Решение № 7455 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1444/2018 г.

Решение № 7455 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1444/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Алкомет АД, гр. Ш., чрез адв. Д. Б. от Адвокатско дружество "Б. и партньори" против решение № 7576/11.12.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 5558/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-29002916226435-004-001/09.02.2017 г. Изложите доводи са за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение е за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 89, ал. 1 ЗКПО. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения касаят правилата за провеждане на административното производство по издаване на оспорения АПВ. По същество касационният жалбоподател твърди, че не дължи лихви на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО, тъй като целият размер на корпоративния данък за 2015 г. е внесен изцяло - авансово на 14.12.2015 г. в размер на 1 300 000 лева и остатък до пълния размер от 1 620 886.97 лева - на 29.03.2016 г. В тази връзка поддържа становище за противоречие на чл. 89, ал. 1 и ал. 4 и чл. 86 ЗКПО с чл. 175, ал. 1 ДОПК, според която норма лихви се дължат за невнесени срок задължения за данъци, а не за недекларирани задължения. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения АПВ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения във връзка с посочените касационни основания, са изложени в представената по делото писмена защита на адв. И. С., преупълномощен от АД "Б. и партньори". Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. М. В. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ, в частта на извършеното прихващане със сумата от 117 259.49 лева, представляваща лихви, определени на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО - за превишение на годишния корпоративен данък за 2015 г. с над 20 % определените авансови вноски за същия период. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна е установено, че производството по издаване на АПВ е образувано по искане на Алкомет АД за възстановяване на сумата 4 161 871.16 лева, деклариран ДДС за възстановяване, на основание чл. 92, ал. 3 ЗДДС. С оспорения акт е възстановена сумата 4 044 611.67 лева, а сумата от 117 259.49 лева е прихваната за задължения за лихви по чл. 89, ал. 1 ЗКПО. В хода на проверката е установено, че в ГДД по ЗКПО за 2014 г. Алкомет АД не е определило авансови вноски по ЗКПО за 2015 г. Декларираните авансови вноски са 0.00 лева. На 14.12.2015 г. е внесена сума в размер на 1 300 000 лева, представляваща сбор от дължимите месечни авансови вноски за 2015 г. От данните в административната преписка и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съдът е установил, че първоначално с тази сума са погасени задължения на дружеството за данък върху доходите на физическите лица за м. 11.2015 г. в размер на 120 313.16 лева. На 22.12.2015 г. дружеството е погасило задължението по ЗДДФЛ като е платило сумата 120 313.16 лева, поради което към 31.12.2015 г. по данъчно - осигурителната му сметка е налице плащане от 1 300 000 лева. С ГДД за 2015 г. е декларирана данъчна печалба в размер на 16 208 869.68 лева и дължим корпоративен данък в размер на 1 620 886.97 лева. При тези факти, съдът е приел, че спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса за приложимост на нормата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО. Според съда в чл. 83, ал. 1 ЗКПО е предвидено задължение за месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративен данък на базата на прогнозна данъчна печалба през текущата година. Месечните авансови вноски се определят по реда на чл. 86 ЗКПО, като съобразно чл. 87а ЗКПО същите се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година. Тъй като така декларираните вноски са определени по прогнозни данни, в чл. 88 ЗКПО е предвидена възможност за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък с подаване на декларация по образец. Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗКПО намалението, съответно увеличението се ползва след подаване на декларацията. Според съда във връзка с възможността задължените лица да коригират определените авансови вноски в зависимост от реалните си показатели, в нормата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО е предвидено задължение за лихви - когато дължимият годишен корпоративен данък надвишава с 20 % определите месечни авансови вноски за съответната година, съответно когато 75 на сто от дължимия корпоративен данък надвишава с 20 % определените тримесечни авансови вноски. С оглед на така действащата правна уредба, съдът е обосновал извод, че задължението за лихви е обвързано не с разминаване между дължим корпоративен данък и внесените авансови вноски, а с разминаването между декларираните авансови вноски и дължимия корпоративен данък. В мотивите си съдът е посочил, че нормата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО има предвид "определените" месечни авансови вноски. В разпоредбата на чл. 89, ал. 4 ЗКПО е предвидено, че определени авансови вноски по смисъла на тази чл. са: т. 1 месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86 или тримесечните авансови вноски, определени за първо, второ и трето, тримесечие - за авансовите вноски преди подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88, по т. 2 - намалените или увеличени месечни авансови вноски или намалените или увеличени тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие - за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88. Според съда дължимостта на лихви на база несъответствие между дължим корпоративен данък в годишен аспект и деклариран размер на авансовите вноски е обусловена от обстоятелството, че считано от 2013 г., дължимите авансови вноски се определят от задължените лица на база прогнозна печалба, а не въз основа на финансов резултат за предходната година. В конкретния случай съдът е констатирал, че в ГДД на Алкомет АД по ЗКПО за 2015 г., в клетка 2110, където следва да се посочи размерът на декларираните авансови вноски е попълнена сумата от 1 620 886.97 лева и лихвата върху тази сума е в размер на 117 259.50 лева. В част 9 на ГДД "деклариране на вида и размера на авансовите вноски" е посочено, че са месечни, а размерът им е 0.00 лева. В клетка 1700 на ГДД не са посочени внесени авансови вноски.. Възраженията на жалбоподателя, че е корекция в ГДД за 2015 г. относно размера на авансовите вноски, съдът е отхвърлил като неоснователни, тъй като размерът на вноската съгласно чл. 87а ЗКПО се посочва в декларацията от предходната година. Според съда определеният размер на авансовите вноски е предварително известен на задълженото лице и приходната администрация. В конкретния случай декларация за промяна по чл. 88, ал. 1 ЗКПО не е депозирана от жалбоподателя. Възражението на дружеството, че лихви не се дължат, тъй като корпоративният данък е изцяло внесен, съдът е приел, за неоснователно, тъй като задължението е установено по силата на закона. С тези мотиви, които изцяло съвпадат с мотивите на решаващия орган, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. Касационните доводи за нарушение на материалния закон са неоснователни. Задължението за лихви по чл. 89, ал. 1 ЗКПО възниква за превишението на дължимия годишен корпоративен данък с над 20 % размера на определените авансови вноски. Понятието "определени авансови вноски" по смисъла на тази разпоредба е дефинирано в чл. 89, ал. 4 ЗКПО, както е законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. В конкретния случай не е спорен размера на дължимия корпоративен данък от Алкомет АД по ГДД за 2015 г. - 1 620 886.97 лева. Видно от ГДД за предходната 2014 г. дружеството е декларирало нетни приходи от продажби в размер на 301 135 142.18 лева, поради което прави месечни авансови вноски съгласно чл. 84 ЗКПО. Вида на авансовите вноски - "месечни вноски" - е посочен от дружеството и в ГДД за 2014 г., раздел IX, т. 1 Липсват данни и доказателства за декларирания размера на тези вноски. Не се твърди, че Алкомет АД е правило месечни вноски през 2015 г. От приложение № 2 към заключението на ССЕ се установява, че на 14.12.2015 г. дружеството е направило плащане по сметка на ТД на НАП в размер на 1 300 000 лева авансова вноска КД, 2015 г. На 29.03.2016 г е платен КД за 2015 г. в размер на 374 555.64 лева. В ГДД за 2015 г. в част V, ред 17 "направени авансови вноски през годината" шифър 1700 дружеството не е декларирало такива вноски, не ги е приспаднало от задължението си за КД за 2015 г. и е посочило разлика за внасяне в размер на 1 619 886.97 лева (1 620 886.97 - 1000 лева данъчно облекчение за подаване на ГДД по електронен път). В ГДД за 2015 г. като сума, върху която се дължи лихва по чл. 89, ал. 1 ЗКПО ред 21.1 е посочена сумата на дължимия годишен корпоративен данък - 1 620 886.97 лева. (шифър 2110). По делото не е спорно, че дружеството не е подало декларация за увеличение в размера на месечните авансови вноски. При тези обстоятелства, изводите на съда, че определените месечни авансови вноски по смисъла на чл. 89, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗКПО са 0.00 лева, както и че превишението на годишния КД е с над 20 %, което обуславя задължение за лихви върху годишния размер на КД, съответстват на материалния закон. В случая не се касае за лихви за забава върху невнесен в срок годишен корпоративен данък. В случая се касае за задължение за лихви, което е определено в специалния закон и което възниква при несъответствие на определените от задълженото лице авансови вноски по ЗКПО по смисъла на чл. 86 от същия закон и годишния корпоративен данък с повече от 20 %. Основан на норма на чл. 88, ал. 2 ЗКПО е изводът, че дружеството не може да се ползва от плащането на сумата от 1 300 000 лева на 14.12.2015 г., тъй като не е подало декларация за увеличение на авансовите вноски. Тази норма предвижда, че увеличението се прилага след подаване на декларация по чл. 88, ал. 1. Не са налице и твърдените в касационната жалба нарушения на принципите за обективност и служебно начало в хода на извършената проверка. Установените от органа по приходите факти, кореспондират със събраните доказателства. Следва да се отбележи, че възникването на задължение за лихви и неговият размер зависи изцяло от поведението на задълженото лице, тъй като както размерът на месечните авансови вноски, така и тяхното намаление или увеличение се определя по негова декларация. В случая от данните по дело е видно, че Алкомет АД не е подавало декларации - първо не е декларирало размер на месечните авансови вноски за 2015 г. в ГДД за 2014 г., второ не е подало декларация по чл. 88, ал. 1 през годината. При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е съпоставил определени месечни авансови вноски по смисъла на чл. 89, ал. 4, т. 1 ЗКПО в размер на 0.00 лева и годишен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 620 886.97 лева. Налице е превишението, визирано в нормата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО превишение с над 20 %, тъй като дружеството не е определило размер на месечните авансови вноски по реда предвиден в закона. С оглед на изложеното следва да се приеме, че извършеното прихващане със сумата от 117 259.50 лева е законосъобразно. Като е достигнал до същите правни изводи и е потвърдил оспорения АПВ, съдът постановил решение в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва се присъдят на ответника по касация за осъществено процесуално представител от юрисконсулт пред настоящата инстанция в размер на 3702.60 лева Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,