Решение № 2400 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2013 г.

Решение № 2400 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 5923/7.11.2012 г., постановено по адм. д. № 7005/2011 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на "Интерстрой 2000" ООД, Ревизионен акт /РА/ № 2101008203 от 3.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, потвърден с Решение № 1064 от 24.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" -София, в частта му на непризнатото право на данъчен кредит по фактури № 1168/5.03.2010 г., № 1177/16.03.2010 г. издадени от "Проектинженеринг" ЕООД, фактура № 105/22.04.2009 г. издадена от "СНС Билд " ЕООД и фактура № 2000/29.03.2010 г. издадена от "Джет сървиз" ЕООД; в частта, в която е начислен ДДС в размер на 38 776, 62 лв. на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС, както и в частта в която са установени задължения по ЗКПО във връзка с фактури фактури № 1168/5.03.2010 г., № 1177/16.03.2010 г. издадени от "Проектинженеринг" ЕООД, фактура № 105/22.04.2009 г. издадена от "СНС-Билд" и № 2000/29.03.2010 г. издадена от "Джет сървиз " ЕООД, както и в частта за установените задълженията по ЗКПО на дружеството за 2009 г. в размер на 212 905, 84 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът съдът неправилно е преценил фактическата обстановка и е направил необосновани изводи относно реалността на доставките по процесните фактури. Наведени са доводи за неправилност на заключението на вещото лице. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът "Интерстрой 2000" ООД чрез пълномощника адв. Пенов изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Административен съд София - град е приел, че въз основа на събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ е успяло да докаже наличието на реално изпълнени доставки по спорните фактури. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Проектинженеринг строй" ЕООД първоинстанционният съд е намерил жалбата за основателна, тъй като в с. з. на 7.05.2012 г. са представени спорните фактури, издадени от "Проектинженеринг строй" ЕООД, ведно с приложени към тях протоколи обр. 19 за извършени и приети СМР, вкл. и договор за СМР с дружеството - жалбоподател от 1.12.2009 г., в които безспорно са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените СМР, както и обекта, на който са извършени същите. Изложени са мотиви, че ревизираното лице и доставчика са водили текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, подавани са справки декларации. Счел е, че кадровата и техническа обезпеченост на доставката е от значение за нейната реалност, но липсата й не означава винаги, че доставката не е извършена. Позовал се е на практиката на Съда на Европейския съюз - т. 62 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е приел, че в процесния случай в оспорвания РА не се съдържат констатации за извършена данъчна измама, а и липсват доказателства за издадени РА на доставчиците с такива твърдения и констатации. С подобни мотиви е отменил и РА в частта му относно непризнати доставки относно "СНС-Билд". По отношение на начисления ДДС в размер на 38 776, 62 лв. на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС за обект - сграда на ул. Силистра гр. София, съдът е счел извода на ревизиращите органи, че е налице превишение на себестойността над продажните цени за неоснователен, като се е позовал на съдебно - счетоводната експертиза, съгласно която продажните цени на отделните имоти от обекта са договорни и плащането е извършвано чрез авансови вноски и окончателно плащане при прехвърляне правото на собственост с нотариален акт, като при извършване на продажбите на недвижими имоти от цитирания обект, определянето на продажната цена /данъчната основа/ е определена съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 ЗДДС / в сила до 31.12.2006 г./ и чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС / в сила от 1.01.2007 г./ и съответно данъка е начислен своевременно в данъчния период, в който е възникнало събитието по смисъла на отм. респ. нов чл. 25 ЗДДС. Във връзка с признатите за реални сделки на доставчиците "Проектинженеринг строй" ЕООД, "СНС-Билд" и "Джет сървиз " ЕООД първоинстанционният съд е приел за неправомерно увеличението на финансовия резултат в частта по ЗКПО. По отношение на обект "Позитано" е приел, че съгласно заключението на вещото лице противно на изводите на ревизиращите органи, продажбата на процесните имоти е извършена далеч над себестойността им, поради което е отменил РА и в тази му част. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че в процесния случай по отношение извършените СМР от доставчиците "Проектинженеринг строй" ЕООД и "СНС-Билд" е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Установено е, че процесните фактури са оформени съгласно Закона за счетоводството. В процесните фактури и протоколи са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените СМР, както и обекта, на който са извършени същите. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношение между страните по договорите. Представените и неоспорени от ответника протоколи обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Ревизираното лице е приел строителните работи от изпълнителите, които фактически са ги извършили. Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. От така разкритата същност на документа, и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, следва да се направи извод за доказано с неоспорени документи изпълнение на фактурираните СМР. Протоколите са пряко доказателство за реализиране доставката на строителни услуги, са непротивопоставими на косвените доказателства, от които се градят изводите на ревизионния орган. Един от основните спорни моменти по отношения тези доставки е именно кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителя да осигури достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР. В свое Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Съдът на ЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции и не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по двата договора. Неоснователно касаторът поддържа, че не е установено с какъв човешки и материален ресурс биха могли да се изпълнят спорните СМР. Изложеното по-горе прави несъстоятелна тезата за липса на кадрова обезпеченост при доставчика-подизпълнител като основание за отказ от спорното право. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 68-71 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит е необходимо ответникът да има данъчна фактура, в която данъкът е посочен на отделен ред. Тези разпоредби имат предвид само прекият доставчик, в случая по отношение на прекия доставчик на ответника, тези изисквания са налице. По отношение на начисления ДДС за обект сграда на ул. "Силистра" № 6, правилно съдът е приел, че продажните цени на отделните имоти са договорени и плащането е извършено чрез авансови вноски и окончателно плащане при прехвърляне правото на собственост с нотариален акт. Вещото лице е посочило, че при определяне на размера на данъчната основа, върху която е начислен ДДС за извършени продажби на всеки един имот са спазени изискванията на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС в сила до 31.12.2006 г. и чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Това е показано в заключението чрез изготвена справка за извършените продажби, в която са посочени клиент, издадената фактура, номер на нотариалния акт и данъчната оценка в лева, сумата по фактурата, както и фактическата себестойност на квадратен метър в лева. Експертизата не е оспорена в съдебно заседание по съответния процесуален ред, и едва с касационната жалба се правят възражения срещу нея. Неоснователни са доводите в касационната жалба за непълнота и/или необоснованост на експертизата, същите не са касационни основания за отмяна на обжалваното решение при отсъствието на оспорване на същата. Административният орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО предвид изложените по-горе мотиви за реалност на доставките от "Проектинженеринг строй" ЕООД, "СНС-Билд" и "Джет сървиз" ЕООД. По отношение увеличението на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2009 г. с част от разходите по строителството на обект "Позитано", правилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице, което е установило, че видно от сравнението на величината на себестойността с тази на продажната цена, то продажбата на процесните недвижими имоти е извършено на цени над себестойността. Вещото лице е направило и извода, че чрез приложимия метод в рамките на определения ред за отчитане в СС-11 в ОПР на дружеството е налице съпоставимост между приходите и разходите на етапа на изпълнение, на който се намира обект "Позитано" към 31.12.2009 г., както и че съставените счетоводни статии относно признаването на приходите и разходите е извършено в съответствие с изискванията на ЗСч. Това означава, че не е налице обстоятелството по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и съответните счетоводни операции са документално обосновани. Решението на Административен съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,