Решение № 10439 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2014 г.

Решение № 10439 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Басам Али Сархан, гражданин на Алжир, срещу Решение № 5246 от 29.07.2014 г., постановено по адм. д. № 633 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). С решението, предмет на контрол, е отхвърлено искането на настоящия касационен жалбоподател, предявено на основание чл. 257 АПК, за осъждането на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) да извърши фактически действия по регистрация по молбата му с вх. № МД-4043 от 1.11.2013 г. по реда на чл. 61, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) в качеството му на търсещо убежище лице, да го настани в свое териториално поделение и да му издаде регистрационна карта съгласно чл. 29 от същия закон. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а предвид изложеното в нея и неговата необоснованост. Неправилно, според касатора, предвид действително установените по делото факти, съдът е приел, че подадената молба с вх. № МД-4043 от 1.11.2013 г. не съдържа изявление за закрила, поради което с подаването й молителят не е придобил качеството на търсещо убежище лице, а за ДАБ не е възникнало задължение да я регистрира по реда на чл. 61, ал. 2 ЗУБ. В хода на производството безспорно е установено, че лицето е подало две молби за закрила (от 14.02.2014 г. и от 1.11.2013 г.) чрез органите на Дирекция "Миграция" при Министерството на вътрешните работи (МВР), препратени на ДАБ. Предвид установените по делото факти и липсата на оспорване от страна на ответника, неправилно според касатора, съдът е разширил предмета на искането, с което е сезиран, като е изследвал дали и в коя от подадените молби до ДАБ при МС се съдържа изрично волеизявление на лицето за получаване на закрила. Иска отмяната на съдебното решение и решаване на въпроса по същество. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът ДАБ при МС не представя писмен отговор в дадения му срок и не се представлява в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с предявено от Басам Али Сархан искане, с правно основание чл. 257, ал. 1 АПК за осъждането на ДАБ да регистрира лицето по реда на чл. 61, ал. 2 ЗУБ въз основа на подадена молба с вх. № МД-4043 от 1.11.2013 г., да го настани в свое териториално поделение и да му издаде регистрационна карта съгласно чл. 29 ЗУБ, както и с искания, в случай, че бъде установена регистрация. Съдът е приел за установено, че Басам Али Сархан е подал чрез Дирекция "Миграция" две молби - от 14.02.2014 г. и от 1.11.2013 г., които са били препратени до ДАБ, съответно на 10.03.2014 г. и на 4.11.2013 г., съгласно описи за изпратена кореспонденция. Съобразил е, че в молбата от 1.11.2013 г. не се съдържа искане за закрила, а само желание лицето да пребивава на посочен в нея адрес. Искане за закрила се съдържа в молба от 2.09.2013 г. с вх. № 536400-2202 от 14.02.2014 г., във връзка с която обаче, е намерил, че не е сезиран да се произнесе. Доколкото молбата от 1.11.2013 г. не съдържа изявление за закрила, за органа не е възникнало задължение да я регистрира по чл. 61, ал. 2 ЗУБ, да образува лично дело, да настани лицето в териториално поделение и да издаде регистрационна карта. По тези причини съдът е приел, че не е налице твърдяното бездействие на ответника по отношение на посочената молба и е отхвърлил искането като неоснователно. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, допуснати от състава на АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Правилно съставът на АССГ е приел, че ответникът е сезиран с посочената в искането, по което е образувано съдебното производство пред него, молба с вх. № МД-4043 от 1.11.2013 г. само във връзка със заявеното от Басам Али Сархан желание за отиване на конкретен адрес, а не с искане за закрила. В този смисъл правилна е и преценката му, че по тази молба за ДАБ не е възникнало задължение по чл. 61, ал. 2 ЗУБ, тоест не е налице твърдяното бездействие на ответника по нея. Съдът е обвързан от искането, с което е сезиран и дължи произнасяне именно по него. В този смисъл неоснователно касаторът поддържа, че съставът на АССГ е "разширил" неговия предмет като е изследвал дали и в коя от подадените молби до ДАБ се съдържа изрично волеизявление на лицето за получаване на закрила. Съдът е бил длъжен да извърши това разграничение с оглед въведените в искането до него твърдения, а именно, че Сархан е подал молба с вх. № МД-4043 от 1.11.2013 г. по реда на чл. 58, ал. 4 ЗУБ, от която произтича задължението за ДАБ да го регистрира. Затова и като е съобразил установените по делото факти, правилно първоинстанционният съд е извършил преценка за неоснователност на искането, предвид което го е отхвърлил. Ето защо, решението, предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,