Решение № 2428 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2020 г.

Решение № 2428 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Елшица-99"ЕАД и касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР), против решение № 5053 от 18.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1863/19 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отменено решение № Ж-29 от 23.01.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране като незаконосъобразно и преписката е върната на КЕВР със задължителни указания относно правилното прилагане на закона, съобразно мотивите на решението. В касационната жалба на дружеството се твърди неправилност на решението като соченото касационно основание е неправилно прилагане на закона – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на решението на КЕВР. Претендират се разноски. В касационната жалба на КЕВР се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на решението на КЕВР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от КЕВР срещу определение № 827/30.01.20 г., постановено по същото дело. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за допълване на решението, постановено от първоинстанционния съд. Ответниците в настоящото производство – "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД оспорват касационните жалби по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 4.09.2019 година. С молба от 30.09.20 г. "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД изразява становище по съществото на спора, както и прави искане за присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните и частната жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по делото, в срока за това, срещу съдебни актове, които са неблагоприятни за жалбоподателите. По основателността им приема следното: Производството пред административния съд е започнало по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение Ж-29 от 23.01.2019 г. на КЕВР, с което Комисията е дала указания на дружеството в 7-дневен срок от получаване на решението да анулира издадените на "Елшица -99" АД фактури с № 1059393786/31.07.2011 г.; № 1061021980/31.08.2011 г.; № 1062549423/30.09.2011 г.; № 1064379323/31.10.2011 г.; № 1065689276/30.11.2011 г.; № 1067619392/31.12.2011 г.; № 1068881065/31.01.2012 г.; № 1070457842/29.02.2012 г.; № 1072124895/31.03.2012 г.; № 1073626259/30.04.2012 г. и № 1075200021/31.05.2012 г. за обект "Цар Асен", находящ се в землището на [населено място], с клиентски № 1010097787, както и в 7-дневен срок след изпълнение на действията по анулиране на фактурите да уведоми Комисията за извършеното. От мотивите на решението на КЕВР се установява, че производството пред Комисията е образувано по жалба на "Елшица-99" АД от 5.12.12 г., с която се оспорват неоснователните претенции на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за заплащане на суми за консумирана електрическа енергия за периода от м. 07.11 г. до м. 09.12 г. за обект с клиентски № 1010097787. КЕВР установява, че "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е депозирало пред Софийски районен съд искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, във връзка с което е издадена заповед за изпълнение, срещу която "Елшица-99"АД е подала възражение. Установено е, че в срока по чл. 415 ГПК, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не е подал иск за установяване на вземането си срещу "Елшица-99" АД, тъй като в този срок, "Елшица-99" АД доброволно е заплатила сумите, предмет на делото пред СРС, което е станало на 12.07.2012 година. Установено е също така, че "Елшица – 99" АД е клиент на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с клиентски номер 1010097787 за обект "Цар Асен", находящ се в землището на [населено място], който е захранван от п/с П.. Установено е, че по искане на потребителя от 19.09.2009 г. електрозахранването на обекта е преустановено до 27.08.2012 година. Установено е, че за периода от 1.07.2011 г. до 27.08.2012 г., електроснабдителното дружество е начислило цена за достъп в размер на 11 988 лева и лихва от 1288 лв като цената е определена съгласно Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на КЕВР за стопански потребител, за kWh на ден, за предоставена мощност от 2000 kW като преди това е установено от Комисията, че до 31.10.2012 г. въпросният обект е с предоставена мощност 2000 kW, а след тази дата от м. 11.2012 г. по желание на дружеството-потребител, обектът е с предоставена мощност 400 kW. КЕВР е посочила в решението си мотивите на влязлото в сила съдебно решение № 3357/17.