Решение № 292 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2012 г.

Решение № 292 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на районно управление "Полиция", гр. Тутракан, срещу решение № 14 от 28.03.2012 г. на Административен съд, гр. Силистра, постановено по административно дело № 268/2011 г.

С обжалваното решение съдът отменил негова заповед № 115 от 10.09.2010 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата на Себат Хайредин Осман, с. Звенимир, ул. "Четвърта" № 3а е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до отпадане на основанието.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, при наличие на две различни в заключенията си единични експертизи - в административното и в съдебното производство, постановил решението си, без да назначи по делото тройна експертиза, която окончателно да установи психичното състояние на Осман. Съдът необосновано се позовал изцяло на заключението на съдебната експертиза, без да отчете изискванията на чл. 3, ал. 2, 3 и 4 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36), както и съдържанието на установеното заболяване на Осман, дадено от международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето на Световната здравна организация. Счита, че водачът, на когото е отнето свидетелството на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) винаги трябва да премине на психологически преглед по реда на Наредба № 36, а съдът необосновал твърдението си, че Осман е годна да управлява моторно превозно средство в съответствие с изискванията на Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (Наредба № 31). Моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане или постанови решение по същество.

Ответникът по касационната жалба - Себат Хайредин Осман, счита същата за недопустима, тъй като не е посочен адресат на жалбата. Алтернативно твърди, че е неоснователна. Твърдението за допуснато от съда съществено процесуално нарушение счита за неоснователно, тъй като назначената единична експертиза е по нейно искане и независимо от възражението на касатора. Сочи, че по принцип не възразява срещу назначаването на тройна съдебна експертиза, но то е направено несвоевременно. Наред с това твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства за психическото й състояние. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил релевантните по делото факти, в т. ч. приел заключение на съдебно-медицинска експертиза, която установила заболяване на Осман, което не я лишава от възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. С оглед на това съдът правилно приложил материалния закон - чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП, обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е твърдението на ответника по касационната жалба за недопустимост на жалбата поради непосочване на адресат на същата. Вярно е, че в касационната жалба не е посочено до кого е адресирана, но това не прави жалбата недопустима, а е нейна нередовност по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 1 АПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК дори не е било необходимо да бъде отстранявана по реда на чл. 215 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Себат Хайредин Осман притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 249231296 със срок на валидност до 01.10.2019 г. за категории В, С, М и Т. Свидетелството е издадено при представено медицинско свидетелство от 01.10.2009 г.

2. С докладна записка № 4816 от 24.08.2010 г. до началника на районното управление полицейски инспектор докладвал за:

а) проведена на 18.08.2010 г. среща в полицейското управление със Себат Осман по повод на подадена от нея на 16.08.2010 г. жалба. По време на срещата полицейският инспектор констатирал, че може "да се индикира наличието на така наречените "продроми" (предупредителни сигнали) подсказващи съществуването на евентуално психично разстройство. Госпожа Осман трудно се концентрираше за да може да структурира смислово - правилни изречения, търсеше поводи за навлизане в словесни спорове, проявяваше изблици на нервност и раздразнение (рязко повишаване на тона и прибързване с отговорите), двукратно полагаше на ръката си капки парфюм, след което ги всмръкваше посредством носът си, под предлог, че козметичният продукт представлява всъщност лекарство за главоболието и.".

б) проведен на 20.08.2010 г. нов разговор в кметството на с. Звенимир с Осман, при който разгледал "направените записки от г-жа Осман отразяващи дати и събития и класифицирани по години в тетрадка формат А4", в които установил "наличието на илюзорни факти приети от жалбоподателката за абсолютна истина, а именно, че на 18.08.2010 г. по време на проведеният първи разговор с г-жа Осман в стаята се намирал МПИ Радостин Романов". Посочил, че: "Темпераментът (съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека) на г-жа Осман би могъл да се окачестви като "астеничен" (лица склонни към интроверсия, дезорганизация и шизофрения (халюцинации) според класификацията на Кречмер".

в) въз основа на горното и за изясняване на някои факти и обстоятелства по преписка № 2948 от 16.08.2010 г. предложил на основание чл. 49, ал. 1 АПК да бъде назначена психиатрична експертиза на "лицето" Осман.

3. По делото няма приложен акт за назначаване на експертиза.

4. Приложена е съдебно-психиатрична експертиза, без дата на постъпване при касатора (датата 04.09.2010 г. е поставена от експерта), изготвена от д-р Владимир Заимов, психиатър в диспансерно психиатрично отделение на Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски", гр. Разград. В експертизата е посочено, че е изготвена въз основа на постановление на началника на районно управление "Полиция", гр. Тутракан, по полицейска преписка № 4816/2010 г.

а) задачата на експертизата била:

"Страда ли освидетелстваното лице от психическо заболяване?

При положителна информация, моля да се произнесете какво точно е заболяването?

Предвид физическото и психическото състояние на лицето, годно ли е да борави с огнестрелно оръжие и да ръководи постъпките си по разумни подбуди?"

б) прегледът бил извършен в дома на Себат Осман;

в) заключението на експертизата е, че:

"Освидетелстваната Себат Хайредин Осман страда от 22.0 Налудно разстройство (параноя). Това е разстройство, което се характеризира с развитие на множество, взаимно свързани налудности, които определят поведението на освидетелстваната. Поради тези причини, същата не може да ръководи поведението си по разумни подбуди. Не може да притежава и носи огнестрелно оръжие.".

5. На 10.09.2010 г. началникът на районното управление "Полиция", гр. Тутракан, издал заповед № 115, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП наложил на Осман принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до отпадане на основанието. В мотивите на заповедта е посочено: "С оглед на установени данни, че лицето Себат Хайредин Осман страда от психично заболяване, по преписка с рег. № 5184 от 10.09.2010 г. по описа на РПУ - Тутракан е назначена на основание чл. 49, ал. 1 АПК психиатрична експертиза с оглед вменяемостта на лицето" като от заключението "е видно, че г-жа Осман страда от налудно разстройство (параноя), която изцяло покрива критериите за продължително разстройство на съзнанието и невъзможността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди - не отговаря на психологическите изисквания за водач на МПС".

6. В хода на съдебното производство Осман представила:

а) медицинско удостоверение от 15.09.2010 г. от "Медицински център - Силистра" ЕООД, че е психично здрава и "не се води на учет";

б) удостоверение от 15.09.2010 г. от д-р Ирина Антонова, че не е боледувала от психично заболяване от 01.09.1971 г. до датата на издаване на удостоверението;

в) карта за медицински преглед на водач на моторно превозно средство № 193 от 15.09.2010 г., в която е положен печат, че има нормално психологично развитие;

г) психиатрична и психологична консултация от 17.09.2010 г. с д-р Николина Ангелова-Барболова, д. м. н., специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия и Силвия Крушкова, клиничен и съдебен психолог заключението на които е, че при Осман "не се установяват нито интелектуални, нито психотични болестни (в смисъл на активно психотично състояние в рамките на хронично психично заболяване), нито психоорганични прояви или деменция. Не се установяват болестни мотиви в решенията и поведението на Осман и тя е със запазени психични годности да се грижи за своите работи.".

д) разрешение № 101 от 04.03.2009 г. за съхраняване на ловно оръжие и протокол за приемане на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси от 10.09.2010 г.

7. Съдът допуснал, по искане на Себат Осман, и приел заключение на съдебно-психиатрична експертиза, както следва:

а) Себат Осман е с личностова абнормност като в декомпенсация поведението й е съответно на лице с личностно разстройство (психопатия); това разстройство не лишава Осман от възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си; не е изразено в степен и тежест, че да се приравни към визираните в приложение № 1 на Наредба № 31 психиатрични заболявания т. 6, които повлияват трайно поведението и адаптационните възможности;

б) по отношение на включеното в експертно решение № 2100 на обща трудово-експертна лекарска комисия неврологично заболяване - последица от травма на главата, следтравматична церебрастения, състояние след мозъчно сътресение, преценката е на Транспортна централна лекарска експертна комисия, тъй като заболяването е включено в приложение № 1 на Наредба № 31;

в) по отношение на установения намален слух над 45 децибела - за категория В преценката е индивидуална от специалист, а за категория С е включена в списъка на приложение № 1 на Наредба № 31.

Въз основа на така установеното съдът приел, че твърдяните в акта факти не са осъществени - Осман е лице със запазена психическа годност. С оглед на това и при отчитане на факта, че това е единствения мотив на административния орган за налагане на принудителната мярка съдът приел, че макар и издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма, актът е материално незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП. Въз основа на това направил извод за неговата незаконосъобразност и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил правилно релевантните за предмета на спора факти така, както са установени по-горе и касационната инстанция ги приема за точно и пълно доказани. Спорът по делото, според изложеното в касационната жалба, е относно спазването на съдопроизводствените правила и обосноваността на съдебното решение.

По твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила:

Единственото твърдение на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с неназначаването от съда на тройна съдебно-психиатрична експертиза, тъй като е налице противоречие между заключенията на единичните експертизи в административната и в съдебната фаза на производството.

Преди всичко следва да се посочи, че съдът нито е длъжен, нито може по собствена инициатива да назначава експертиза. Той, в изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 3 АПК, е длъжен да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Това свое задължение съдът изпълнил. Още при първото разглеждане на делото - обжалваното в настоящото производство съдебно решение е второ по ред, след отмяна на предходното от касационния съд, с определението си от 29.10.2010 г. съдът указал на органа, че може да представи доказателства, с които разполага и да посочи такива, с които не разполага. В хода на съдебното производства, по искане на Осман била назначена съдебно-психиатрична експертиза. При приемането на нейното заключение касаторът нито оспорил заключението, нито поискал назначаване на тройна експертиза. С оглед на това, както и поради факта, че съдът не е длъжен служебно да назначи тройна експертиза твърдението на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно.

По твърдението за необоснованост на съдебното решение:

Първият довод на касатора в подкрепа на това твърдение е, че съдът необосновал защо счита за вярно заключението на приетата в съдебно заседание експертиза, а не тази, приета в хода на административното производство.

Първо. Вярно е, че в мотивите на съдебното решение съдът не е обосновал защо счита за правилен извода на приетата в съдебното производство експертиза и не кредитира изводите на експертизата, приета в хода на административното производство, но видно от протокола на съдебното заседание от 27.03.2012 г., когато заключението е прието, касаторът не е оспорил заключението, което означава, че самият той е приел за достоверни направените от експерта изводи и се е съгласил с тях. При неоспорване от страните на заключението на вещото лице и при съгласие на съда с него неизлагането на нарочни мотиви за кредитирането на заключението не може да обоснове порок на съдебното решение, който да е основание за неговата отмяна.

Второ. Касаторът твърди, че в хода на административното производство била назначена "съдебно-психиатрична експертиза". Съдът не коментира факта, че в хода на административното производство съдебна експертиза не може да се назначава, но от доказателствата по делото твърдението на касатора за назначаване на експертиза в административното производство не се доказва. Вярно, че по административната преписка е приложена съдебно-психиатрична експертиза, както и че в самата заповед органът се позовал на нейното заключение, но по делото не е представен акт, с който експертизата е назначена по административното производство, при провеждането на което е постановена оспорената заповед. В докладната записка на полицейския инспектор № 4816 от 24.08.2010 г. е посочена необходимостта от назначаване на експертиза по прокурорска преписка № 2948 от 16.08.2010 г. В самата експертиза пише, че е назначена по полицейска преписка № 4816/2010 г., а в заповедта е посочено, че данните са установени по преписка № 5148 от 10.09.2010 г. Видно е, че става въпрос за три отделни административни производства образувани (вероятно, но недоказано) срещу Осман с неясно какъв предмет. По делото няма приложен акт, с които приетото в хода на административното производство, образувано по полицейска преписка № 2816/2010 г., доказателствено средство - заключение на "съдебно-психиатричната експертиза", е приобщено към доказателствата по настоящото административно производство. Вярно е, че съгласно чл. 37, ал. 2 АПК служебно известните на органа факти не подлежат на доказване, но в случая нито е ясно към датата на издаване на заповедта заключението на експертизата по преписка № 4816/2010 г. била ли е служебно известна на органа, тъй като в заповедта си той се позовава на назначена експертиза по преписка № 5148 от 10.09.2010 г. (датата, на която е издадена и заповедта), нито има доказателства за надлежно присъединяване на доказателствата, събрани по една преписка към тези по другата.

Вторият довод на касатора е, че съдът не обосновал извода си, че Осман е годна да управлява моторно превозно средство. Преди всичко следва да се посочи, че съдът никъде в своите мотиви не прави твърдяния от касатора извод. Съдът приел, че юридическия факт, послужил като единствено основание за издаване на оспорената заповед, е оборен от доказателствата по делото, поради което направил извод, че оспорения акт е незаконосъобразен, което е съвсем различно от твърдяното от касатора.

Видно от изложеното твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение е неоснователно.

За валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон:

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на положителните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата и при липса на отрицателни такива, поради което е и допустимо. Решението е съответно и на материалния закон.

Визираните в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка, са първо, несъответствие с медицинските или психологически изисквания към водача на моторно превозно средство, и второ, това несъответствие да е видимо. Изискванията за психологическа годност на водача на моторно превозно средство са подробно определени в Наредба № 36. Те касаят познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката. Установяването им става посредством психологическо изследване, при което се прави оценка на състоянието на психологическите качества на лицето и съответствието им с изискванията. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП законодателят не изисква несъответствието с изискванията да е установено чрез психологическо изследване, тъй като тогава лицето няма да отговаря на изискванията за упражняване на правнорегламентираната дейност и разрешението за упражняването на същата ще следва да бъде отнето. Законодателят изисква несъответствието да е видимо. Това ще рече първо, несъответствието да е толкова явно и очевидно, че да се установява и от неспециалист. И второ, то трябва да се види от самия компетентен орган, т. е. органът трябва да направи извода на базата на собственото си възприятие на несъответствието. Тогава, за да предотврати неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на съответствието на психологичното състояние с изискванията, да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство.

Какво показват фактите по делото?

При извършване на правно-регламентирана дейност полицейски орган констатирал, че Осман видимо не съответства на психологическите изисквания за упражняване на правно-регламентираната дейност управление на моторно превозно средство. Тези свои изводи полицейският орган изложил в нарочна докладна записка до касатора. Вместо да се позове на изводите на полицейския орган, които са направени на основание на личното възприятие, а освен това показват и завидно ниво на професионални знания - виж по-горе т. 2, б. "а" и "б", и да наложи принудителната мярка органът се позовал на заключение на медицинска експертиза и изобщо не приобщил към мотивите на акта си докладната записка на полицейския орган. С оглед на това, както обосновано приел в мотивите си и съдът, касаторът първо, обосновал акта си с факт - заключение на медицинска експертиза, който не е включен в хипотезата на релевантната правна норма - чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП, и второ, този факт надлежно е оборен в хода на съдебното производство.

Видно от горното съдът правилно определил съдържанието на релевантната материалноправна норма и правилно я приложил към надлежно установените в хода на съдебното производство факти, поради което обжалваното решение е съответно на материалния закон.

С оглед на изложеното твърденията на касационния жалбоподател са неоснователни. Обжалваното решение освен, че е валидно и допустимо е и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, в хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, а акта му е обоснован. Поради това решение № 14 от 28.03.2012 г. на Административен съд, гр. Силистра, следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд