Решение № 2863 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14503/2008 г.

Решение № 2863 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14503/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Като касационно основание се поддържа оплакване, вкл. в писмена молба по делото, че обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на закона, изразило се, от една страна, в неправилно тълкуване и прилагане на норми от НРД/2006 г. и сключения с НЗОК ИД № 03-1014/30.03.2006 г., а от друга - в непроизнасяне от първоинстанционния съд по инвокирано възражение, че оспореният индивидуален административен акт бил издаден при неспазване на установената форма (чл. 15, ал. 2 ЗАП - отм.) и при неконкретизиране на нарушенията и съответните на тях имуществени санкции, което не само препятствало ефективното упражняване на право на защита на касатора, но и съдебната проверка за законосъобразност. Поради това се моли за отмяна на обжалваното решение на ОС гр. Варна, както и на първоначално оспорената Заповед № РД-09-1912/27.12.2006 г. на директора на РЗОК гр. Варна. Ответникът по касация - директорът на Районната здравно осигурителна каса гр. Варна, в писмено възражение по делото, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт на ВОС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед на директора на РЗОК гр. Варна, на дружеството-касатор са наложени имуществени санкции, както следва: по т. 1 от КП № 14-ВФ/12.12.2006 г.- за нарушение на чл. 17 ал. IV от ИД № 03-1014/ 30.03.2006 г. на основание чл. 38 т. 3 б. "а" от същия - финансова неустойка в размер на 270 лева) за три отделни нарушения по 90 лева за всяко (; по т. 2 от Констативния протокол - за нарушение на чл. 17 ал. I от индивидуалния договор с НЗОК на основание чл. 38 т. 4 б. "а" от същия - финансова неустойка от 220 лева и по т. 3 от Констативния протокол - за нарушение на чл. 32 ал. I т. 3 от ИД № 03-1014/30.03.2006 г. на основание чл. 38 т. 5 б. "а" от него - финансова неустойка от 350 лева. В производство по чл. 33 ЗАП (отм.), но приложим към релевантния период (§ 4 ал. I ПЗР на АПК), Окръжният съд гр. Варна е приел за безспорна фактическата обстановка, която правилно е субсумирана под приложимата норма на чл. 49 НРД/06 г. и съответните клаузи от индивидуалния договор с НЗОК, при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от страна на ответния по касация административен орган, включително и относно индивидуализиране на нарушенията и определянето на размера на приложените финансови неустойки, е изградил краен решаващ извод за законосъобразност на оспорения акт. Съображенията на първоинстанционния съд и крайния резултат по спора, се споделят напълно от настоящата инстанция. Въведените отменителни основания в касационното производство не издържат критиката на действащото законодателство и на установените факти по делото. Твърдението, че обжалваният пред ВОС индивидуален административен акт е немотивиран, в нарушение на предписанието на чл. 15 ал. II т. 3 ЗАП (отм) е необосновано, тъй като в оспорената заповед са описани фактическите обстоятелства, послужили за нейното издаване. Отделно от това, административният орган изрично се е позовал на Констативен протокол № 14-ВФ (12.12.2006 г. и съпътстващите го доказателства, който е издаден в рамките на проведеното административно производство по Заповед № РД-09-1843/11.12.2006 г., с която е възложена финансовата проверка на аптека "Марешки - Провадия", с рег. № 03217 на НЗОК гр. Варна -собственост на дружеството - касационен жалбоподател. Този протокол е изготвен при подготовката на завършващия индивидуален административен акт и съдържа подробно описание не само на възпроизведените в последния нарушения, но и на обстоятелствата, при които са констатирани. Връчен е на ръководителя на аптеката и съдържа подробните мотиви, обосновали прилагането на санкциите по чл. 38 от индивидуалния договор с НЗОК. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че възражението за нарушена форма по смисъла на чл. 15 ал. II ЗАП) отм. (е неоснователно и не може да послужи за отмяна на оспорения акт, е правилен. Поддържаният пред настоящата съдебна инстанция довод за неправилно тълкуване и прилагане на клаузите от ИД № 03-1014/30.03.2006 г., сключен между касатора и НЗОК и Приложение № 7 към него, е също неоснователен, предвид категорично установените нарушения: По п. 1 от Заповедта - "Съхранение в проверяваната аптека на три лекарствени опаковки с липсваща отличителна маркировка "за НЗОК"- не може да бъде подведено под друга хипотеза, освен тази на чл. 17 ал. IV във връзка с Приложение № 7 към ИД. Нещо повече, то изчерпва напълно нейния фактически състав, което го прави съставомерно именно по приложения текст. На това нарушение съответства предвидената финансова неустойка в чл. 38 т. 3 б. "а" от ИД, която е стриктно приложена. Нормите са ясни и не подлежат на някакво различно тълкуване. По п. 2 от Заповедта -ДВ аптеката е открита една лекарствена опаковка от лекарствено средство "Лескол" с код на НЗОК CF 203 с маркирана крайна продажна цена 56.83 лева, при максимално допустима такава на НЗОК - 37.22 лв. " Сам жалбоподателят не оспорва това обстоятелство (съответната констатация), но твърди, че маркираната продажна цена е била такава именно съгласно лекарствения списък на НЗОК и само защото по-късно, с анекс към ИД, тя била променена в по-ниска, не можело да се обсъжда като нарушение на чл. 17 ал. I от ИД. Правилно ОС гр. Варна е обсъдил фактите, вкл. и този, че възложителят по ИД стриктно е изпълнил задължението си по чл. 18 ал. V и след подписването на анекса, в съответствие с променения аптечен софтуер, касаторът е дължал незабавно изпълнение на клаузата на чл. 17 ал. I ИД, с оглед отразената промяна в цената на лекарството. Като го е нарушил, правилно е подлежал на санкциониране съгласно чл. 38 т. 4 б. "а" ИД, а предвидената финансова неустойка е в абсолютен размер от 220 лева. По п. 3 от Заповедта -" Установена разлика в наличностите на лекарствено средство "Корвитол 50 мг. " CF 070 по щанд на НЗОК в аптеката - налични 32 опаковки, а по софтуер - 28 опаковки", което изчерпва елементите на фактическия състав на нарушение по чл. 32 ал. I т. 3 ИД, за което е приложена финансовата неустойка, предвидена в чл. 38 т. 5 б. "а", която също е в абсолютна цифра и няма място за преценка при определяне на размера й от административния орган. Гореизложено опровергава твърдението на касационния жалбоподател, че нарушенията не били индивидуализирани, което накърнявало правото му на ефективна защита, а и липсвала конкретизация за наложените размери на финансовите неустойки, което допълнително затруднявало не само касатора, но и съдебния контрол за законосъобразност в тази част на оспорения ИАА. Констатираните нарушения са възпроизведени подробно в оспорената Заповед на директора на РЗОК гр. Варна, с конкретни описания на количества, видове лекарствени средства и наличности, което прави несъстоятелно твърдението за тяхната "неконкретизираност". Още повече, че жалбоподателят е упражнил всички предоставени му от НРД/06 г. и ЗЗО, вкл. ЗАП (отм.), възможности за възражения и обжалване на актовете на РЗОК, което говори точно за обратното на довода му за смутено) ограничено (право на защита. Относно размера на приложените финансови неустойки, ответникът по касация не е дължал излагане на някакви нарочни мотиви, защото както стана ясно, те са определени в абсолютен размер и липсва регламент за преценка от страна на прилагащия ги орган. Предвид изложеното, касационният състав приема, че решението на ОС гр. Варна, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение