Решение № 6562 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2008 г.

Решение № 6562 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дончо Делчев Гюров, от гр. София, против Решение № 118/12.06.2008 г. постановено по адм. д. № 0519/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. София не е изразил становище по жалбата. Заинтересуваните страни Бонка Недялкова Цветанова и Анелия Недялкова Димитрова не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбите на В. Т. Х., Б. Н. Ц., А. Н. Д. и Д. Д. Г. срещу Решение № СО-216-ПР (2005 г. на директора на РИОСВ - гр. Враца, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение за "изграждане на цех със складова база за консервирани соеви продукти-соево мляко, соева майонеза, соево сирене "Тофи" в с. Долна Малина. Съдът е посочил, че към инвестиционното предложение е приложена комплексна екологична експертиза относно въздействието му върху околната среда, със същото се предвижда преустройство на съществуваща сграда за цех за производство на соеви продукти. Обсъдено е приложеното удостоверение от министерството на здравеопазването, установяващо, че обекта и местоположението му съответстват на хигиенните изисквания на предприятията и е направен извод, че инвестиционното намерение е в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изложил фактическите основания за издаване на обжалваното решение и е направил преценка съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Счетено, е че инвестиционното намерение е било обявено по предвидения за това в закона ред, като изменението на ПУП с цел промяна на предназначението на имота, върху който ще се осъществява инвестиционното намерение, е съобщено по надлежния ред, а жалбоподателите като собственици на съседни имоти са дали съгласие за промяна на предназначението на имота. Съдът се е позовал на приложеното съобщение за постановяване на оспореното решение, срещу което в законоустановения срок не били постъпили възражения и е направил извод, че при постановяване на обжалвания индивидуален административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът, че инвестиционното предложение е оповестено по предвидения за това в закона ред. По делото са приложени две уведомления с вх. № 158/24.11.2005 г. от възложителя, адресирани до кмета и жителите на с. Долна Малина, но липсват доказателства същите да са разгласени по предвидения за това в закона ред. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (НУРИОВОСИПСДТ) в редакцията й към датата на издаване на оспорения акт, а понастоящем Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС уведомяването на компетентните органи и засегнатото население е първата стъпка за извършване на преценката дали за инвестиционното предложение следва да се извърши ОВОС. Правилото на чл. 4, ал. 2 от НУРИОВОСИПСДТ регламентира, че едновременно с уведомяването на компетентния орган (МОСВ (РИОСВ) възложителят уведомява писмено кмета на съответната) съответните община (общини, район) райони и кметство или кметства, а засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. В случая липсват доказателства за уведомяване на засегнатото население. Изводът на съда, че уведомяването е направено със съобщението за изменение на ПУП е незаконосъобразен, тъй като става въпрос за самостоятелни производства, всяко от тях с различен предмет и изискващо изрично уведомяване. Незаконосъобразно е и позоваването на съобщението направено по реда на чл. 8, ал. 2 от НУРИОВОСИПСДТ от 2.12.2005 г., тъй като със същото се съобщава за взетото решение да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение, а не се уведомява засегнатото население съобразно изискването на чл. 4, ал. 2 от същата наредба. Съобщаването на решението не е еднозначно с уведомяване на засегнатото население за инвестиционното намерение в неговата най-ранна фаза. В нарушение на изискването на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 171, ал. 4 от АПК и при изрични твърдения в жалбата на Д. Г. за нарушаване на изискването на чл. 4, ал. 2 от НУРИОВОСИПСДТ, съдът не е събрал доказателства, установяващи спазването на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт, а именно разгласено ли е и по какъв начин уведомлението, адресирано до жителите на с. Долна Малина. Не са обсъдени и изложените от административния орган фактически основания за вземане на оспореното решение и съответствието им с критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, а само е констатирано, че са изложени подробни мотиви, без да е преценено тяхното съответствие със законовите изисквания. В обжалваното решение не са изложени мотиви, обосноваващи съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби на ЗООС. Съдът е постановил решението си, без да изясни делото от фактическа страна и при допуснати нарушения на чл. 171, ал. 4 от АПК. В нарушение на правилото на чл. 146, ал. 1 от АПК, което императивно задължава първата съдебна инстанция служебно и изцяло да провери действителността на оспорения пред нея административен акт, по делото не са събрани доказателства и не е установено уведомено ли е и по какъв начин засегнатото население. Административният съд не е установил фактите, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта, предвид приложимото правно основание. Това препятства постановяването на решение по същество от касационната инстанция. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК като укаже на страните да ангажират доказателства за твърдените от тях обстоятелства и съобразно тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,