Решение № 634 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16710/2011 г.

Решение № 634 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16710/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 267, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефан Иванов Добрев от гр. Златарица, в качеството му на кандидат за кмет на община Златарица, против решение № 548 от 6.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1124/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, III състав, с което е потвърдено решение от 31.10.2011 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) - - Златарица за обявяване на избрания за кмет на община Златарица, на втори тур на местните избори - Пенчо Василев Чанев, издигнат от ПП "ВМРО - БНД". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените искания на жалбоподателя, в резултат на което е нарушено правото му на защита. Избирателният процес е опорочен, но при отказа на събиране на доказателства, крайният съдебен акт е необоснован и не установява обективната истина. Иска се отмяна на съдебното решение и касационната инстанция да се произнесе по същество като постанови отмяна на обжалваното решение на ОИК - Златарица и обяви избора на Пенчо Чанев за недействителен. Оспорва се решението и в частта му за присъдените разноски, като се иска същите да бъдат намалени до минималния размер от 150 лв. Ответната ОИК - Златарица не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Пенчо Василев Чанев, в писмено възражение по реда на чл. 163 от АПК, чрез пълномощника си адв. Янкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение е правилно, като съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно закона. Правилно е прието, че в производството по чл. 267 от ИК, съдът няма задължение да извърши цялостна ревизия на изборния процес, а само да направи проверка дали твърдените от жалбоподателя нарушения действително са били допуснати и дали същите са довели до порочност на обявения изборен резултат. Противно на твърденията в касационната жалба, същият правилно е установил, че изборният процес е проведен при спазване принципа на чл. 2, ал. 1 от ИК, закрепващ изискването, същите да се проведат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване и че сочените нарушения не са съществени, които да налагат отмяна на решението за определяне на крайния резултат. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че избирателните списъци са съставени в нарушение на закона, че в частта им за гласуване по настоящ адрес са допълнени с лица, които не са били установени на територията на общината. Съдът изчерпателно и обосновано е отговорил на това искане, като правилно е приел, че е налице липса на конкретност за кои лица се отнася то, както и че вписването, заличаването и допълването на същите с имена на граждани представляват актове, подлежащи на самостоятелен контрол по реда на чл. 50 или по чл. 48 от ИК - заинтересованият граждани да ги обжалва в срок до два дни пред съда, който в същият срок да разгледа и реши делото. Страни в това производство са лицето, чието субективно избирателно право е нарушено и общинската администрация, която единствено е била компетентна да извърши това действие. В случая този срок за оспорване е пропуснат, поради което списъците са окончателни. В тази връзка съдът правилно, с обосновани протоколни определения е отказал изискването на списъци от съответната администрация, да назначи съдебна експертиза, която да извърши повторно преброяване, както и да разпита свидетели за твърдените нарушения. Относно последното, правилно е приел, че протоколите от изборите на 13-те изборни секции отговарят на законовите изисквания. Същите са подписани от всички техни членове, за извършените поправки по тях са направени съответните отбелязвания, като е отразено, че изборният процес е протекъл при нормална обстановка. В подкрепа на това, не са представени и писмени възражения на застъпниците на съответните кандидати в тази насока. Въпреки дадената възможност от съда, жалбоподателят не е представил други доказателства. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Велико Търново е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против цитираното решение на ОИК - Златарица, с оплаквания, че изборите са опорочени, поради допуснати множество нарушения на изборния процес - непредставяне на извлечения от протоколите на СИК на застъпниците на жалбоподателя, които не са допускани при броенето на гласовете, установени множество случаи на купуване на гласове, чрез банкети, раздаване на хранителни продукти, дърва за огрев и др., неправомерна агитация в изборния ден, включване в избирателните списъци на лица, специално регистрирани за участие в изборите, поставяне в избирателна секция № 2 образец на бюлетина за гласуване за кмет на община, в която е поставен знака "х" в квадратчето на спечелилия кандидат. Като доказателства по делото съдът е приел оспорения административен акт, заверените преписи от протоколите на тринадесетте СИК, протокола на ОИК за избор на кмет на община Златарица, протокол за приемане и предаване на изборните книжа и материали от ОИК Златарица на ЦИК, разпечатка на изчислителния пункт при ОИК в заверено ксерокопие, 14 опаковани пакета с недействителни бюлетини, постановления № 460 и 471 на Районна прокуратура - Елена за отказ за образуване на досъдебно производство, ведно с жалба. Съдът е открил производство по оспорване на протоколите на СИК, като е указал доказателствената тежест във връзка с оспорването. Отхвърлил е исканията за извършване на повторен оглед и преброяване на действителните и недействителни бюлетини, както и искането за назначаване на съдебни експертизи - за проверка на съдържанието на избирателните списъци и за проверка на верността на отчитането на действителните/недействителни бюлетини, отхвърлено е и искането за допускане на гласни доказателства, поради липса на конкретно посочване кои факти се цели да бъдат установени със свидетелските показания. Отхвърлени са и допълнително направените, с молба от 28.11.2011 г., от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Бенчев, искания за представяне на избирателните списъци с подпис на гласувалите в деня на избора лица, за представяне на справка за броя подадени заявления в община Златарица за гласуване по настоящ адрес, както и всички заявления и попълнени адресни карти на лицата, които са регистрирани по настоящ и постоянен адрес във всички селища на община Златарица, за периода от 1.01.2011 г. до 22.06.2011 г. Отхвърлено е повторното искане за допускане на свидетели за установяване на нарушенията за купуване на гласове и поставяне в избирателна секция № 2 образец на бюлетина за гласуване за кмет на община, в която е поставен знака "х" в квадратчето на спечелилия кандидат. Съдът подробно е мотивирал отказът си да допусне посочените доказателства в съответните открити съдебни заседания, както и в оспореното решение. След обсъждане на приетите писмени доказателства, съдът е приел за установено, че изборните резултати от избора за кмет на втори тур на 30.10.2011 г. са отразени в 13 протокола на СИК, същите са обобщени в протокола на ОИК, въз основа на което е издадено оспореното решение за избор на кмет. Всички протоколи на СИК и ОИК, както и решения са подписани от всички членове, без особени мнения, възражения или забележки като решенията са взети при необходимия кворум и мнозинство. Протоколите са надлежно попълнени в одобрения от ЦИК образец, в същите не се съдържат данни за възникнали спорове относно действителността/недействителността на отчетените бюлетини, съответно липсват решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, отразено е, че изборите са протекли при нормална и спокойна обстановка. В седем протокола са извършени поправки на отделни данни, като поправките са подписани от членовете на съответната СИК. Съобразно отразеното в протокола на ОИК разпределението на подадените 2663 действителни гласа е 1370 гласа за заинтересованата страна и 1293 гласа за жалбоподателя. При тези данни и след като е обсъдил всяко едно от твърденията в жалбата за нарушения на изборния процес, съдът ги е отхвърлил. Приел е за неоснователно възражението, че на участниците в изборите, на техни застъпници или наблюдатели не са издавани извлечения от протоколите с резултатите от гласуването, на първо място като неконкретно и недоказано. Освен това съдът е посочил, че дори и да е допуснато подобно нарушение, същото не е в състояние да се отрази на валидността на вота и определянето на изборния резултат. Непредставянето на извлечения от протоколите е нарушение на изискванията на чл. 39, ал. 1, т. 9 от ИК, но е несъществено, доколкото не се отразява пряко на гласуването и на отчитането на гласовете. Съдът е приел, че липсват данни за несъответствие на данните от протоколите на СИК и тези отчетени от ОИК, с оглед данните от същите. Отхвърлил е възражението, че в избирателните списъци неправомерно са вписани лица, които не живеят постоянно на посочените от тях адреси или не отговарят на изискването на уседналост по § 10, ал. 3 от ПЗР на ИК, тъй като на първо място възражението е неконкретно, а и вписване, дописване и заличаване на имена от избирателните списъци и отказите за това подлежат на контрол по реда на чл. 48 и 50 от ИК, но не и в производството по чл. 267 от ИК. Първоинстанционният съд е посочил, че в тази насока са и изводите в представените постановления за отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като от компетентните органи е прието, че липсват данни за извършени административни нарушения по ИК и за опити на изборите на гласуват лица, които нямат право да гласуват на територията на община Златарица. Отхвърлено е възражението, относно нарушение, изразяващо се в купуване на гласове, по посочените в жалбата начини. Съдът е приел, че такова нарушение не е установено, позовавайки се на данните от постановление № 471/2011 г. на Районна прокуратура - Елена за отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление, изразяващо се именно в посочените в жалбата начини за купуване на гласове. Твърдените начини за купуване на гласове, изпълват състави на престъпления от общ характер, поради което могат да се приемат за извършени само при наличие на влязла в сила присъда, а и дори да се приемат за установени, същите касаят нарушения на трети лица и са неотносими към изборните резултати. На последно място е отхвърлено възражението за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в поставяне в деня на избора на образец на бюлетина пред една от СИК, в която знакът "х" е поставен в квадратчето на кандидата, определен за спечелил избора. Съдът е посочил, че самият жалбоподател е признал, че образецът е махнат, като няма данни за отражение върху вота на избирателите. В обобщение, съдът е посочил, че не са установени твърдените в жалбата нарушения, както и каквито и да е други, които биха довели до опорочаване на волята на избирателите, съответно до промяна на крайния изборен резултат или неправилното му отчитане. Оспореното решение на ОИК е прието за законосъобразно, съответно жалбата за неоснователна и съдът е потвърдил акта на ОИК - Златарица. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и опорочаващи крайните правни изводи на съда. В касационната жалба отново се повдига възражението за нарушение при съставяне на избирателните списъци и допускане да гласуват лица по настоящ адрес, които са се вписали само за да могат да участват на изборите, очевидно мотивирани от спечелилия кандидат. Липсват каквито и да са данни относно мотивите на лицата, които са подали заявления за гласуване по настоящ адрес, в това число да са "мотивирани" от спечелилия кандидат. Освен това правилно съдът е приел, че по отношение избирателните списъци, които несъмнено са изключително важни за да бъде осъществено правото на гласуване, законодателят е предвидил възможност за поправки и промени, в това число и поради промени в статуса на избирателите, като са разписани процедури за заличаване, вписване и дописване на имена, както и за отстраняване на непълноти и грешки. Разписан е и контрол, върху актовете на органите по чл. 46, ал. 1, съответно чл. 40, ал. 1 от ИК, като в нормата на чл. 48 от ИК е посочен редът и сроковете затова, когато се касае до заличаване, вписване или дописване, а по отношение отстраняването на непълноти и грешки, редът е посочен в чл. 50 от ИК. В случая липсват данни, за каквито и да са спорове по отношение неправомерно съдържание на списъците за гласуване. Не е имало спорове по съдържанието на списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 от ИК, за да се налага изискване на съответните избирателни списъци, допълнителни страници и т. н., поради което правилно съдът е отхвърлил искането за изискване на тези доказателства, които са неотносими, ненужни за процеса. Правилно е отклонено и искането за назначаване на съдебна експертиза за установяване на вписването в избирателните списъци, със задача да изследва подадените заявления, адресни карти и декларации по чл. 92 от ЗГР, тъй като подобна преценка е изцяло правна и не може да бъде предмет на заключение на вещо лице. Освен това, както вече се посочи, същата преценка и контрол може да бъде направена в производството по чл. 48 и 50 от ИК, но не и в настоящото производство. В тази връзка правилно е отхвърлено и искането за допускане на гласни доказателства, тъй като данните в избирателните списъци е недопустимо да бъдат оборвани с такива. Правилно е приложен и материалният закон. Правилно съдът е приел, с оглед установеното от фактическа страна, че липсват нарушения при провеждане на изборите, които да са съществени, т. е. да водят до промяна на отчетения изборен резултат. С нормите на ИК са въведени изисквания, спазването на които дава гаранция, че изборите са проведени без нарушения. На първо място това е начинът на сформиране на СИК, именно чието правомощие, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ИК е да извършат преброяване на гласовете. Членовете на ОИК и СИК се назначават след консултации на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии, т. е. осигурено е участие на представители на различни партии, които осъществяват взаимен контрол. Освен това контрол е осигурен и чрез възможността при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение да присъстват кандидати, един от застъпниците, по един представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет, наблюдатели и журналисти, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Само един член, по решение на комисията, има достъп до бюлетините, под наблюдението и контрола на останалите членове. В протоколите на СИК задължително се отбелязват, ако се констатират обстоятелствата по чл. 180, 181, 185 и 201 от ИК. Съгласно чл. 226, ал. 4 от ИК при оспорване действителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението на СИК относно действителността. В настоящия случай липсват каквито и да подобни отбелязвания, липсват протоколи и решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, липсват особени мнения, забележки или възражения, поради което правилно съдът е приел липса на нарушения. Неоснователна е жалбата и по отношение присъдените разноски. Жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, но в случая е приложима тази на чл. 143, ал. 3 от АПК, в която не е предвидено ограничаване на разноските до размера на минималното възнаграждение. В хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, размерът на разноските може да бъде намален само при направено основателно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. В случая обаче до приключване на устните състезания не е направено такова възражение, поради което същото не може да бъде слушано в настоящото производство. Разноските са правилно присъдени, тъй като са поискани в срок и са установени от представеното доказателство - договор за правна помощ, както и са действително внесени. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,