Решение № 5943 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15482/2011 г.
ВАСV отделение25.04.2012 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 4197/19.09.2011 г. по адм. дело № 3351/2011 г. на Административен съд - София - град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5943 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15482/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тихомир Иванов Тошев, жив. в гр. Костинброд, чрез процесуален представител, срещу решение № 4197/19.09.2011 г. по адм. дело № 3351/2011 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л - 2429/29.03.2011 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ при Министерство на правосъдието. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - главен директор на ГДИН, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на полицай Тихомир Иванов Тошев - старши надзирател в арест бул. "Г. М. Димитров" № 42 при ОСИН - София. Съдът е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административно производствените правила по издаването и, от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Посочените в заповедта фактически основания за издаването и съответстват на установените от съда факти - а именно, че за времето от 00,30 ч. до 08,30 ч. на 1.01.2011 г. жалбоподателят като дежурен по арест на шестия етаж е допуснал решетката, разделяща арестантстката част от дежурната част, да бъде непрекъснато отворена и отключена в нарушение на т. 6, предложение 7, раздел III от Инструкцията от 12.01.2007 г. за особеностите и задълженията на постовия служител от надзорно-охранителния състав на Пост № 9 в арест на бул. "Г. М. Димитров" при ОСИН - София /Инструкцията/. Тошев е допуснал нарушение на служебните задължения по време на същото дежурство от негови подчинени полицай Каменов и полицай Стоев, които многократно са напускали поста си в нарушение на нарушил чл. 311 от ППЗИНЗС и т. 1 и т. 5, раздел III от Инструкцията, а бездействието на Тошев е неизпълнение на преките му задължения на дежурен по арест, посочени в т. 6 от длъжностната му характеристика. В 03,22 ч. на 1.01.2011 г. жалбоподателят и полицай Каменов са извели задържаното лице Валентин Седефчов Янев от килия № 18 и са го съпроводили до стаята за раздаване на храна, където тримата са престояли до 07.39 ч., като причината за извеждането не е доказана по безспорен начин. Независимо от причината за извеждането е нарушена служебната дисциплина, тъй като съгласно т. 5, раздел III от Инструкцията извеждането на задържано лице от ареста в извън работно време е забранено, с изключение на случаите на неотложна необходимост. В случай на оплакване от страна на задържаното лице за болки в сърдечната област, двамата полицаи е следвало да потърсят лекарска помощ и да уведомят висшестоящите дежурни служители, което не са направили, а вместо това лицето е стояло с тях в стаята за храна, докато са се хранили и пили, при което в случай, че проблемите са действителни, е бил застрашен живота му, а освен това са създадени предпоставки за възникване на инциденти - опит за бягство, бунт, конфликт с надзиратели. Жалбоподателят не е потърсил лекарска помощ и не е докладвал за случая. Същият е и създал предпоставки за извършване на нарушението по чл. 313, т. 1 от ППЗИНЗС, като е предлагал водка на полицаите Каменов и Стоев, които са били постови на пост № 9. Описаните нарушения са тежки нарушения на служебната дисциплина, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя и обществото по смисъла на чл. 227, т. 8 от ЗМВР. Тежестта им обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на предходни дисциплинарни нарушения. Решението е правилно. Описаните в мотивите на съда нарушения не се дължат на по-малък брой дежурни служители, както твърди касаторът, тъй като всички нарушени задължения са на дежурен по арест и не са свързани със задължения на други лица, носещи наряд. Извеждането на арестант, твърдящ, че има болки, без да се предприемат мерки за оказване на медицинска помощ, с нищо не допринася за подобряване на здравословното му състояние и не може да се квалифицира като извеждане по неотложна необходимост извън работно време. Храненето на двамата полицаи и консумацията на алкохол в присъствието на задържаното лице повече от 4 часа е в нарушение на ППЗИНС, както правилно е посочил АССГ. Съдът не е изложил мотиви за нарушение на Етичния кодекс, поради което оплакването е неотносимо към правилността на съдебното решение. Употребата на алкохол е установена от обясненията на Тошев от 15.02.2011 г. и св. Стоев от 18.02.2011 г. от дисциплинарното производство. Налице е злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 227, т. 8 от ЗМВР, тъй като всички нарушения на подзаконовия нормативен акт /ППЗИНЗС/ и вътрешно-служебния акт /Инструкцията/, са умишлени. Неоснователни са доводите за липса на вредоносни последици за институцията - същите правилно са посочени от АССГ като създадени предпоставки за възникване на инциденти. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,