Решение № 8431 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2018 г.

Решение № 8431 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите - гр. С., подадена чрез процесуалния си представител юриск. Биков срещу решение № 771 от 09.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10941/2017 г. по описа на АС - С.-град, в частта му, в която е уважен предявеният от М. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 160 лв. ведно със законната лихва считано от 5.04.2017 г., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Присъдени са и разноски в размер на 155 лв. направени в производството по ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е прието в мотивите наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице безспорни доказателства за плащането на уговорената между лицето и адвоката сума, както и не са обсъдени подробно всички възражения направени още в отговора към исковата молба. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС да постанови решение по същество. Ответникът - М. С., редовно призован, не се представлява. В писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Приема за обосновани изводите на съда, че НП е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, която по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - С.-град е уважил частично иска на М. С. срещу НАП за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил НАП да заплати на ищеца сумата от 160 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици и е отхвърлил иска за разликата над 160 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. Претенцията на Сибинов е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено НП по адм. д. № 1299/2016 г. по описа на Районен съд - В.. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С.-град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел, за основателни възраженията на НАП относно размера на иска като е счел, че той е частично основателен до размер на 160 лева. Установил е, че в производството по обжалване на НП на л. 51 от делото е приложено пълномощно с договор за правна помощ. В конкретния случай обаче, е приложена само писмена защита, не са извършени в цялост уговорените дейности. Процесуалното представителство предполага извършване на пълен обем процесуални действия - от изготвяне на жалбата, през активно участие в цялото производство, поради което съдът е уважил частично предявения иск. Обжалваното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай не е спорно между страните, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв., за осъществено процесуално представителство по НАХД № 1299/2016 г. по описа на Районен съд - В., както и разноски в размер на 310 лв. Няма спор по делото, че с влязло в сила на 05.04.2017 г. решение е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 215515-F226554/27.09.2016 г. на директора на офис В. към ТД на НАП - В. Т. По делото са представени доказателства за заплатените адвокатски възнаграждения, както и за другите разноски. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилен е изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Неоснователна е претенцията на касаторът за заплащане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Освен това, съдът се е съобразил и със становището изразено в тълкувателното решение, че се касае до исково производство и са допустими и могат да са разглеждат, възражения относно размера на предявения иск поради което и в съответствие със събраните доказателства е уважил частично предявения иск. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,