Решение № 1365 от 26.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2007 г.

Решение № 1365 от 26.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Областната д. "П" - Пловдив като правоприемник на РДВР е подала к. жалба срещу решение № 103 от 7.06.2007 г. по гр.д. № 44 от 2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението, постановено по гр.д № 995 от 2005 г. на Пловдивския окръжен съд и касатора е осъден да заплати на Ц. В. Г. сумата 6 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - злепоставяне в обществото и формираната за него негативна преценка по повод изнесеното обстоятелство, че е извършил престъпление, ведно със законната лихва за периода от 28.11.1997 г. до 11.03.1998 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, като се подържа, че органите на полицията не осъществяват административна дейност при залавянето и предаването на съдебната власт на лице, за което има достатъчно данни че е извършило престъпление. Касационна жалба е постъпила и от ответника П на Република България в частта от решението, в която в полза на Ц. В. Г. е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв., от които 6 000 лв. изразяващи се в уронване на престижа и доброто му име в обществото за това, че му е повдигнато обвинение по чл. 301, ал. 1 НК и 5 000 лв. за причинените му болки и страдания за това, че следствието за извършеното престъпление е продължило в периода от 28.11.1997 г. до 25.02.2005 г., включващ и задържането му под стража за 103 дни - от 28.11.1997 г. до 11.03.1998 г. В тази част решението е съобразено с приложението на чл. 6, т. 1 от КПЧОС. Жалбата се отнася и до тази част от решението, с която Прокуратурата и Окръжната с. с., гр. П. са осъдени да заплатят на Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 172 лв. от неполучени заплати за периода от 11.03.1998 г. до 25.02.2002 г. О. п., гр. П. пледира за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на неимуществените вреди, като посочва, че при преценката на размера на обезщетението по справедливост е следвало да се отчете, че оправдателната присъда е била постановена поради недоказаност на деянието. Прави оплакване и за неоснователност на решението в частта, с която е осъден да заплати имуществени вреди за неполучени заплати от прекратеното трудово правоотношение, тъй като трудово правната връзка между ищеца и Регионалната данъчна д., гр. К. е била преустановена по молба на Г. и освобождаването е станало по взаимно съгласие. Ответника О. с. с., гр.- Пловдив не е взела становище, не е обжалвала решението в частта, с която е осъдена да заплати имуществени вреди в размер на 5 172 лв . дължащо се на неполучени заплати за периода от 11.03.1998 г. до 25.02.2002 г. както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за задържането под стража и продължителното следствие. Ответника Ц. В. Г. е направил възражение срещу подадените касационни жалби. В. к. п. в съдебно заседание е подкрепила подадените жалби, като посочва, че следва да се определи общо обезщетение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Решението е валидно, но частично недопустимо и неправилно. Пловдивския апелативен съд е споделил изводите на първостепенният съд, който е уважил предявените от Ц. В. Г. в обективно и субективно съединение искове по чл. 2 от ЗОДОВ, като му е присъдил обезщетение за всеки от тях както следва: срещу О. д. "П", гр. П. иска е уважен за сумата 6 000 лв., като е осъдена да ги заплати на Г. за това, че с действията си служителите на този ответник уличавайки ищеца в корупционно действие са предизвикали са формирали негативна оценка за него в семейната и обществена среда в гр. К.и са го принудили да изживее неудобство и срам; О. с. с., гр. "." и П. на Р България са осъдени да заплатят имуществени вреди, всяка от тях по 5 172 лв., дължащи се на неполучени заплати за периода от 11.03.1998 г. до 25.02.2002 г.; Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 11 000 лв., от които 6 000 лв. за уронване на престижа и достойнството му за повдигнатото обвинение по чл. 301, ал. 1 НК и 5 000 лв. за продължилото следствие за период от 28.11.1997 г. до 25.02.2005 г. и за задържането му под стража като мярка за неотклонение в размер на 103 дни; Окръжната с. с. е осъдена да заплати 5 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди за претърпели болки и страдания за продължителното следствие по повдигнатото обвинение по чл. 301, ал. 1 от НК. О. с. с., гр. П. не е обжалвала това решение и то е влязло в сила по отношение на нея. Касационната жалба на Прокуратурата на РБ в частта, с която се атакува решението за присъдени имуществени вреди е основателна. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени като се отхвърли предявеният иск. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на държавата по този закон е частен случай на деликтната отговорност и при преценка за наличието на фактическият й състав следва да се приложат общите принципи на непозволеното увреждане, като се установи дали са настъпили преки и непосредствени вреди от него. Следва да се съобрази, че непосредствените вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди от своя страна обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквентите и вредите. В конкретния случай прекратяване на трудовото правоотношение между Ц с., гр. К. е извършено по молба на ищеца, както той самия обяснява в обстоятелствената част на исковата молба. Той е поискал да бъде уволнен защото е желаел да бъде коректен към работодателя си предвид повдигнато му обвинение за активен подкуп. Тези факти се подкрепят и от трудовата книжка на Ц. Г., в която е отразено, че прекратяването на трудовия договор е извършено на основание чл. 325, т. 1 от КТ на 5.01.1999 г. Следователно прекратяването на трудово правната връзка не е пряка последица от задържането, т.