Решение № 16170 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2019 г.

Решение № 16170 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт Костадинова в качеството й на процесуален представител на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас против решение № 1854 от 25.10.2018 г., постановено по административно дело № 20/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: 1) отменена заповед № РД-25-1911/06.12.2017 г. на директора на РЗОК – Бургас, в частите, с които на "Многопрофилна болница за активно лечение – Бургасмед" ЕООД, ЕИК 201889501, са наложени 4 финансови неустойки по 200 лв., в общ размер от 800 лв., за нарушенията, описани в т. 1, т. 2, т. 7 и т. 9 от същата заповед; 2) осъдена РЗОК - Бургас да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение – Бургасмед" ЕООД с ЕИК 201889501 сумата от 450 лв. за разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса, и 400 лв. – възнаграждение за вещо лице. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила заповедта за налагане на санкции в отменените й от съда части като законосъобразна. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Многопрофилна болница за активно лечение – Бургасмед" ЕООД, ЕИК 201889501, в писмен отговор, подаден от директора на лечебното заведение, и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат Ненчева, изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а решението на съда да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да наложи с процесните части на заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, финансови санкции на изпълнителя на болнична медицинска помощ, директорът на РЗОК – Бургас е приел както следва: по т. 1 и т. 2 - че за хоспитализирани пациенти съответно по КП № 71 ("Диагностика и лечение на заболявания на тънкото и дебелото черво") и по КП № 219 ("Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност"), не са били налице индикации за хоспитализация от алгоритъма на посочените клинични пътеки; по т. 7 – че от пациент, хоспитализиран в условията на спешност, неправомерно е изискано заплащане на сумата от 100 лв. за избор на екип; по т. 9 – че от пациент, освободен от такса съгласно приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2015 г. "Списък на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване)", неправомерно е изискана сума в размер на 17. 40 лв. за потребителска такса. В мотивите на проверяваното решение съдът е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (спазването на дължимата процедура е безспорно и между страните по делото, поради което не е нужно преповтарянето на съображенията на първата инстанция, които настоящият съдебен състав възприема в тази им част), но следва да бъде отменена в оспорените й части поради издаването й в противоречие с материалноправни норми – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По същество съдът е приел относно описаните нарушения по т. 1 и т. 2 от заповедта, че за приетите на болнично лечение пациенти по КП № 71 и по КП № 219 са били налице индикациите за хоспитализация, по т. 7 – че пациентът действително е заплатил сумата от 100 лв., но доброволно и за избор на анестезиологичен екип, което не се покрива от приложимата клинична пътека, и по т. 9 – че пациентът действително е подал декларация-съгласие за заплащане на потребителска такса, но това не означава, че реално е я заплатил. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, в частта му, с която съдът е отменил т. 7 и т. 9 от заповедта за налагане на санкции, като в това отношение наведените доводи от касатора са основателни. По т. 7, при установеният безспорно факт, че пациент, хоспитализиран като спешен, е заплатил сумата от 100 лв. за избор на екип, несъответен на приложимия материален закон е изводът на първоинстанционния съд, че това не е нарушение. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, не се допуска извършването на избор на лекар/екип в условията на спешност. Правилото е императивно, и е без значение дали пациентът е бил съгласен да заплати поисканата му сума, както и това, дали избраният екип е оперативен или анестезиологичен. По т. 9 нарушението се състои в това, че от здравноосигурено лице, страдащо от "болест на Хочкин", е изискано заплащане на потребителска такса за периода на хоспитализация, при условие, че пациентите с такова заболяване не дължат заплащане на такава. В случая е без значение дали сумата от 17. 40 лв. реално е била заплатена на лечебното заведение, защото е съставомерно самото й изискване от такъв пациент. Посочените две нарушения са правилно квалифицирани от административния орган, а наложената за извършването им финансова санкция е в минималния предвиден размер. В частта, касаеща отмяната на наложените санкции за нарушенията по точки 1 и 2 от заповедта, постановеният съдебен акт е обоснован и материално законосъобразен. Съдът в тази част с основание е кредитирал фактическите констатации на вещото лице (лекар-специалист) в компетентно изготвеното от него заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, въз основа на които е извел правилният извод, че и за двамата пациенти са били налице индикациите за хоспитализация по съответните клинични пътеки. Диагнозата "Синдром на раздразнено черво без диария" отговаря на КП № 71, което е предпоставка за прием и хоспитализация по тази клинична пътека, а диагнозата "Контузия на коляното, травма на вътреставните структури на дясна колянна става" позволява пациентът да бъде хоспитализиран и лекуван по КП № 219. Доколкото е установено, че процесната заповед е частично незаконосъобразна, правилно първоинстанционният съд е присъдил съобразно изхода на спора направените разноски в полза на оспорващия, а с оглед изхода на настоящия спор разноски не се дължат на никоя от страните по него. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,