Решение № 13728 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2009 г.

Решение № 13728 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР - гр. София, подадена срещу решение № 12 от 12.02.2009 г., постановено по адм. дело № 5926/2008 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, с която е отменена заповед № ОЧ-1305/06.08.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и следва да се отмени по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Муханад Джафар Сада - гражданин на Ирак, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед с рег. № ОЧ-1305/06.08.2008 г. и на заповед № ОЧ-1318/08.08.2008 г., с които на чужденеца са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) по реда на ЗЧРБ. Преценявайки законосъобразността на обжалваните административни заповеди на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че жалбата на Муханад Сада е основателна по отношение на заповед № ОЧ-1305/06.08.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, и оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение в частта, с която е отменена заповед № ОЧ-1305/06.08.2008 г. на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото. С оспорената заповед на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" поради установено обстоятелство, че на 21.07.2008 г. около 2 часа граничнополицейски отряд при ГПУ - Свиленград, е задържал чужденеца при опит незаконно да премине през държавната граница на страната в района на с. Сладун за Република Турция, като чужденецът не е удостоверил влизането си в страната по законоустановения ред. Обсъждайки основанията за отмяна на тази заповед, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че при задържането му чужденецът е разполагал с документи за самоличност - регистрационна карта за чужденец № 821000155, издадена от ДАБ при МС, и ЛНЧ № 7000031964, които документи за самоличност са описани в мотивите на обжалваната заповед. Съдът е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки, описани в заповедта, за налагане на принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Правният извод на съда, че заповедта е постановена при противоречие с материалноправни разпоредби, което нарушение е основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 4 от АПК, е необоснован и незаконосъобразен. От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган (предложение за налагане на принудителна административна мярка рег. № 12383/06.08.2008 г. на РГС - Елхово, и докладна записка от началника на ГПУ - Свиленград, с рег. № 10261/06.08.2008 г.), които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от ГПК, е установено, че чужденецът е осъден на 05.08.2008 г. от Районния съд - Свиленград, на 6 м. лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок и 200 лв. глоба и с решение № 595/12.05.2008 г. на ДАБ при МС по искане (отказ) на лицето е прекратено образуваното административно производство за предоставяне на статут и на чужденеца е разрешено прехвърлянето му в Република Гърция. При тези установени обстоятелства по делото, на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗУБ, че спрямо чужденец, по отношение на който производството за предоставяне на статут е прекратено с влязло в сила решение, се прилагат разпоредбите на ЗЧРБ, съдът не е следвало да обсъжда за конкретния случай приложението на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ. Документите, които е притежавало лицето - регистрационна карта на чужденец и ЛЧН № 7000031964, са издадени от ДАБ при образуването на производство за предоставяне на статут по реда на ЗУБ, но тези документи за самоличност на кандидата не удостоверяват, че чужденецът е влязъл в Република България с редовни документи и по законоустановения ред, както е приел съдът. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗЧРБ чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, ако такава се изисква - т. е. с редовен документ за задгранично пътуване, издаден от държавата, на която е гражданин - с редовен паспорт, издаден от държавата Ирак, чийто гражданин се представя, че е лицето, и с виза, каквато за иракските граждани се изисква през съответния ГКПП. По изложените съображения решението в обжалваната част, с която е отменена заповед № ОЧ-1305/06.08.2008 г. на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, следва да се отмени като неправилно и да се отхвърли жалбата на чужденеца като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,