Решение № 12007 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2014 г.

Решение № 12007 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет, чрез юрк. Росалина Димитрова като процесуален представител, срещу решение № 5903 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 16729/2013 г. по описа на Върховен административен съд, с което е обявено за нищожно решение по т. 23 от протокол № 43 от 07.11.2013 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), обективиращо отказ на Димитър Викентиев Нинов от гр. Оряхово да се изплати еднократно парично обезщетение по негова молба от 08.10.2013 г. Поддържат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, а при условията на евентуалност - за неправилност. Прави се искане за обезсилването му, за оставяне на жалбата срещу оспореното решение на ВСС без разглеждане и за прекратяване на производството по делото, или за отмяната му като неправилно. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Димитър Викентиев Нинов поддържа становище за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение е обявено за нищожно решение по т. 23 от протокол № 43 от 07.11.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Димитър Викентиев Нинов от гр. Оряхово е отказано да се изплати еднократно парично обезщетение по молба от 08.10.2013 г. На основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК е постановено изпращане на преписката на прокуратурата на РБ за произнасяне. За да обоснове този правен резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното пред него решение на ВСС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и оспорването му е допустимо. По същество съдът е достигнал до извод, че ВСС няма правомощие да се произнесе по искането за изплащане на еднократно парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, поради което издаденият при липса на материална компетентност отказ е нищожен на основание чл. 146, т. 1 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав е решение по т. 23 от протокол № 43 от 7.11.2013 г., с което Висшият съдебен съвет е постановил отказ за изплащане на еднократно парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ на Димитър Нинов, мотивирано с изтекъл 5-годишен давностен срок. Оспореното в първоинстанционното производство решение на ВСС носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Правото на парично обезщетение по чл. 225 ЗСВ възниква при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност. Изплащането му в случаите на ал. 3 на същата разпоредба, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, е обусловено от приключване на наказателното или дисциплинарното производство. В конкретната хипотеза Нинов претендира изплащането на еднократно парично обезщетение с твърдения, че е освободен от длъжността прокурор в РП - Оряхово поради подаване на оставка, като впоследствие с влязло в сила решение на САС е отменена постановената спрямо него осъдителна присъда на СГС № 14/23.12.2012 г. по нохд № С-219, оправдан е за престъпление по чл. 287 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, а за другите обвинения - наказателното производство е прекратено на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. Актът на ВСС, с който изрично се отказва изплащането на парично обезщетение по чл. 225 ЗСВ представлява волеизявление на административен орган, с което се засягат правата и интересите на лицето във връзка с последиците от прекратеното му правоотношение като магистрат, както и във връзка с евентуално постановено решение за отмяна на осъдителна присъда и оправдаването му (каквито доказателства не са представени по делото). Затова обективираният в решението на ВСС изричен отказ представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Като е направил извод за допустимост на жалбата и е разгледал спора по същество, тричленният състав е постановил допустим съдебен акт. Направеното в касационната жалба възражение в обратен смисъл е неоснователно. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗСВ Висшият съдебен съвет е компетентен да определи възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, но няма правомощие да се произнесе по искането за изплащане на еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност на магистрат. Компетентен да се произнесе в случая по наличието, респективно липсата на предпоставките за претендираното парично обезщетение от Нинов, е главният прокурор на РБ по аргумент от разпоредбите на чл. 161 във вр. с чл. 136 и чл. 137 ЗСВ. В тази връзка е обоснован изводът на тричленния състав за нищожност на оспореното пред него решение поради липса на материална компетентност на административния орган. Ето защо, при проверката на визираните в чл. 146 АПК основания, съдът законосъобразно е констатирал неговата нищожност, обявил е същата и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК за обезсилване или отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия