Решение № 10432 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Чинкова, чрез процесуален представител, против решение 7877 от 20.12.2022г., постановено по адм. дело 11502/2020 на Административен съд София-град/АССГ/, в частта, в която е отхвърлен искът на Чинкова по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, и в частта му за разноските. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на АССГ да бъде отменено в обжалвана част, и да се постанови решение по същество, с което да се осъди ответника ДАМТН да заплати на ищцата обезщетение и в частта на отхвърления иск- до размера от 12907.20лв., ведно със законна лихва в размер на 3933.12лв. по изчисленията за периода по приетото заключение на вещото лице. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Ответната страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмена защита, в която изразява претенция за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в съдебно производство по реда на чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е осъдена да заплати на И. Чинкова, сума в размер на 8137.19лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение за периода от 20.08.2019г. до 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2021г. до датата на окончателното плащане, като иска до пълния предявен размер от 15000 лева главница, както и иска за мораторни лихви от 30.09.2019г. до 23.07.2021г. в размер на 2762.50лв. е отхвърлен. Решението е правилно. АССГ е постановил решението си след изясняване на релевантните обстоятелства от значение за правния спор и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Обоснован и съответен на установените фактически обстоятелства е изводът на съда за наличието на изискуемите по чл.104, ал.1 от ЗДСл предпоставки за обезщетение, а именно - служебното правоотношение на ищцата е прекратено със заповед П-80/19.08.2021г. на председателя на ДАМТН и тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение на 23.07.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Относно спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение, правилно АССГ е възприел размера на основната заплата на ищцата посочен в заповед Н-80 от 05.08.2021г. за възстановяването й на длъжността директор, ранг IV старши, ДАМТН-Обща администрация, Дирекция Финансово-административна, който е еднакъв с размера на ОСВ на служителката преди уволнението, и е в рамките на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Релевантен за спора е факта, че служителката съобразно подаденото от нея заявление от 05.08.2021г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност по см. на чл.122, ал.1 ЗДСл, макар да не се е явила да заеме тази длъжност, съответно не е възстановена на съществуващите към 23.07.2021г. съобразно чл.5, ал.1, чл.13, чл.25, ал.1 и приложението към чл.5, ал.3 от Устройствения правилник на ДАМТН /в приложимата редакция/ две длъжности в администрацията на ДАМТН /независимо дали са по-ниско или по-високо платени/, а именно Директор дирекция Финансово-стопански дейности и управление на проекти и Директор дирекция Административно-правно и информационно обслужване, които са еднакви като функционално съдържание с преди заеманата от Чинкова длъжност. Това означава, че приложима в процесния случай е първата хипотеза на чл.104, ал.1 ЗДСл, визираща право на обезщетение в размер на основната заплата, определен към момента на признаване уволнението за незаконно ( в случая влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение 23.07.2021 година), от която основна заплата уволнения служител е бил незаконосъобразно лишен, а именно 2185 лева, както правилно е приел първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд е основано на установения относим и съществен за спора факт относно длъжността, на която е възстановена И. Чинкова съобразно приетата като доказателство по делото Заповед Н-80 от 05.08.2021г., а не на предположенията на касатора на кои длъжности е следвало да бъде възстановена служителката. Противно на тезата на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като правилно е кредитирал заключението на ВЛ Руменова Георгиева само относно сторените изчисления. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт в обжалваната негова част не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила, включително в частта относно присъдените в полза на ДАМТН разноски. Разноски за настоящото производство са претендирани от ответната страна едва в представената на 23.10.2023г. писмена защита, т.е. след приключване на устните състезания, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение