Решение № 1194 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2011 г.

Решение № 1194 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2011 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Славян Костадинов Ковачки срещу решение № 7 от 6.01.2011 г. по адм. дело № 854/2010 г. на Административен съд - София област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Самоков не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССО е отхвърлил жалбата на Славян Костадинов Ковачки срещу заповед № 568/5.10.2010 г. на началника на РУП гр. Самоков, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия му е отказано издаване на разрешение за придобиване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че административното производство е започнало по искане на жалбоподателя с вх. № 2637 от 21.06.2010 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на 1 бр. късо огнестрелно оръжие при действието на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.), което по правилото на § 6, ал. 2 от ПЗР на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обн. ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от същата дата, е приключило с издаване на обжалваната заповед по реда и на основание действащия закон. В тази връзка е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушение на административнопроцесуалните разпоредби поради прилагането от административния орган на нормите на ЗОБВВПИ при постановяване на обсъждания отказ. След като е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Приел е, че жалбоподателят не е установил наличие на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради което правилно административният орган е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната жалба пред настоящата инстанция. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, които да сочат на различно фактическо положение от възприетото от съда, респ. обуславящи други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения отказ. Неоснователно е възражението на касатора, че не е изложил мотиви във връзка с отменената от административния орган предходна негова заповед № № 540/2010 г., с която по същото искане на жалбоподателя е постановен отказ на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.). Съдът правилно е посочил, че по силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗОБВВПИ започналите производства по искания за издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие се довършват по реда и условията на този закон, поради което законосъобразно административният орган е издал оспорената заповед като се позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от с. з. Отменената предходна заповед не е породила правно действие и противно на твърдяното от касатора фактът, че органът е оттеглил акта по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК (неточно в същия е посочен чл. 91, ал. 1 от АПК, който визира отзив при оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган) не съставлява пречка за издаване на нова заповед съобразена с правилото на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗОБВВПИ. Ново обстоятелство по см. на чл. 156, ал. 3 от АПК в случая се явява настъпилата промяна в нормативната уредба и съответно - разписаните в действащия закон изисквания за издаване на исканото разрешение, които са сходни с тези, предвидените в отменения ЗКВВООБ, но не са идентични. Правилно е заключението му по същество за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - в РУ "Полиция" гр. Самоков няма постъпили сигнали за заплахи срещу жалбоподателя или негови близки, както и за посегателство спрямо имуществото му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на него и семейството му, произтичаща от отдалечеността на дома му на около 5 км от гр. Самоков и за имуществото му предвид упражнявана търговска дейност - сочи, че притежава магазин в гр. Приморско. Така визираните обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Изводите на решаващия съд в тази насока са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София област е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,