е. от увреждането по реда на чл. 2 от ЗОДОВ поради което не се дължат и имуществени вреди. Иска е неоснователен и следва да се отхвърли. С присъда от 15.06.2004 г. по н.о.х.д. № 1* от 2002 г. на Пловдивския окръжен съд, която е потвърдена с решение № 44 от 18.02.2005 г. по нак. д. № 390 от 2004 г. на Пловдивския апелативен съд Ц. Г. е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение по чл. 301, ал. 1 НК за това, че на 27.11.1997 г. като инспектор на Данъчна с., гр. К. е получил от Н. П. Н. дар от 150 000 нед. лв., които не му се следват за да не състави акт за техническа неизправност на касовия апарат, който последния е ползвал в магазина на ЕТ "Е", на който е бил управител. На 27.11.1997 г. Г. е бил задържан от служител на О. полиция, гр. К. като задържането е осъществено демонстративно. На 28.11.1997 г. задържания е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Мярката е изменена с определение от 6.03.1998 г. по ч. н. д. № 70 от 1998 г. на Пловдивския окръжен съд, като е заменена с парична гаранция от 150 000 нед. лв. Освободен е от следствения арест на 11.03.1998 г. Досъдебното производство е завършило със заключително постановление за повдигане на обвинение по чл. 301, ал. 1 НК, което му е било предявено на 9.10.2002 г. За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв. решаващият съд е базирал изводите си, приемайки за доказани твърдяните правно-релевантни факти за преживяванията и страданията по време на разследването и съдебния процес, свързани с подигравки, подмятания, накърняване на доброто му име на данъчен инспектор в обществото и сред близките му, опозоряването му в местната преса, което е довело да трайни душени страдания. Основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ се обуславя от неоснователно поддържано обвинение и осъщественото задържане като мярка за неотклонение, а пък размера на обезщетението за тези вреди се определя по справедливост Във всеки конкретен случай се преценяват обстоятелствата относно тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му. В ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК ВКС е дадено разяснение на въпроса дължи ли се самостоятелно обезщетение при отмяна на мярката "задържане под стража" тогава когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда. В т. 13 е изяснено че обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение"задържане под стража". Обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно, тъй като представлява друг самостоятелен иск. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и в противоречие с цитираното тълкувателно решение не е присъдил едно общо обезщетение за неимуществени вреди, което следва да включи както обезщетението за наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", така и за обвинение за престъпление, за което има постановена от съда оправдателната присъда. Когато е налице претенция за обезщетение за "задържане под стража" и за вреди от наказателното производство, завършило с прекратяване или оправдателна присъда, о то се комулира и обезщетението се поглъща от това по втория деликт. В тази част решението противоречи на закона и следва да се отмени. Решението е недопустимо в частта, с която е осъдена областна д. "П", гр. П. защото е постановено по непредявен иск. В исковата молба са посочени фактическите обстоятелства, а съдът е следвало да квалифицира спорното материално право. Неправилно и в несъответствие с обстоятелствата поделото квалификацията е намерена в разпоредбата на чл. 1 от Закона. О. д. "П", гр. П. е осъществила действия по уличаване и задържане на Г. Тяхната дейност е част от досъдебното производство поради което те следва да отговарят солидарно с Прокуратурата на РБ за причинените неимуществени вреди на ищеца. Солидарната отговорност намира законова опора в разпоредбата на чл. 53 ЗЗД. След като вредите са причинени от неколцина, по аргумент от чл. 53 ЗЗД, приложим и за отговорността на държавата, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е налице основание за ангажиране солидарната отговорност, както на органите на дознанието, така и на прокуратурата В случая, след като е установено, че наред с Г. п., О. с. с. в досъдебното производство е участвала и Дирекция на полицията, гр. К., тя следва да понесе отговорност солидарно с Прокуратурата на Р България. Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск по отношение О. д. "П" следва да се отмени и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. За постановяване на общо решение по отношение на другия солидарен длъжник решениетоследва да се отмени и по отношение Прокуратурата на Р България. Ответника не дължи държавна такса съобразно чл. 10, ал. 2 от ЗОДВОВ. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.