Решение № 2043 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2010 г.

Решение № 2043 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "МБМ" ООД - гр. Бургас срещу решение № 859 от 12.07.2010 г., постановено по адм. д. № 409/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 6600-1578-А/15.12.2009 г. на началника на Митница Бургас за извършена корекция по ЕАД № 08ВG001001Н0019086/20080730 при оформяне на режим внос 4200 - свободно обръщение и е определен размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания за досъбиране върху данъчна основа 20 131,41 лв., начислен ДДС 4 026,28 лв. и дължимата лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата, при липса на условия по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС - освободен от ДДС внос. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени митническия акт и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу митническия акт, първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани от жалбоподателя писмени доказателства за освободен от внасяне на ДДС внос по процесния ЕАД, поради което административният акт с определеното задължение за внасяне на ДДС, е законосъобразен. Решението е правилно. При извършена проверка на "МБМ" ООД - гр. Бургас, в рамките на последващия контрол, административният орган е установил, че има оформен ЕАД № 1980/20080730 под режим 4200 - свободно обръщение, стоки - шперплат, като размера на декларираната данъчна основа е 20131 лв. В съпровождащите стоката транспортни документи не е посочено, че същата е предназначена за друга държава членка на ЕС. Към оформения ЕАД е приложен поименен коносамент № МSCUQ1711493/11.07.2008 г., в който е вписано в графа "получател на стоки" - "Мирамар" ООД, гр. Бургас, а в графа "пристанище на разтоварване" е вписано "Бургас". В мотивите на решението на митническия орган е посочено, че липсва информация в поименния коносамент за това, че стоката е предназначена за друга държава членка на ЕС, поради което е прието, че не е изпълнено едно от условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, във вр. чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС, а именно: в съпровождащите стоката транспортни документи да е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка на ЕС. С тези мотиви митническия орган е начислил ДДС върху декларираната данъчна основа. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: 1.вносителят е регистрирано по ЗДДС лице; 2.в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; 3. вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По отношение първото условие - между страните по делото няма спор, че жалбоподателят, в качеството на вносител, е регистрирано по ЗДДС лице. Второто условие - "в съпровождащите стоката транспортни документи да е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка" - в случая липсва. Приложеният към ЕАД коносамент № МSCUQ1711493/11.07.2008 г., в графа "получател на стоки" е вписано - "Мирамар" ООД, гр. Бургас, а в графа "пристанище на разтоварване" е вписано - "Бургас". Приложена е и международна фактура № В-039 ВUL/17.06.2008 г. с получател "МБМ" ООД - Бургас. По делото няма приложен документ, с който е прехвърлен коносамента от получателя - "Мирамар" ООД - Бургас, съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване, нито твърдение в тази насока. В поименния коносамент липсва информация указваща, че стоката е предназначена за друга държава членка. С оглед на така посоченото не е изпълнено второто от условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС - "в съпровождащи стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка". Твърденията на оспорващия, че е налице третото условие: "вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка" също е неоснователно. Ангажираните в тази връзка доказателства-фактура и международна товарителница, не установяват ВОД на внесените стоки. Видно от направената заверка в ЕАД от митнически орган вдигането на стоките е разрешено на 31.07.2008 г., а представените фактура и CMR са с дати от преди разрешението за вдигане на внесените стоки, като фактурата е с дата 29.07.2008 г., а CMR е с дата 30.07.2008 г., което не доказва, че стоките от вноса са предмет на последваща ВОД, каквото е изискването на обсъдената законова разпоредба. При така установените по делото данни, едновременното наличие на трите условия, посочени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС относно процесната стока не са налице. Правилно съдът е приел, че в случая са се осъществили две сделки: първата е завършила с придобиването на процесната стока от жалбоподателят, по която се дължи ДДС, а втората е сделката между жалбоподателя и румънският търговец, която е вътреобщностна и е освободена от ДДС, но не е доказано тя да е с предмет стоката по вноса. Обстоятелството, че стоката е предназначена за друга държава членка и че със същата вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка, следва да е отразено в документите, приложени към ЕАД, каквото отразяване в случая липсва. Всички останали доводи и доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС, а именно: издадена от "МБМ" ООД-Бургас фактура за доставка № А 2108/29.07.2008 г., в която за получател на стоките е посочено румънско дружество "Euro wood trading"SRL Romania и документ, доказващ изпращането или транспортирането на стоки от територията на Република България до територията на друга държава членка - международна товарителница, са относими към ВОД, осъществена от дружеството-вносител, но преди освобождаването на вноса. Предмет на оспорване е митнически акт по повод осъществен внос на стока и правнозначимите за спора факти са установени от издателя на акта - началника на Митница Бургас. Съобразно установените факти, правилно е приложен материалния закон - чл. 58, ал., 1, т. 6 от ЗДДС, във връзка с чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС и актът е законосъобразен, както правилно е приел първоинстанционния съд. По изложените съображения решението, постановено от Административен съд-Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение.