Решение № 12701 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4104/2016 г.
ВАСII отделение23.11.2016 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1530/23.10.2015 г. по адм. д. № 2460/2014 г. в обжалваната му част, с която оспорването на "Е. Х." ООД срещу действия на началника на СГКК-Бургас за заличаването му от кадастралния регистър към действащата кадастрална като собственик на ПИ с идентификатор 61056.502.569 и вписване на "Ученически отдих и спорт " ЕАД като собственик на този имот е отхвърлено. ОСЪЖДА "Е. Х." ООД със седалище и адрес на управление обл. Б., общ. Несебър, с. Р., ул. "М." ..№..., комплекс "Емералд" ДА ЗАПЛАТИ на "Ученически отдих и спорт " ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 125 бл. ..., ет. ... разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за касационната инстанция в размер на 600 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12701 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4104/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Е. Х." ООД и "Е. П. М." ООД, представлявани от адв. Богдев, против решение № 1530/23.10.2015 г. по адм. д. № 2460/2014 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Б. и "Е. П. М." ООД не вземат становище. Ответникът "Ученически отдих и спорт" ЕАД, представляван от юрк. Чакова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С влязло в сила определение № 6493/01.06.2016 г. Върховният административен съд на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставил касационната жалба в частта й, подадена от адв. Богдев като процесуален представител на "Е. П. М.", без разглеждане и е прекратил касационното производство в тази част, предвид което касационната инстанция дължи произнасяне по касационната жалба в частта й, подадена от адв. Богдев като пълномощник на "Е. Х." ООД и следва да извърши проверка за правилност на обжалваното решение само в частта на оспорването на това дружество. В разглежданата част касационната жалба е процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна по следните съоражения: По заявление на "Ученически отдих и спорт" ЕАД началникът СГКК-Б., на основание чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е изменил кадастралния регистър към кадастралната карта на с. Р., общ. Несебър като е заличил "Е. Х." ООД като собственик на поземлен имот с идентификатор 61056.502.569 и вписал като такъв заявителя. С обжалваното решение оспорването на "Е. Х." ООД е отхвърлено като неоснователно. За да възприеме този решаващ правен извод съдът е приел, че действията административният орган са административнопроизводствено и материално законосъобразни. Събраните по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза, е обсъдил в съвкупност с доводите на страните при което е констатирал наличие на материалноправните предпоставки по чл. 53а, т. 1 ЗКИР за изменение на кадастралния регистър към действащата кадастрална карта в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, ползващо се сила на пресъдено нещо и по отношение на оспорващия. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено е, че с влязло в сила съдебно решение по спор с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ праводателят на оспорващият "Е. Х.", "П. Д." ЕООД" е осъден да предаде на заявителя по преписката "Ученически отдих и спорт" ЕАД владението върху поземлен имот с идентификатор 61056.502.569 по кадастралната карта на с. Р. с площ 39241 кв. м., идентичен с бивши имоти № № 467,468 и 480, кв. 22 по плана на с. Р. от 1988 г. Правоприемството е настъпило при висящност на съдебното производство пред гражданския съд, предвид което постановеното в това поизводство решение има действие и за правоприемника на основание разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и ал. 3 и чл. 298 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. То е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. / чл. 297 ГПК/. В хода на административната преписка административният орган е зачел влязлото в сила решение и чрез действията си го е изпълнил, съобразно обективираната воля на постановилия го съд. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на извършените действия по заличаване от кадастралния регистър на касатора като собственик на процесния поземлен имот и вписването на заявителя като такъв е правилен. Доводите за неправилност на решението, релевирани от касатора, са неоснователни. Кадастралната карта на с. Р., община Несебър е одобрена със заповед № РД-18-58/16.04.2008 г. До този момент поземлените имоти в територията, за която тя се отнася са идентифицирани с номера по кадастралния план. Предявената искова претенция е била за имоти № № 467, 468 и 480, с такова обозначение на имотите е вписана и исковата молба, по повод която е образувано гр. д. № 648/2006 г. по описа на Районен съд Несебър. В последствие, след влизане в сила на кадастралната карта по гражданското дело е допуснато уточнение на иска в смисъл, че касае имот с идентификатор по тази карта. Безспорно установена, както в гражданското производство, така и в настоящето първоинстанционно такова, е идентичност на имоти с № № 467,468 и 480 с поземлен имот с идентификатор 61056.502.569. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационното оспорване. Обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, доказателствата по делото и съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба "Ученически отдих и спорт" ЕАД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение