500 от 06.08.2019 г, като постановено в нарушение на изискването за форма и в противоречие с материалния закон, а с Решение 115/18.04.2022 г., постановено по адм.д.44/2022 г. на АС-Кърджали УП с изх. 02-090-6500/3216/19.01.2022 г. е обявено за нищожно, като издадено в противоречие с предходното, влязло в сила съдебно решение. Не е налице спор и относно компетентността на административния орган. В действителност, с първото отменително решение съдът е констатирал липсата в УП на фактически и правни основания за извършеното намаление на оторизираните суми, като е посочил и липсата на доказателства за определени констатации в УП. Приетото от административния съд, че при издаване на оспореното уведомително писмо административният орган не е изпълнил указанията на съда за посочване на фактически и правни основания за издаването му, е неправилно. По отношение на съдържанието на таблиците касационната инстанция отбелязва, че то обективно няма как да бъде различно, защото фактите в настоящия случай са установени още след подаване на заявлението за подпомагане при извършени проверки на място и административния проверки назад във времето и при липса на спор относно тези факти, не се налага извършването на допълнителни проверки нито е имало указания от съда за извършването на такива. Не може да се очаква и промяна в съдържанието на таблиците, тъй като кандидатът, въпреки отправените му предупреждения при подаване на заявлението за подпомагане, не е внесъл промени в него и не е заявил други парцели или отстранил констатираните несъответствия. Поради това е и недопустимо да се изисква промяна на данните в таблиците от УП, установяващи констатациите на УП и фактическото основания за извършените намаления на исканото финансово подпомагане. При отмяната на УП изх. 02-090-6500 от 06.08.2019 г., съдът е констатирал, че наличието на двойно заявени площи от кандидата за парцелите, посочени в писмо от 13.09.2016г., връчено на кандидата на 22.10.2016г., последният е бил уведомен, но не е предприел действия и представил документи, доказващи основанието му за ползване на двойно заявените / застъпени площи. По отношение на заявените за подпомагане 8 парцела по мярка 214-АПП13 съдът е посочил, че правното основание за отказа за подпомагане за установената разлика между заявената площ и установената. Съдът при първото разглеждане на делото действително е констатирал липсата на доказателства за неспазени изисквания за заявената дейност по направление АП13, както и отбелязал, че не са представени доказателства и за наличието на системност при неспазването на тези изисквания, на които две основания в таблицата на ст.6 от УП колона 14 и колона 16 са наложени санкции за дейност АП 13 в размер на 337,71 лв. и 320,82 лв. При тези констатации и при липсата на процесуална активност на страната, независимо, че още при първото разглеждане на делото има констатации за представени доказателства за извършена проверка на място / които не са приети в настоящето производство/, решаващият съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 от АПК за изясняване на фактите по делото, като укаже на административния орган да представи други доказателства за горното. По идентичен начин, при правни изводи в първото отменително решение на съда за наличието на погрешно изчисляване на сумата, с която намалено подпомагането, поради наддеклариране, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК, като укаже на страната за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства или да се възползва от възможността по чл.171 ал.2 от АПК да назначи сам експертиза или установи точната сума по друг допустим начин. По отношение на правните изводи, свързани с липсата на доказателства, че вече посочения по-горе парцел 12468-116-1-1 не попада в специализирания слой Площи допустими за подпомагане, решаващия съд не е подложил на анализ представените писмени доказателства от административния орган с писмо от 23.11.2023г., за представянето на които сам е дал указания с протоколно определение от 07.11.2023г. / л.242-257/. Така, като доказателство по делото е приета Заповед РД-46-14101.03.2017г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2016г., както и Заповед от 01.03.2017г. на същия орган за одобряването на окончателен за 2017г. слой Постоянно затревени площи. Нещо повече налице е и писмо изх. 10-13/08.03.2017г. до изпълнителния директор на ДФЗ от министъра на земеделието храните, сочещо, че данните за кампания 2016г. за двата специализирани слоя са след подадени и разгледани възражения и не са окончателни, но министерството разполага с данни в табличен вид за парцелите, за които са подадени възражения. При наличието на тези заповеди и при доводите на АО за площи, за които е отказано подпомагане, поради попадането им извън специализирания слой, съдът не е изпълнил задължението си или да укаже на страната, че не сочи доказателства за този факти, или служебно, на основание чл.171 ал.2 изр.2 от АПК да назначи експертиза и чрез използването на експертни знания, да установи дали посочените площи действително попадат извън специализирания слой, респ. и дали е налице застъпване по отношение на други заявените за подпомагане площи. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 5 АПК на страната за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая съдът е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, вкл. и по реда на чл.171 ал.2 изр.2 от АПК , както и без да изложи мотиви относно относими доказателства, приети в производството. Съдът е постановил решението си и без да приобщи по делото на доказателства, събрани при предходните обжалвания на УП, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. В продължение на горното следва да се посочи, че съобразно мотивите на решение по адм. дело 223/2020 г. по описа на АС Кърджали, липсват други конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени при произнасянето му с оспореното УП. Извършената съпоставка между съдържанието на процесното и предходните УП, сочи, че относимата информация, изложена в табличен вид, е придружена с подробни пояснения за причините за извършените намаления, както и причините за недопустимост на площите с констатирани несъответствия, при което изискванията за наличие на фактически и правни основания за издаването му, указани от съда по влязлото в сила решение, са изпълнени. Това обстоятелство и липсата на тъждественост между спорното УП и предходно издадените, обективира и липсата на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, каквито необосновано е приел за налични първоинстанционният съд. Ето защо последният е достигнал до неправилни изводи за нищожност на оспореното пред него УП, като по този начин не е разгледал спора по същество, съответно не се е произнесъл по неговата материална законосъобразност. Спазването на горепосочените императивни процесуални норми е гаранция за правилното установяване на релевантните факти, като липсата им препятства и касационната проверка. С оглед гореизложеното оспореното пред АС - Кърджали уведомително писмо е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността му, съобразно всички доводи в жалбата на Ш. К. при спазване на правилата за служебна проверка. Предвид изложеното и забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане на друг състав на административния съд по същество на спора относно законосъобразността на Уведомително писмо с изх. 02-090- 6500/3216/22.08.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните, като даде конкретни указания на всяка от тях за обстоятелствата, подлежащи на доказване. По отношение на указанията до административния орган, съдът следва да съобрази дадените с настоящето решение за подлежащите на изясняване конкретно посочени факти, с предприемането на действия по реда на чл.171 ал.2 изр.2 и по чл.171 ал.5 от АПК. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение