Решение № 10636 от 8.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14827/2013 г.

Решение № 10636 от 8.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14827/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново и на "Велпа Трейд" ЕООД, против решение № 449 от 26.07.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 372/2013 г. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 04/1202168/21.12.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 131/20.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" гр. Велико Търново относно отказът на правото на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "РАЙ ИНЖЕНЕРИНГ СЕРВИЗ" ООД за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г. и съответните лихви. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в отменителната част, като необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното оплакване се отнася до неправилност на изводите, че предмет на процесните доставки са машини, съоръжения и оборудване, които могат да бъдат демонтирани и не са трайно прикрепени към парова централа, собственост на "Велпа 91" АД, заплатени са от ревизираното дружеството и са заведени като ДМА в счетоводството му, поради което разходите за придобиването им не представляват безвъзмездна доставка в полза на собственика на имота. Основавайки се на липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК на представения в ревизионното производство анекс № 2/13.02.2009 г. към договор за наем от 30.05.2005 г. този касатор, твърди, че придобитите от ревизираното лице активи, са монтирани и са били предназначени за подобрение на парова централа /чужд актив към процесните периоди м. 10. и м. 11.2009 г./ и представляват подобрение на този акт, в хипотезата на чл. 97 от ЗС - когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ, по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на главната вещ, придобива правото на собственост и върху присъединената вещ. Поддържа и аргументи за злоупотреба от страна на ревизираното лице с правото на данъчен кредит, чрез съставянето на анекс без достоверна дата. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и в частта на разноските, които дирекция ОДОП е осъдена да заплати. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното дружество оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по подробни съображения, изложени в представените по делото писмен отговор от 2.10.2013 г. и писмена защита, на процесуалните му представители. "Велпа Трейд" ЕООД, гр. Стражица обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 04/1202168/21.12.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 131/20.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" гр. Велико Търново относно отказът на правото на данъчен кредит по фактура № 82/11.11.2009 г. издадена от "Ник Строй - Н. Николов" ЕООД с предмет извършени разходи за изграждане на метална конструкция, в пристройка, представляваща разширение на парова централа, собственост на "Велпа 91" ЕООД. В касационната жалба и допълнение към нея са изложени доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Подробни съображения в подкрепа на тези доводи са изложени в представената по делото писмена защита на процесуалните му представители. Искането е за отмяна на решението в тази част. Претендират се разноски. В представен по делото писмен отговор, директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Участващият в касационното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново и неоснователност на касационната жалба, подадена от "Велпа трейд" ЕООД. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Велпа Трейд" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г., произтичащи от отказ на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "РАЙ ИНЖЕНЕРИНГ СЕРВИЗ" ООД и "Ник Строй - Н. Николов" ЕООД. С обжалваното решение административният съд е отменил акта в частта на непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от "Рай Инженеринг Сервиз" ООД в размер на 14 295.04 лева като незаконосъобразен и е отхвърлил жалбата по отношение отказът на данъчен кредит по фактура № 82/11.11.2009 г. издадена от "Ник Строй - Н. Николов" ЕООД. По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град Велико Търново: За да отмени ревизионния акт, съдът е възприел изводите на органите по приходите, че анекс № 2/13.02.2009 г. към договор за наем от 30.05.2005 г., сключен между "Велпа 91" АД като наемодател и "Велпа трейд" ЕООД като наемател, има достоверна по смисъла на чл. 181 от ГПК от 29.12.2009 г., когато е представен за първи път на органите по приходите във връзка с предходна ревизията на дружеството, поради което не е налице възникнало наемно правоотношение по отношение на обект - парова централа. Независимо от това, съдът е приел за незаконосъобразен отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Рай Инженеринг Сервиз" ЕООД, тъй като от една страна предмет на доставката са машини, съоръжения и оборудване, които съгласно заключението на СТИЕ, могат да се демонтират и не са трайно прикрепи към паровата централа, собственост на "Велпа 91" АД, а от друга - стоките, придобити от ревизираното лице са заведени в счетоводството му като собствен актив. От експертното заключение съдът е установил, че представените по делото счетоводни документи на "Велпа Трейд" ЕООД, в които е отразено придобиването на посочения актив, отразяват вярно счетоводните операции по заприхождаването му и кореспондират с останалите счетоводни записвания в счетоводството на дружеството. Въз основа на експертните заключения, преценени съвкупно с писмените доказателства по делото, съдът е приел, че придобитите стоки не са предназначени за безвъзмездни доставки с получател "Велпа 91" АД или за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното лице, за които съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се признава право на данъчен кредит. Обоснован е краен извод, че след като доставените от "Рай Инженеринг Сервиз" ООД машини, съоръжения и оборудване, могат да бъдат демонтирани и не са трайно прикрепени към парова централа, собственост на "Велпа 91" АД, заплатени са от ревизираното дружеството и са заведени като ДМА в счетоводството му, то направените разходи за придобиването им не представляват безвъзмездна доставка в полза на собственика на имота. Решението е правилно в тази част. По делото не е било спорно, че между "Велпа 91" АД и "Велпа Трейд " ЕООД е съществувало наемно правоотношение по договор за наем, сключен на 30.05.2005 г. с предмет обособена част, с площ от 2268 кв. м. от главен производствен корпус; площадка от 3 500 кв. м.; две стаи с обща площ 50 кв. м. в административна сграда; склад за резервни части на хартиена машина, при размер на месечния наем - 12 500 лева и срок на действие на договора- 10 години. Съгласно т. 2.3 от договора наемодателят се задължава да изгради автокантар за товарни автомобили с ремаркета, пречиствателна станция за отпадни води, канал за отпадни води, електрозахранване на обекта и др за сметка на ревизираното лице - наемател. С анекс от 30.12.2008 г. част от уговорките по договора били ревизирани. Спорно в хода на процесната ревизия и пред първоинстанционния съд е било обстоятелство разширен ли е предмета на договора за наем от 30.05.2005 г., по силата на анекс № 2/13.02.2009 г. по отношение на обект парова централа, находящ се в дворно място, съставляващо парцел V от кв. 111 по плана на гр. Стражица. Противно на твърденията в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново, съдът не е игнорирал обстоятелството, че сключеният анекс № 2 има достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК от 29.12.2009 г. - период, който следва процесните. Позовавайки се на решение № 504 от 3.05.2011 г., постановено по адм. дело № 300/2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново оставено в сила с решение № 9410 от 28.06.2012 г. по адм. дело № 8610/2011 на ВАС, съдът е приел, че анексът има достоверна дата от 29.12.2009 г., като най-ранен момент, в който е представен пред органите по приходите в хода на предходна ревизия, но е посочил, че това обстоятелство е неотносимо към процесните доставки от "Рай Инженеринг Сервиз" ООД, тъй като те имат за предмет машини, съоръжения и оборудване, които са придобити от ревизираното лице. Този извод се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения. Неоснователен е доводът на директора на дирекция ОДОП, че разходите за придобиване на посочения актив, представляват подобрения по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС в хипотезата на чл. 97 от ЗС. Според легалната дефиниция, дадена в цитираната норма, в приложимата за 2009 г. редакция - подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената ефективност на този актив. От приетото по делото заключение на СТИЕ е установено, че предметът на спорните доставки не е трайно прикрепен към недвижимия имот - парова централа, собственост на "Велпа 91" АД и може да бъде демонтиран. Така установените по делото факти изключват придобиването на право на собственост върху процесния актив от собственика на имота по силата на чл. 97 от ЗС. В случая разходите по фактурите от "Рай Инженеринг Сервиз" ООД са за придобиване на ДМА - машини и съоръжения и въвеждането им в експлоатация, който е включен в имуществото на ревизираното дружество и не е предмет на безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДР в полза на собственика на паровата централа. /В този смисъл е и решение № 11147 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2011 г./. От заключението на СТИЕ е установено, че така придобитият от ревизираното лице нов актив е използван в рамките на икономическата му дейност. При тези фактически данни законосъобразно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, които изключват признаване на правото на данъчен кредит. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Велпа трейд" ЕООД: За да отхвърли жалбата, в частта относно отказът на правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Ник Строй - Н. Николов" ЕООД, съдът е кредитирал заключението на СТИЕ и е установил извършените разходи касаят изграждането на пристройка, представляваща разширение на съществуващата "Парова централа", металната носеща конструкция на която е неразглобяема, изпълнена чрез заваряване на отделните елементи и възли - трайно монтирана към земната основа, поради което представлява приращение по смисъла на чл. 92 от Закона за собствеността. На това основание е обосновал извод, че разходите за извършване на трайно прикрепени към сградата /земята съоръжения съставляват "подобрения" по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС на актив, собственост на "ВЕЛПА-91" АД и водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартната ефективност на този актив. Предвид липсата на наемно правоотношение между ревизираното лице и дружеството - собственик на парова централа, поради недоказване на сключен анекс с достоверна дата към процесния период - м. 11.2009 г., съдът е приел, че извършените разходи представляват безвъзмездна доставка в полза на собственика на имота и е обосновал законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. Решението е правилно и в тази обжалвана част. При правилно установена фактическа обстановка по спорната доставка са направени законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Оплакванията в касационната жалба на "Велпа трейд" ЕООД, развити и в писмената защита на процесуалните представители на дружеството, касаят преценката на анекс № 2 и изводите на съда относно достоверната дата на неговото сключване. По съображенията, изложени по-горе правилно съдът е приел, че този анекс има достоверна дата от 29.12.2009 г. и че към момента на извършване на разходите по фактура № 82/11.11.2009 г. между ревизираното лице и "Велпа 91" ЕООД не е установено съществуването на наемно правоотношение по отношение на паровата централа. Следва да се допълни, че в хода на ревизията и в съдебното производство не са ангажирани други доказателства от дружеството - касатор за ползването на обекта и плащането на наем в процесните периоди, които да обосноват извод за съществуването на наемно правоотношение към момента на издаване на фактурата. Поради това правилно съдът е приел, че с разходите по доставката от "Ник Строй - Н. Николов" ЕООД за изграждането на пристройка, представляваща разширение на съществуващата "Парова централа", която е трайно прикрепена към земята е увеличена стойността на имота, собственост на "Велпа 91" АД съгласно на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС. Предвид липсата на наемно правоотношение към този период, законосъобразен е изводът, че е налице безвъзмездна доставка в полза на собственика, за която съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не следва да се признава правото на приспадане. По изложените съображения, решението и в тази част следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,