Решение № 12640 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2015 г.

Решение № 12640 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационни жалби на Петър Стефанов Марков от гр. Добрич и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП-София против решение № 400/27.02.2015 г. по адм. д. № 1689/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в пръвоинстанционното производство е Ревизионен акт № 0813044598/16.01.2014 г., издаден от възложил ревизията началник сектор "Ревизии" и ръководител на ревизията, главен инспектор по приходите при ТД на НАП -Варна, потвърден изцяло с Решение № 169/28.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Варна, с който на Петър Стефанов Марков с ЕТ "Оптика експрес" за периода 1.01.2009-31.12.2011 г. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в размер, както следва: за 2009 г. върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на 105664,44 лв. данък в размер на 10566,44 лв и лихва в размер на 4036,68 лв; за 2010 г. върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 127424,49 лв данък след приспадане на авансово внесена сума от 137,12 лв- в размер на 12605,37 лв и лихва 3514,51 лв и за 2011 г. върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 16045,18 лв, след приспадане на внесена сума от 581,86 лв - данък за довнасяне в размер 1022,66 лв и лихва 179,16 лв. С постановеното по делото решение Административен съд-Варна е уважил оспорването частично като е отменил обжалвания ревизионен акт и определените с него задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДС, както следва: за 2009 г. за разликата над 4724,21 лв., респ. лихви за разликата над 1804,78 лв; за 2010 г. за разликата над 937,44 лв, респ. лихви за разликата над 261,37 лв и за 2011 г. -изцяло ведно със съответните лихви. За да възприеме този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административната преписка са налице достатъчно факти и обстоятелства, даващи основание ревизията да бъде проведена по правилата за особен случай по реда на чл. 122 -124 ДОПК, обсъдил е събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните, вкл. основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изложил е мотиви относно неправилно формирана за отделните периоди на ревизията данъчна основа като сбор от формирани по месечни отрицателни междинни салда, като е определил всяка данъчна основа на годишна база. Позовавайки се на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза / вариант А/, неоспорено от страните и с оглед забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК, съдът е приел, че за 2009 г. приходите на оспорващия са в размера, установен от органите по приходите, а именно, 15607 лв, като е изчислил недостиг за този период на годишна данъчна основа в размер на 47242,12 лв., съответно - дължим по чл. 48, ал. 1 ЗДДС данък в размер на 4724,21 лв и лихви в размер на1804,78 лв. За периода 2010 г. във връзка със закупено от ЕТ "Оптика експрес" оборудване по фактура № 11838/15.01.2015 г. на стойност 76981,46 лв, платени в брой, отново въз основа заключението на вещото лице, съдът е приел оспорването по жалбата основателно, предвид обстоятелството, че в хода на ревизията не са изследвани подробно приходите и разходите на предприятието на търговеца, при което неправилно е прието финансиране от собственика и сумата по цитираната фактура е включена в разходната част на паричния поток за годината. При нулево начално салдо е възприел изчислените на годишна база приходи и разходи в размер съответно на 36517,37 лв и 45891,81 лв, респ. годишен недостиг от 9374,44 лв, върху който данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е изчислен в размер на 937,44 лв и лихвата - 261,37 лв. За периода 2011 г. въз основа на съдебно счетоводната експертиза съдът е констатирал на годишна база приходи в размер на 9953,56 лв и разходи -9383,78 лв, респ. положителен баланс /наличност/ в размер на 569,78 лв, респ. липса на задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДС. По жалбата на Петър Стефанов Марков: Тази жалба е подадена срещу решението в частта относно определените от съда данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009 г. и 2010 г. Поддържа се необоснованост и материалноправна незаконосъобразност при преценка събраните по делото гласни доказателства за установяване налична в каса в дома на касационния жалбоподател сума в размер на около 40000 лв, дарена му през 2003 г. от св. Маркова, негова майка. Доводите са неоснователни. Показанията на лицето Маркова, извън заинтересоваността й от изхода на делото, като възходяща на оспорващия, са неубедителни и не намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелката не е установила безспорни факти относно нейната и на съпруга й материалната обезпеченост с оглед извода, че семейството й към 2003 г. е разполагало със спестявания в посочения размер, които тя да дари на единия си син. Подобни факти не установява и св. Василева, близка родственица. Последната твърди за продавани по 5-6 прасета, отглеждане на тютюн, чесън и пр. в периода след 1992 г. Тези данни, при липсата на каквито и да е било писмени доказателства /разписки, кантарни бележки и пр./, установяващи доход от продажба на селскостопанска продукция от една страна и дългия период от време /2003 г.-2009 г./ от евентуалното получаване на дарението, извън житейски приемливото твърдение за съхраняване на сумата в каса в дома на оспорващия и липсата на законово задължение за съхраняване в банка, налагат извод за недоказаност на тезата за наличието на сумата от 40000 лв в патримониума на оспорващия. В тази връзка обжалваното решение съдържа обоснована и законосъобразна мотивировка, а възприетия от съда подход при определяне годишната данъчна основа за 2009 г. се явява правилен. По отношение изчисленото от съда задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. касационната жалба не съдържа конкретни доводи, предвид което настоящата инстанция намира касационната оспорване в тази част формално и като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви не намира за необходимо да преповтаря установяванията в първоинстанционното производство и възприетите изводи. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване е данъчно- осигурителна практика" Варна: Оплакването за неправилност на решението предвид възприетата промяна в размера на годишната данъчна основа е неоснователно. Видно от данните по ревизионния доклад, възприети при изготвяне на обжалвания ревизионен акт, данъчната основа е определена като сбор от моментни недостици - помесечно установено превишаване на разходите над приходите. Данъчната основа за изчисляване на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ се определя на годишна база. Ето защо законосъобразни са изводите на съда, че недостигът на парични средства неправилно е определен като сбор от месечни недостици. Данъчният период и облагането по ЗДДФЛ са годишни, предвид което с основание съдът е възприел писменото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която е преизчислила приходите и разходите на проверяваното лице на годишна основа. Съгласно чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ съвместният принос на съпрузите при придобиване на вещни права по време на брака се предполага до доказване на противното и може да се изразява във влагане включително и на средства. При липсата на каквито и да е било данни, че лизинговите вноски за закупения от семейството на оспорващия лек автомобил и други разходи, свързани със семейното имущество, са правени единствено със средства от доходите на съпруга, твърдението за незаконосъобразност на подхода при определяне годишната основа чрез разделяне разходите за тези вноски между двамата съпрузи е без опора в доказателствата по делото. Не без значение в случая е и безспорният факт, че съпругата упражнява търговска дейност като едноличен търговец, явяваща се в източник на доходи, а обстоятелството, че плащанията са от името на съпруга сочи на обичайна житейска практика. Неоснователно се поддържа неправилност на решението и в частта досежно изводите относно придобито от ЕТ оборудване по фактура от 18.01.2015 г. Счетоводните данни на търговеца не са били предмет на анализ, ето защо единствено установяванията, че за предходните 2008 и 2009 г. предприятието е декларирало отрицателен финансов резултат, е недостатъчно да обоснове финансиране на предприятието от собственика. Относно периода 2011 г. тази касационна жалба не съдържа конкретни доводи за неправилност на решението. Както се посочи по-горе, съдът е възприел законосъобразен подход при определяне годишната данъчна основа, при което въз основа на заключението на вещото лице обосновано и приел липсата на недостиг за посочената 2011 г. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. При този резултат на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение