Решение № 3076 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2019 г.

Решение № 3076 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П., против решение № 1820 от 03.10.2019 г. по адм. д. № 3193/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-194/04.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. П.. С последното е оставена без уважение жалбата на "НИКО ЗЗ" ЕООД от гр. А. срещу задължителни предписания с №ЗД-1-15-00451273/24.08.2018 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – П., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "НИКО ЗЗ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. А., редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв. Б. З. и оспорва жалбата, като излага съображения и писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд П. е решение № 2153-15-194/04.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърдените с него задължителни предписания с №ЗД-1-15-00451273/24.08.2018 г., с които на "НИКО ЗЗ" ЕООД, гр. А., в качеството му на осигурител е разпоредено следното: Да се заличат данните, подадени с декларация образец 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица вкл. с код за вид осигурен - 01 Работещ по трудово правоотношение, на И. Атанасова, [ЕГН] за месец февруари 2018 г. и месец март 2018 г. и на Г. Костов, [ЕГН] за месец юни 2018 г. В мотивите за предписанията е посочено, че при извършена проверка на основание чл. 107 от КСО е установено, че И. и Г. Костов не са упражнявали трудова дейност в "НИКО ЗЗ" ЕООД през посочените месеци. Приложени в административната преписка са констативен протокол за извършената проверка с №КП-5-15-00451277/24.08.2018 г., с подробно изложение на установяванията от проверката, справки от Регистъра на осигурените лица в ТП на НОИ, Справки от регистъра за трудовите договори по ЕГН, писмените обяснения на Костов, и Атанасова и управителя Н. Сивков, трудовите договори, длъжностни характеристики, ведомости за заплати, фишове за заплати и отчетни форми за месеците февруари, март, юни и юли 2018 г., удостоверяващи съществуването на трудовите правоотношения на двете лица с дружеството и изпълнението на задълженията по тях. С решението Административен съд - П. е отменил оспорения акт, след като е установил, че подадените от осигурителя данни за посочените лица с код осигурен 01 - за работници и служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, отразяват действителното положение съгласно сключените между страните трудови договори и изплащателните ведомости, и други цитирани по-горе документи относно трудовите им правоотношения. Подписаният трудов договор е задължителен за страните, като разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. На основание чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Органите на ТП на НОИ - П. в мотивите на задължителните предписания и в констативния протокол, са оспорили действителността на сключения трудов договор, но не са инициирали съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят възраженията в касационната жалба, че лицата нямат качеството на осигурено лице, тъй като не са извършвали трудова дейност. Същото не се подкрепя и от събраните по делото доказателства. Видно от съставения констативен протокол за проверка на дружеството ответник по касация от 24.08.2018 г., тези две физически лица имат сключени трудови договори с "НИКО ЗЗ" ЕООД, съгласно които са назначени на длъжността "барман" и "работник в сладкарско производство", с осигурител "НИКО ЗЗ". Тези договори са регистрирани в ТД на НАП, връчени са на работниците длъжностни характеристики, проведен е встъпителен инструктаж и въвеждане в работата, съставени са ведомости и са изплатени заплати, за времето, през което Костов и Атанасова са упражнявали трудова дейност, като съответно са внесени и осигурителни вноски. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. В случая всички описани в тези разпоредби условия са налице, за да се приеме съществуването на валидни трудови правоотношения на дружеството с лицата. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган прецени, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Правилен е изводът на Административен съд П., че контролният орган на ТП на НОИ - П. не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, с който е обявена недействителност на сключените и редовни от външна страна трудови договори с лицата, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Необосновани са доводите на касатора, че не се установява по безспорен начин извършването на трудова дейност от двете лица, тъй като не са изпълнявали всички предвидени в длъжностната им характеристика дейности. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Относно претендираното възнаграждение по договор за правна защита и представителство пред първоинстанционния съд от 500 лв., държавна такса от 50 лв. за образуване на делото и 50 лв. заплатен депозит за явяване на свидетел, касационният състав счита, че не дължи произнасяне по тези претенции. Тези разноски са претендирани вече в производството пред Административен съд П. и присъдени на ответника с първоинстанционното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,