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2230/2017 г. на АССГ и се е съобразила с тях, приемайки, че приложими към случая са Правилата за търговия с електрическа енергия в сила от 2010 г. и действали до 2013 година, според чл. 26 от които, стойността на електрическата енергия и стойността на мрежовите услуги се дължат заедно и следва да се заплатят заедно. Формиран е извод, че при липса на потребена електрическа енергия (установено със СТИ), не се извършва пренос на електрическа енергия за този потребител и не се дължи такса за извършен пренос на такава. Административният съд, постановил обжалваното решение след като е установил горепосочената фактическа обстановка е приел, че пред КЕВР е бил повдигнат гражданскоправен спор относно дължимостта на определена сума, по който Комисията не е компетентна да се произнесе. Съдът е приел, че искането на "Елшица-99" АД до КЕВР по съществото си е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен пред ненадлежен орган. Съдът е посочил, че КЕВР вместо да извърши проверка дали ЕВН ЕС ЕАД правилно е приложило утвърдените за процесния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа съгласно решение № Ц-22/29.06.11 г. на КЕВР, се е произнесла по спор, който е подведомствен на гражданския съд. По тези съображения, АССГ е отмели решението на КЕВР и е върнал преписката на Комисията, за съобразяване с указаният на съда. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението на АССГ като правилно като краен резултат. Част от изложените съображенията на съда, обосновали постановения краен резултат водят до извод настоящата съдебна инстанция, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е съобразил, че в производството пред КЕВР, по което е прието оспореното решение, Комисията е действала при условията на 173, ал. 2 АПК. Безспорно е, че административен орган, какъвто е КЕВР не може да разрешава гражданскоправните спорове, възникнали между страни по договор във връзка с изпълнението му, тъй като съгласно чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България, правораздаването се осъществява от съдилищата. Действително, от диспозитива на оспореното решение на КЕВР може да се направи извод, че КЕВР недопустимо е разрешила именно такъв спор, но диспозитивът не следва да се преценява изолирано, без да се вземат предвид и съображенията, които са го обосновали. От мотивите на оспореното решение на КЕВР се установява обаче, че преценката на органа не е била във връзка с изпълнението на договора между "ЕВН Електроразпределение" ЕАД и "Елшица – 99" АД и установяване на изправната, респективно неизправната страна по него, а друга. КЕВР е приела оспореното решение, след като с влязло в сила съдебно решение № 3357/17.05.2017 г., постановено от АССГ по адм. д. № 2230/17 г. е отменено предходно нейно решение по същата преписка и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне с указания, дадени от съда. В това съдебно решение изрично е посочено, че гражданскоправните отношения, по повод на които се е развило заповедно производство и е събрана сумата 13276 лева, не са предмет на производството и съдът не ги обсъжда. От това изрично изключване и от останалите съображения, изложени в посоченото съдебно решение, с което преписката е върната на КЕВР, следва, че предмет на преценка от Комисията е бил приложимият метод за определяне на цените за достъп до електроразпределителната мрежа на "ЕВН Електроразпределение" ЕАД за процесния период, който КЕВР е определели неправилно с предходното си, отменено от съда решение, вместо да определи като такъв и укаже на електроразпределителното дружество приложението на Правилата за търговия с електрическа енергия в сила от 2010 г. и действали до 2013 година за въпросния период. При новото разглеждане на преписката, след връщането й от съда, КЕВР в изпълнение на задължението си, произтичащо от чл. 173, ал. 2 АПК се е съобразила със съдебното решение и дадените с него указания, което следва от мотивите на оспореното решение на КЕВР. Изводът, който следва от горепосочените съображения е, че диспозитивът на оспореното решение на КЕВР не съответства на мотивите, изложени от Комисията, което налага отмяна на решението й, както правилно е решил и първоинстанционния съд, и връщане на преписката на Комисията за отстраняване на посоченото несъответствие. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като неоснователни касационните жалби, решението на първоинстанционния като правилно като краен резултат. По частната жалба на КЕВР: Частната жалба е срещу определение № 827/30.01.2020 г., постановено от АССГ по същото дело. С обжалваното определение, АССГ по реда на чл. 248 ГПК е уважил молбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за допълване на постановеното по делото решение с претендираните от това дружество разноски. Молбата е уважена, след като съдът е установил, че жалбоподателят е представил своевременно списък на разноските, съгласно който се претендират 50 лева държавна такса и 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът е установил, че ответникът не е възразил срещу размера им и ги е присъдил изцяло. Обжалваното определение е правилно. Възражението за прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение следва да се направи до приключването на устните състезания по делото. Първоинстанционният съд обективно е установил, че възражение в този смисъл не е направено от КЕВР, поради което правилно е присъдил пълния претендиран размер на юрисконсултското възнаграждение. Възнаграждението на КЕВР за прекомерността му, направено една в частната жалба е несвоевременно, поради което не следва да се обсъжда. С оглед изхода на спора и в касационната инстанция, на жалбоподателят се следват разноски, които правилно са му присъдени за първоинстанционното производство. Частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав