Решение № 2786 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Велико Търново, чрез пълномощника гл. юрк. Ц. Цонева, против решение 2554 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело 289/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АС Велико Търново). В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалвания акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Д. Ц. Д., чрез процесуален представител адв. О. Нечев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага и в писмени бележки. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея касационни отменителни основания намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ПРСР) за Кампания 2021 г. с изх. 01-043-6500/2 от 19.03.2024 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФЗ) - Велико Търново, с което земеделския стопанин Д. Д. е уведомен, че оторизираната субсидия е в размер на 0.00 лева. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорваното Уведомително писмо и е върнал административната преписка на директора на ОД на ДФЗ Велико Търново за ново разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане за Кампания 2021 г. с идентификационен номер 04/14/1/02976, уникален идентификационен номер (УИН) [номер], уникален регистрационен номер (УРН) [номер] от 10.05.2021 г. За да постанови решението си съдът е се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 АПК и на факта, че при постановяване на процесното Уведомително писмо изх. 01-043-6500/2 от 19.03.2024 г., административният орган не е съобразил постановения, с Решение 393 от 30.12.2022 г., по адм. дело 545/2022 г. от Административен съд Велико Търново, и потвърден Решение 460 от 16.01.2024 г., по адм. дело 2164/2023 г. на Върховния административен съд, резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В касационната жалба касаторът не обосновава конкретните отменителни основания, които е посочил, а изразява общо несъгласие с мотивите на съда, като е преповторил съдържанието на административния акт, което не е въведено от законодателя като отменително основание. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по същество административния орган е преповторил в пространствено изложение съдържанието на първоначално издаденото и отменено уведомително писмо. Органът е аргументирал повторния пълен отказ от субсидиране на земеделския стопанин въз основа на неспазване на едно от законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) т. 11.17 Изискване на собствениците или управителите на животновъдния обект/и да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва: (в частност) достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4,5 mmol/l. , тъй като при извършената проверка на място в периода 15.11. 19.11.2021 г. не са представени кръвни изследвания от земеделския стопанин, без да е изложил мотиви за колко животински единици не е спазено изискването. Както административния съд е установил при извършване на проверката на място са установени общо 59 животински единици, от които 42 крави над 24 месеца, 12 говеда на възраст от 6 до 24 месеца и 5 говеда до 6 месеца, но в новоиздадения административен акт отново липсва конкретно посочване за кои животински единици не е спазено изискването, при положение че изискването е само по отношение на телетата, които представляват малка част от общия брой заявени говеда за субсидиране. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно отказване на финансирането поради неправилно приложение на материалния закон, изразяващ се в неправилно посочване на правното основание за отказ. В административния акт органът е посочил, че отказва изплащане на финансовото подпомагане по заявлението на Д. Д. с посочено правно основание чл. 12, ал. 3, изр. първо във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на Мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 4 от 08.08.2017 г.) във вр. с т. 6 от ДР на Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредба 44 от 20.04.2006 г.). Правилно е посочил съдът, че изискването на чл. 12, ал. 3, изр. първо от Наредба 4 от 08.08.2017 г. препраща към чл. 4 от същата наредба, която норма регламентира необходимата площ за отглеждането на различните категории животни и времето през което животните могат да бъдат на открито при свободно отглеждане, както липсва регламентация относно храненето и/или изискванията за съдържание на желязо в кръвта. Допълнително другото препращане към т. 6 от ДР на Наредба 44 от 20.04.2006 г., която дава дефиниция на зоотехнически изисквания по смисъла на наредбата, като отново в текста на този подзаконов нормативен акт не са налице изисквания, които да кореспондират със ЗИУ 11.17. Приложимия подзаконов нормативен акт е Наредба 14 от 03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета в приложима към конкретния случай редакция. Не се споделят аргументите, съдържащи се както в административния акт, така и в касационната жалба, за системно неспазване на изискванията съгласно чл. 38, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014). Дори органът в съдържанието на оспорения акт е посочил, че налице неспазване на едно от изискванията, залегнали в т. 11.17 на ЗИУ . От това не може да се направи еднозначен извод за наличие на системност по отношение на неспазването на изискванията по смисъла на чл. 38, § 1 на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014. Както правилно е посочил административния съд, в съдържанието на посочената норма ясно е разписано, че е налице системно неспазване когато в рамките на три последователни календарни години земеделския е установено неспазване на едно и също изискване или един и същ стандарт, при условие че бенефициентът/земеделския стопанин е бил уведомен за предишно неспазване и, според случая, е имал възможност да предприеме необходимите мерки, за да отстрани това предишно неспазване. Видно неспазените изисквания по подаденото заявление за подпомагане от Д. Д. за Кампания 2019 са: ЗИУ 11.19 - изисквания към помещенията, в които се отглеждат телетата да разполагат със съоръжения за хранене и поене, които да осигуряват свободен достъп на всяко теле до хранилките и поилките; ЗИУ 11.20 - изисквания към помещенията, в които се отглеждат телетата да разполагат със съоръжения за хранене и поене, които гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможностите за контаминацията им, както и ЗИУ 13.8 - изискване на селскостопанските животни, в зависимост от техния вид, да се дава достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява нуждите им и да ги поддържа в добро здравословно състояние да не се включва в храната и водата вещества, които са вредни за тях. В Контролната карта по ЗИУ 11 и в Контролната карта по ЗИУ 13 от проведената проверка на място, част от административната преписка, липсва посочване на неспазване на което и да е от тези три конкретни изисквания, за да е налице системно неспазване на изисквания от земеделския стопанин в продължение на три последователни календарни години. От изложеното следва, че административния орган неправилно е приел, че е налице изпълнение на условията на чл. 38, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, за да постанови пълен отказ от финансиране по подаденото заявление. С оглед на изложеното настоящата инстанция изцяло подкрепя мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 38 и чл. 39 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, свързани с изчислението и прилагането на административна санкция. Тези разпоредби са намерили израз и в Приложение 2 към Заповед РД 09-499/12.07.2016 г. на министъра на земеделието и храните, а именно Методиката за прилагане на кръстосано съответствие в България (Консолидирана версия към 08.07.2021 г.), където освен принципите на кръстосаното съответствие и показателите при извършване на проверки за спазване на изискванията и стандартите на кръстосаното съответствие, е разписан и начинът на изчисляване на редукции при неспазване на кръстосаното съответствие. В раздел IV Изчисляване на редукции при неспазване на кръстосано съответствие съгласно , буква В Област Хуманно отношение към животните , за ЗИУ 11 Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета е разписано, че при установено нарушение на някое от изискванията на ЗИУ 11 се налага редукция в размер съобразен с чл. 38 и чл. 39, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 (при небрежност не по-голям от 5%) за нарушено изискване. Допълнително в Методиката са разписани основаните принципи и последователност при изчисление на процента редукция, който ще се наложи. Административния орган не се е съобразил с цитираните разпоредби от регламента, които присъстват и в указанията при влезлите в сила решения, а е постановил пълен отказ от финансиране по подаденото от Д. Д. заявление за подпомагане с идентификационен номер [номер] от 10.05.2021 г. В случая административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Административният орган не е изпълнил дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона при постановяване на новия административен акт, предмет на настоящото съдебно производство, което по същество е отказ да изпълни указанията дадени от съда. Всеки акт, постановен в несъответствие с дадени със съдебно решение указания, е нищожен съгласно чл. 177 АПК. В случая е издаден административен акт, който изцяло противоречи на съдебното решение и на указанията на съда, поради което правилно е бил прогласен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 850 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г. с адвокат Нечев, при неуважено възражение на касатора за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид актуалната разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение