Решение № 26 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2010 г.

Решение № 26 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е образувано по подадената от Д. Н. П. от гр. Я., чрез пълномощника му адв. М. Х., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 4.02.2008 г. по гр. д. № 1845/2007 г. на Ямболския районен съд, с което е уважен срещу него предявения от А. Г. С. иск за определяне на по-голям дял от семейното им имущество, в размер на 2/3 ид. ч., на основание чл. 28, ал. 1 СК (отм.). Решението е влязло в сила на 25.09.2008 г., когато с определение по гр. д. № 2535/2008 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение - чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК. Молителят поддържа като основания за отмяна тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се на влязло в сила на 10.11.2009 г. решение по гр. д. № 457/2008 г. на Ямболския районен съд, с което на него му е предоставено упражняването на родителските права по отношение на едно от децата - К., като е определен режим на лични контакти с майката. Счита, че това обстоятелство е ново такова от съществено значение за делото по иска по чл. 28, ал. 1 СК (отм.), тъй като при уважаването му съдът е приел, че предоставените първоначално на майката грижи по отглеждането и възпитаването и на трите ненавършили пълнолетие деца представляват особени затруднения за нея. Освен това поддържа, че решението за упражняване на родителските права по отношение на децата не се ползува със сила на присъдено нещо, тъй като в закона е предвидена възможност за изменението му при промяна на обстоятелствата, поради което същото има характер на постановление на съд, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и изменението на мерките по упражняване на родителските права представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл. 28, ал. 1 СК (отм.). Ответницата по молбата за отмяна - А. Г. С., чрез адвокат М. Г., оспорва същата по съображенията в писмения й отговор. С определение от 16.02.2010 г. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, намира следното: В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че за ищцата А са налице особени затруднения във връзка с предоставените на нея за отглеждане и възпитаване три деца, родени от брака, поради което и уважил иска й за определяне на по-голям дял от общото с молителя имущество, придобито по време на брака им. След влизане в сила на решението е влязло в сила /на 10.11.2009 г./ друго съдебно решение - по гр. д. № 457/2008 г., с което са изменени постановените мерки относно родителските права и издръжката по отношение непълнолетното дете К на основание чл. 106, ал. 5 СК (отм.) същите са предоставени на бащата, настоящият молител. Това ново обстоятелство не е могло да бъде известно при решаване на делото по иска по чл. 28, ал. 1 СК (отм.), тъй като е нововъзникнало такова. Решението, чиято отмяна се иска, е основано на предходното решение за предоставяне упражняването на родителските права на майката /гр. д. № 783/2006 г. на ЯРС/, което впоследствие е изменено с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 28, ал. 1 СК (отм.) определянето на по-голям дял от общото имущество при прекратяване на имуществената общност поради развод, като отклонение от общия принцип за равенство на дяловете на бившите съпрузи, е обусловено от предоставяне за отглеждане и възпитаване на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава особени затруднения за този съпруг, поради което и този въпрос е от съществено значение за делото. С влязлото в сила на 10.11.2009 г. по гр. д. № 457/2008 г. същият е решен по друг начин, като първоначално постановените мерки относно децата от брака са изменени. Това представлява новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото за определяне на по-голям дял, което не е могло да бъде известно при постановяване на решението, но е твърдяно от молителя в хода на висящото производство - в с. з. на 8.04.2008 г. молителят е поискал спиране на въззивното производство до решаване на спора по чл. 106, ал. 5 СК (отм.), което не е уважено. Същото не е могло да бъде установено по друг ред, освен с влязло в сила решение, поради което и е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 28, ал. 1 СК (отм.). С оглед наличието на едно от поддържаните основания за отмяна, съдът не следва да се произнася по това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и