Решение № 171 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2015 г.

Решение № 171 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 5374 от 30.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4973 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответниците - С. С. Д., лично и като законен представител на М. М. А. и Ю. М. А., граждани на Ирак не вземат становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд С.-град, по жалбата на С. С. Д., лично и като законен представител на М. М. А. и Ю. М. А., граждани на Ирак, е отменил решение № 1998 от 02.04.2015 г. на зам. -председател на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството, тъй като освен от жалбоподателите по образуваното пред него производство, било налице и висящо производство по искане за закрила от М. А. Д. - съпруг на С. С. Д. След като заедно са влезли на територията на страната, те представляват членове на семейство по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на ЗУБ и за административния орган е налице задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 от ЗУБ, да не нарушава целостта на семейството и правото им на семеен живот. Съдът е изложил мотиви, че зам. -председателят на ДАБ е следвало да разгледа молбата на съпрузите и децата им в едно административно производство по реда на ЗУБ, при приложение на чл. 32 от АПК, предвид необходимостта от съвкупна преценка на причините, мотивирали семейството да търси закрила, алтернативно при спиране на едно от производствата на основание чл. 54 от АПК. Решението на съда е валидно и допустимо, но е неправилно. От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че по подадената от С. С. Д. молба за закрила на нея и малолетните й деца М. М. А. и Ю. М. А., се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг и баща на децата не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила.