Решение № 11822 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 844/2016 г.

Решение № 11822 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 844/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата-от "Е. с. о." ЕАД със седалище гр. С., подадена чрез процесуалния представител адв. Вл. Ц., втората- от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране - ДКЕВР/ гр. С., чрез процесуалния представител юрк. Р. Р., двете- против решение № 7013 от 16.11.2015 г., постановено по адм. д. № 5076/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е прогласена нищожност на решение № ОУ-6 от 19.04.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. В двете касационни жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, а във втората -и за недопустимост-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК . Общите основни съображения са, че съдът незаконосъобразно преценил обжалвания акт за несъобразен с нормата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, като не отчел, че процесното решение на ДКЕВР, като второ по същото заявление, със същия предмет и със същите страни, има за цел да поправи "техническата грешка" в първото -№ ОУ-1/8.04.2013 г., или поне "мълчаливо" да го отмени, и погрешно приел, че е немотивирано и издадено в нарушение на административнопроизводствени правила. Вторият касатор обосновава съображения за недопустимост на обжалваното решение, като оспорва направените от съда изводи за допустимост на първоинстанционното производство, предвид липсата на правен интерес на оспорващите дружества- производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Развива и съображения за законосъобразност на решение № ОУ-6 от 19.04.2013 г., което преценява като "основно" и "коригиращо решение № ОУ-1/8.04.2013 г., което било издадено "на още несъществуващо правно основание". По тези съображения касационните жалбоподатели искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени жалбите срещу решение № ОУ-6 от 19.04.2013 г. на ДКЕВР. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалните си представители -съответно адв. Ц., за първия и юрк. М. и юрк. Р.-за втория, поддържат жалбите си. Първият касатор претендира и присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна -"Б. а. д. Г." АД, чрез процесуалния си представител адв. К., и в писмен отговор, оспорва касационните жалби, излага доводи за тяхната неоснователност и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС в размер на 1200 лева. Заинтересованата страна- "К. за е. и р." ООД, чрез процесуалния си представител адв. С., и в писмена защита, намира касационните жалби за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени Заинтересованата страна-"К. У. П." АД, чрез процесуалния си представител адв. Г., и в два писмени отговора, оспорва касационните жалби, излага доводи за тяхната неоснователност и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС в размер на 7200 лева. Останалите заинтересовани страни- "А. С. Е. К. П. В. П." ЕАД, "Р. Т." АД и "АСМ - БГ И." АД, не изпращат представител, в писмени отговори заявяват становище за неоснователност на първата касационна жалба и претендират разноски за защита пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби по съображения, че обжалваното решение е постановено по допустима жалба, при наличие на правен интерес за жалбоподателите да обжалват оспореното решение на ДКЕВР и че при произнасянето му не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Счита, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предлага процесното решение на съда да бъде оставено в сила Върховният административен съд като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалби на "Б. а. д. Г." АД, "К. У. П." АД, "К. за е. и р." ООД, "А. С. Е. К. П. В. П." ЕАД, "Р. Т." АД и "АСМ - БГ И." АД, против решение № ОУ- 6/19.04.2013 г. на ДКЕВР, с което, на основание чл. 30, ал. 1 от от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и чл. 139, ал. 2, т. 1 от Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, са одобрени предложените с вх. № Е-13-41-11/28.03.2013 г. от "ЕСО" ЕАД "Общи условия за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници" приложение към това решение, които стават неразделна част от лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г. за дейността "управление на електроенергийната система". Оспорващите дружества твърдяли недопустимост на повторното произнасяне на ДКЕВР, осъществено след като с решение № ОУ-1/8.04.2013 г., с което също на основание чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 139, ал. 2, т. 1 от НЛДЕ регулаторният орган вече е одобрил предложените със заявление вх. № Е-13-41-11/28.03.2013 г. от "Е. с. о." /ЕСО/ ЕАД "Общи условия за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници" - приложение към това решение, които стават неразделна част от лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г. за дейността "управление на електроенергийната система". На това основание искали да се прогласи нищожността му . Оспорващите дружества твърдяли и незаконосъобразност на решение № ОУ- 6/19.04.2013 г. на ДКЕВР-поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона -отменителни основания по чл. 146, т. 2 - т. 5 АПК. По допустимостта на жалбите съдът съобразил задължителното за него определение № 10345 от 24.07.2014 г. по адм. д. № 8249/2014 г., 5-чл. с-в на ВАС, отменящо определение № 6943/23.05.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 6686/2013 г., преди изпращането му по подсъдност на АССГ. Съдът счел за основателни основните доводи на жалбоподателите. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ и при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, но не в изискуемата от закона форма и в нарушение на приложимите административнопроизводствени правила, което препятствало осъществяване от него на контрол за спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. След като установил пълна идентичност на решение № ОУ-1/8.04.2013 г. и решение № ОУ-6 от 19.04.2013 г. на ДКЕВР, освен в номерата и датите на издаване, и като констатирал, че с двете са одобрени предложените с едно и също заявление вх. № Е-13-41-11/28.03.2013 г. от "Е. с. о." /ЕСО/ ЕАД, след обсъждането им с един и същ доклад-с изх. № Е-Дк-49/24.01.2013 г., при напълно идентична фактическа обстановка и със съдържание без никаква разлика, преценил постановено няколко дни по-късно Решение № ОУ-6/19.04.2013 г. за недопустимо по силата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, като издадено без предмет. Обосновал този си извод като приел, че издаването му нарушава императивната разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, както и на принципите за яснота, последователност и предвидимост в действията на администрацията по чл. 13 от АПК. Съобразил, че то нарушава базисните общовалидни принципи на правната сигурност и оправданите правни очаквания, които обстоятелства приел за обуславящи извод за "нищожност на оспорения административен акт". Посочил още, че констатираните нарушения опорочават волеизявлението в административния акт до степен на нищожност, защото е недопустимо пререшаването на правен спор при наличие на висящо административно производство между същите страни, на същото правно основание и на издаден, но невлязъл в законна сила административен акт- предходното Решение № ОУ-1/8.04.2013 г., оспорено по съдебен ред, защото комисията нито е била сезирана с ново заявление за одобряване на други общи условия за достъп, нито са били налице законовите предпоставки по чл. 91 АПК, нито е оттеглила Решение № ОУ-1/8.04.2013 г., нито го е изменила или отменила. Допълнил съображенията и като посочил, че ако ДКЕВР бе поне изложила мотиви защо счита, че е налице причина за издаването на това ново решение, биха могли аргументите й да бъдат проверени от съда. Формирал решаващ извод, че ДКЕВР, е постановила нищожно, а и незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК решение. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 2 АПК, обявил нищожността на оспорения акт, и поради това, че естеството му не позволява решаването на въпроса по същество от съда, върнал преписката на Комисия по енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по заявление с вх. № Е-13-41-54/17.09.2012 г., коригирано със заявление вх. № Е-13-41-11/28.03.2013 г. от "Е. с. о." /ЕСО/-съобразно дадените от него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на втория касационен жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено по недопустими за разглеждане в първоинстанционното производство жалби. Този въпрос е решен с постановеното по делото определение № 10345 от 24.07.2014 г. по адм. д. № 8249/2014 г., 5-чл. с-в на ВАС. В по-голямата си част твърденията в касационната жалба касаят съображения против тези указания, но те, с оглед нормата на чл. 224 АПК, не подлежат на обсъждане и нова преценка. Обжалваното решение е и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил релевантните за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, предвид следното: Няма спор, че с Решение № ОУ-1/8.04.2013 г. на ДКЕВР, на основание чл. 30, ал. 1 от З. и чл. 139, ал. 2, т. 1 от НЛДЕ (обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от 9.04.2013 г.) са били одобрени предложените с вх. № Е-13-41-11/28.03.2013 г. от ЕСО Общи условия, които са станали приложение -неразделна част от лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г. за дейността "управление на електроенергийната система". Няма спор и че по същото заявление, при същата фактическа обстановка и с напълно идентично съдържание няколко дни по-късно било е постановено процесното Решение № ОУ-6/19.04.2013 г., с което, на същото на правно основание чл. 30, ал. 1 от З. и чл. 139, ал. 2, т. 1 от НЛДЕ (обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от 9.04.2013 г.) са били одобрени предложените от ЕСО с вх. № Е-13-41-11/28.03.2013 г. Общи условия, които са станали приложение- неразделна част от лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г. за дейността "управление на електроенергийната система". Спорът е концентриран върху това- второто решение в отношение на коригиращ към коригиран акт на първото ли е, съответно то "мълчаливо отменило ли е първото"/ако това въобще е възможно/при положение, че мотиви в този смисъл в административния акт въобще не са изложени, а и се твърдят едва в настоящото производство от касаторите. Няма колебания в практиката на ВАС, че нормата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, уреждаща допустимост на административно производство по издаване на административен акт, е императивна. Съгласно тази разпоредба, основание за допустимост на административно производство по издаване на административен акт е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали това производство е във фаза на издаване или оспорване. В случая е налице висящо административно производство по Решение № ОУ-1/8.04.2013 г. на ДКЕВР, издадено по същата преписка, с напълно идентичен предмет и страни, поради което не е допустимо да се разглежда отново същото заявление, респ. и да се издава друг административен акт. Именно поради тази причина административния орган не е имал право и задължение да се произнася с ново решение по същото искане. Това съображение обуславя извод за правилност на преценката за нищожност на процесното решение. В случая очевидно не сме изправени и пред хипотезата на поправка на очевидна фактическа грешка, уредена в чл. 62 от АПК, тъй като тя не е посочена в оспореното решение, поради което и твърдението, че процесното решение е в отношение на коригиращ към коригиран акт е, неоснователно, а и "мълчалива отмяна на административен акт" не е предвидена в АПК. Твърдението на втория касатор, че решение № ОУ-6 от 19.04.2013 г. е издадено "по причина, че решение № ОУ-1/8.04.2013 г., било издадено на още несъществуващо правно основание", дори да е верно, не е посочено като мотив за издаване на процесното решение. Следва да се посочи и че комисията не е била сезирана с ново заявление за одобряване на други общи условия за достъп, нито са посочени, а и не са били налице законовите предпоставки по чл. 91 АПК за преразглеждане на акта, нито е налице оттегляне или изменение, още по-малко отмяна на Решение № ОУ-1/8.04.2013 г. към момента на издаване на процесното решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата инстанция служебно установи, че с решение № 7289/16.06.2016 г. по адм. дело № 368/2016. ВАС- Четвърто отделение е отменил решение № 5988 от 12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3327/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е обявена нищожност на Решение № ОУ-1 от 8.04.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По тези съображения релевантните по делото факти досежно оспореното решение на ДКЕВР обективират наличие на предпоставка за обявяване на нищожност, т. е приложимост на основанието по чл. 168, ал. 2 от АПК. Така напр. и в решение № 14959 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 9792/2014 г. на 5-чл. с-в на ВАС, с посочена в него практика на ВАС по идентични казуси, решения № 2953 от 29.02.2012 г. по адм. д. № 5485/2011 г., IV отд. и № 17136 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 10568/2009 г., I отд. на ВАС. Т. е мястото да се посочи, че цитираните в настоящите жалби решения на ВАС касаят друга фактическа обстановка-при изразена воля на административния орган да поправи предходно издаден административен акт. Освен горното и съобразно доказателствата по делото, в мотивите на обжалваното съдебно решение, е изведено обосновано заключение и че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният орган не е изложил фактическите и правните основания за издаване на втория си акт с напълно идентично съдържание, а твърдението, че има изложени мотиви е верно само досежно основанията, касаещи първия, но не и втория акт. При това положение и противно на твърденията в касационната жалба, с оглед данните по делото, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е обосновал изводите си и за допуснати нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното пред АССГ решение правилно е обявено за нищожно и тъй като естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, преписката правилно е върната на административния орган за постановяване на ново решение, при спазване на изискванията за законосъобразност и указанията, дадени в мотивите на решението. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на първия касатор за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на пълномощниците на заинтересованите страни -"Б. а. д. Г." АД и "К. У. П." АД, за присъждане на разноски пред ВАС съответно за 1200 лева и за 7200 лева, е основателно, освен че е направено своевременно. Съдът съобрази нормата на чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което намира, че следва да намали размера на претендираното възнаграждение, като го определи на по 900 лева. Посочените суми касаторите следва да бъдат осъдени общо да заплатят на тези страни, като искането до пълния претендиран размер следва да бъде оставено без уважение. Искането на пълномощниците на заинтересованите страни -"А. С. Е. К. П. В. П." ЕАД, "Р. Т." АД и "АСМ - БГ И." АД, направено в писмените им защити, за присъждане на разноски пред ВАС е също основателно, но недоказано. По настоящото дело няма документи, доказващи договорени, още по-малко заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение