Решение № 8773 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13336/2019 г.

Решение № 8773 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13336/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Г., в качеството му на процесуален представител на П. Н. срещу решение № 321 от 02.07.2019 г. по адм. дело № 217 по описа за 2019 г. на Административен съд – М.. С него е отхвърлена жалбата му против решение № ППН–01-414/2018 от 07.05.2019 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна на решението на КЗЛД. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. А. в писмена защита, депозирана в съда. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако се претендира присъждането му. Ответната страна - Ф. Г. оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 213а от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – М. е образувано по жалба на П. Н. срещу решение № ППН–01-414/2018 от 07.05.2019 г. на Комисия за защита на личните данни. С това решение КЗЛД е приела за основателна жалба с рег. № ППН-01–414 от 06.06.2018 г., подадена от Ф. Г. срещу кмета на кметство К. - П. Н., като на основание чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент 2016/679, във връзка с чл. 83, § 5, б. "а" от него е наложила на администратора на лични данни – кмета на кметство К. – П. Н. административно наказание "глоба", в размер на 1 000, 00 лв. за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент 2016/679. За да постанови отхвърлителното решение, първоинстанционият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и че същият е в съответствие с целта на закона. Изложил е мотиви относно законосъобразното приложение на чл. 58, § 2, б. "и" от регламент 2016/679, с оглед безспорно установеното нарушение на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Регламент 2016/679, за обработване на личните данни на Ф. Г.. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановена. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, правилно Административен съд – М. е установил фактите и обстоятелствата по делото. Обосновано е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за формата му, както и на административнопроизводствените правила. По делото безспорно е установено, че осъществените от П. Н. действия представляват обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 и т. 2 от Регламент 2016/679, съответно по смисъла на § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД. Също така по делото безспорно се установява, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, § 1 основания, за да бъде прието, че осъщественото обработване на личните данни от страна на П. Н. е законосъобразно, още повече, че това не е направено поради конкретно изпълнение на негово задължение като кмет на кметство К.. Установено е, че три пъти той е използвал предоставения му достъп до Национална база данни "Население", като е извършвал справки в личните данни на посоченото лице. По делото са приети доказателства, които не са оспорени, а именно писмо и справка от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ. От тях се установени по-горните обстоятелства относно осъществяване на достъп до личните данни на Ф. Г., съответно на 15.05.2018 г. в 10. 34 ч., на 02.07.2018 г. в 10. 00 ч. и в 10, 02 ч., без да е налице някое от основанията, въведени с разпоредбата на чл. 6, § 1 от Регламент 2016/679 за законосъобразност на обработването на личните данни от администратора. Това е довело до прилагане на чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент 2016/679. Според тази разпоредба административният орган има правомощията да налага принудителни административни мерки, каквито са тези по б. "а"-"з" и "й" от нея, уредени като такива в чл. 84 от ЗЗЛД. Същият има правомощието и да налага само административно наказание "глоба", съгласно б. "и" от нея, както е в процесния случай, и при съобразяване на общите условия за налагане на административно наказание "глоба", уредени в чл. 83 от Регламента. Конкретно административният орган се е позовал на критериите затова, посочени в § 2 от тази последна разпоредба, които правилно е приложил. Настоящият съдебен състав намира, че преценката на съда за правилно приложение на материалния закон е неточна. Спорът попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД, като тези нормативни актове уреждат обществени отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни и имат за цел да се осигури ефективна защита при това. С оглед значимостта на охраняваните правоотношения в чл. 58, § 2 от Регламента, съответно в чл. 80 от ЗЗЛД са уредени корекционните правомощия на надзорния орган, като тези по б. "а" - "з" и "й" от § 2 на Регламента и тези по т. 3, т. 4 и т. 5 от ал. 1 от закона, имат характер на принудителни административни мерки по смисъла на ЗАНН, съгласно посоченото в чл. 84 от ЗЗЛД. Като такива те имат за цел да предотвратят или да преустановят извършването на нарушение, като по този начин се постигне дължимо поведение. В случая на лицето е наложено административно наказание "глоба", същото има санкционен характер и е наложено за осъществено нарушение на посочените в акта разпоредба и конкретно на чл. 6, § 1 от Регламента. Преценката на административния орган е дали да наложи принудителна административна мярка, съответно само административно наказание "глоба" или и двете, както и какъв да бъде размерът на "глобата". Това обаче не го освобождава от задължението да индивидуализира наказанието, именно поради санкционния му характер, съответно да го обоснове по размер като посочи правното основание за същия и го съобрази с оглед на установената фактическа обстановка и събраните доказателства. В мотивите на административния акт е обосновано налагането на административното наказание с оглед на критериите по чл. 83, § 2 от Регламента. Но в тази разпоредба изрично е посочено, че те се прилагат и при определянето на размера на съответната "глоба". В процесния акт няма изложени съображения защо е определен такъв от 1 000. 00 лв., квалифициран като минимален нейн размер, и на какво правно основание и от националния закон тя е наложена именно в този размер. Това се налага поради необходимостта от гарантиране на ефективна защита на лицето, което е санкционирано. Като не е съобразил това възражение на жалбоподателя, съдът е постановил неправилно решение при формирането на преценката си за отсъствие на нарушения на материалния закон, поради което това решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорения акт. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение