Решение № 476 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г.

Решение № 476 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. университет "Н. Р. ", гр. Благоевград срещу въззивно решение № 522 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 389/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решението от 7.03.2005 г. по гр. д. № 861/2002 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Б. Г. срещу Ю. университет "Н. Р. ", гр. Благоевград искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до размера на сумата от 1063.62 лв., като вместо това е постановено ново, с което е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповедта за дисциплинарно уволнение на М. Б. Г., наложено със заповед № З-61/20.05.2002 г., възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност "инспектор - задочно обучение" в Правно-исторически факултет на Ю. "Н. Рилски-Благоевград, осъден е университета да заплати на Г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 1063.62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 19.08.2002 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба М. Б. Г. в писмения отговор изразява становище решението в обжалваната част, като правилно да се остави в сила. С определение № 844 от 14.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ. Поставеният от касатора правен въпрос е разрешен с решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. дело № 626/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че при спор за законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. При така приетият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът в настоящия състав по жалба на Ю. университет "Н. Р. ", гр. Благоевград намира следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на М. Г. срещу Ю. "Н. Р.", гр. Благоевград с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и отмени заповед № 3-61/20.05.2002 на ректора на Ю., с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" въззивният съд е приел, че наложеното наказание не съответства с тежестта на извършеното нарушение според критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Приел е че, наложеното дисциплинарно наказание за неспазване на техническите и технологични правила, установени в Правно-историческия факултет- издадено уверение на С. Д. за завършено висше образование по специалност "Право", като под същия номер е изведено уверение и на друг студент; изходящият номер на издадено уверение за завършено висше образование на М. М. липсвал; екземпляр от издадените уверения липсвал в папката, в която остава по един екземпляр от всички уверения за архива на факултета не съответствало на тежестта на установеното нарушение. Липсвали данни нарушенията да са извършени умишлено, тъй като в този период работата била много напрегната с оглед големият брой студенти които инспекторите обслужвали, ищцата била дългогодишен служител и нямало данни за констатирани нарушения към настоящия момент. По делото е безспорно, че страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата М. Г. е изпълнявала длъжността "инспектор в учебно -методичен отдел" в Ю. "Н. Р. ". Със заповед № З-61 от 20.05.2002 г. на ректора на университета на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", поради извършване на дисциплинарни нарушения квалифицирани като нарушения по чл. 187, т. 3 КТ - неспазване на техническите и технологичните правила, установени в Правно-историческия факултет. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед № Ю-165 от 9.09.2000 г. на декана на Правно- историческия факултет при Ю. е въведена номерация на "уверенията" за специалност "Право"- задочно обучение "от 20-2001 до 70-3000/дата на издаване". Установено е също така, че уверение № 70/2074/2001 г. издадено на името на С. И. Д. и уверение № 70/2075/2001 г. издадено на името на М. Х. М., предназначени да послужат пред Министерство на правосъдието са подписани от ищцата, че на същите липсва дата на издаване. От приетата експертиза е установено, че съгласно Единната държавна система за деловодство, уверенията издадени на студенти удостоверяващи студентското им състояние следва да се подреждат в папка по възходящ номер, че в папката следва да се съхранява екземпляр от уверенията до предаването им в университетския архив, като срокът на съхранение е една година, както и че в папката на ищцата липсват екземпляри от издадените на С. Д. и М. М. уверения, като под същите номера фигурират имената на други студенти. Тези данни установяват посочените в заповедта за уволнение нарушения- неспазване на техническите и технологични правила, установени в Правно-историческия факултет на Ю.. С действията си по издаване на описаните в заповедта за дисциплинарно наказание уверения, ищцата изпълняваща длъжността "инспектор-задочно обучение" е нарушила изискванията на Единната държавна система за деловодство и методическите указания за нейното използване и заповед № Ю-165 от 9.09.2000 г. на декана на Правно-историческия факултет. Отклонението от предписания ред, по който ищцата е била длъжна да издава и съхранява посочените уверения налагат извод, че е осъществила фактическия състав на чл. 188, т. 3 КТ. При преценка тежестта на нарушенията следва да се отчете фактът, че издаваните уверения са официални удостоверителни документи за студентското състояние на студентите, че правилата за издаването им се съдържат и в заповедта на декана на Правно-историческия факултет, с която ищцата е запозната, както и характера на дейността и статута на работодателя, изискващи безупречна репутация / като учебно заведение и персонален състав/. От изложеното се налага изводът, че нарушенията са тежки по критерия на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 190, ал. 2 КТ и наложеното най-тежко наказание - дисциплинарно уволнение им е съответно. Дисциплинарното уволнение е извършено законно и искът за неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Поради това неоснователни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивното решение, с което е прието обратното е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, за отхвърляне на исковете, като неоснователни. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.