Решение № 7900 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2015 г.

Решение № 7900 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Николова Ваклева против решение № 129 от 06.01.2015 г. по адм. дело № 8456/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което жалбата на Ваклева против решение по т. 40 от протокол № 23/05.06.2014 г. на Висшия съдебен съвет е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което решението на Висшия съдебен съвет да бъде отменено. Ответниците - Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет оспорват касационната жалба и молят решението на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за отхвърляне на жалбата на Йорданка Ваклева против решението по т. 40 от протокол № 23/05.06.2014 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) й е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 15% за срок от една години и шест месеца", е направен при неправилно заключение за съответствие на акта с административнопроизводствените правила, с материалния закон и с целта на закона. Независимо, че при разглеждане на образуваното дисциплинарно дело и при постановяване на оспореното решение е спазена предвидената в чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ процедура, изводът на дисциплинарно наказващия орган за допуснато дисциплинарно нарушение от магистрата, изразяващо се в системно неспазване на сроковете в процесуалните закони, е направен въз основа на главно на установените статистически данни, според които за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2013 г. актовете по 130 дела са изготвени извън определените процесуални срокове, като по 52 от тях забавянето е над една година. Решението е взето, без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства относими към конкретния казус (чл. 35 от АПК) - не е отчетен общия брой на възложените дела и този на приключилите през времето на проверката, които са повече от календарните дни за периода (съответно 1788 дела за разглеждане и 952 приключили дела), тяхната фактическа и правна сложност, атовете, постановени по движението на делата в закрито заседание, както и свързаните с архивиране на делата в 60-ти състав на Второ гражданско отделение, с оглед възраженията на съдия Ваклева в този смисъл. Отчетен е обективният факт на изключително висока натовареност на съдиите по граждански дела в Софийския районен съд, направена е съпоставка на общия брой на разгледаните и свършени дела на други съдебни състави, но не е съобразен броя на забавените производства от магистрати със сходна натовареност, за да се направи извод доколко нарушението на съдия Ваклева е извършено виновно, като се има предвид и високото качество на постановените през периода от наказания магистрат съдебни актове (за 2012 г. са отменени три съдебни акта на наказания магистрат, а за цялата 2013 г. - 4 съдебни акта). По този начин е нарушен принципа, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от АПК - не са преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая и административният акт не се основава на тях. Не е спазен и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган (чл. 6, ал. 1 от АПК). Същевременно в производството пред административния орган са нарушени и принципите, регламентирани в чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Не са огласени критерии за понятието "разумен срок" за постановяване на съдебните актове, както и правила за преценка и критерии, определящи фактическата и правна сложност на делата и такива относно пределната натовареност на съдии, прокурори и следователи. В противоречие със становището на тричленния състав, настоящата инстанция намира, че приемането на такива правила е особено съществено за съпоставка на работата на магистратите, както и с оглед известния факт за значително по-високия брой дела, разглеждани от магистратите в София в сравнение делата, разглеждани от съдиите, прокурорите и следователите в останалите градове на страната. Без такива критерии изискванията към работещите в гр. София магистрати относно качество, бързина и организация на работа са по-високи в сравнение с тези към колегите им от други градове на страната. По този начин не са създадени гаранции за еднакво третиране на сходните случаи в пределите на предоставените на органа правомощия (чл. 8, ал. 2 от АПК), както и такива за публичност, прозрачност, последователност и предвидимост при упражняване на оперативната самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му (чл. 12 и чл. 13 от АПК). Цитираните нарушения на процедурата по провеждане на производството за налагане на наказание са съществени, тъй като засягат правилността на взетото от административния орган решение относно наличието на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрата. Ето защо настоящата инстанция не споделя изводите на тричленния състав в обратния смисъл. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила водят до незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Прието е, че от страна на съдия Ваклева е допуснато системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, без такова нарушение да е установено по несъмнен начин. Както вече се посочи при липсата на публично огласени и установени правила и критерии за упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган при преценката на "разумния срок" за постановяване на съдебните актове, натовареността на магистратите и фактическата и правна сложност на делата, не може да се установи виновно поведение на наказания съдия, обосноваващо възникване на дисциплинарна отговорност. Липсата на единна и обективна преценка относно всички относими по казуси със сходен характер обстоятелства, рефлектира и върху вида на дисциплинарно наказание, тъй като дава възможност за аналогични нарушения да се налагат различни по вид наказания от дисциплинарно наказващия орган. В тази насока съдебната практика също е разнородна и също не предлага единно разрешение на въпросите относно дисциплинарното нарушение, вината на магистратите и вида на наложеното наказание за еднакви по характер нарушения. Принципно правилното заключение на тричленния състав, че забавеното правосъдие е лошо правосъдие, не препятства преценката относно вината на наказания магистрат. В случая качеството на постановените от съдия Ваклева съдебни актове сочи на професионално отношение, прецизност и отговорност в работата, а не на съзнателно пренебрегване на служебните задължения. Организацията на работа е съществена за изпълнението на служебните функции, но следва да се прецени доколко по-добрата организация на магистрата е достатъчна да преустанови забавянето на изготвянето на съдебните актове, като се има предвид броя на решените дела (повече от едно за календарен ден от периода на проверката) и границите на възможното, още повече че организацията на работа в Софийския районен съд не е свързана само с поведението и не е отговорност единствено на отделния магистрат, както тричленният състав правилно отбелязва. При постановяване на съдебния акт на тричленния състав не е съобразено също, че решението на Висшия съдебен съвет е издадено и в противоречие с целта на закона. Дисциплинарното наказание е насочено към мобилизиране на магистрата и постигане на по-висока ефективност в работата, както и постигане на превантивен ефект. За да се осъществяват тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. Този начин на действие ще създаде убеждение, че решението за дисциплинарната мярка е взето безпристрастно, съобразно спецификата на конкретния казус и в този смисъл е справедливо за разглеждания случай. Така ще се постигне реализиране на целите, които законът свързва с осъществяването на дисциплинарната отговорност, което в настоящата хипотеза не е направено. Изброените пороци на административния акт не са констатирани от тричленния състав на Върховния административен съд, който приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, жалбата на съдия Ваклева против последния акт е неоснователна и следва да се отхвърли. Това заключение е в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и е основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. По тези съображенията същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението по т. 40 от протокол № 23/05.06.2014 г. на Висшия съдебен съвет, с който на съдия Йорданка Ваклева, съдия в Софийския районен съд е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 15% за срок от една години и шест месеца" за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ да бъде отменено. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,