Решение № 7043 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2009 г.

Решение № 7043 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи - София против решение от 19.06.2009 г. по адм. дело № 851/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отменена заповед № 1027 от 2.02.2007 г. на директора на Столична дирекция "Полиция" за налагане на Крум Йорданов Михайлов на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на Република България. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като принудителната административна мярка е приложена при спазване на всички законови изисквания. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът Крум Михайлов оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Софийския градски съд е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД орган, в писмена форма, като съдържа всички посочени в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, но е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като принудителната административна мярка е приложена без да са налице нормативните предпоставки за това. Изводът, че обжалваната заповед е издадена без да е установено настъпването на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната мярка по отношение на ответника по касационната жалба Михайлов също кореспондира със закона. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагане на административната мярка във всеки отделен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на директора на Столична дирекция "Полиция" да приложи мярката по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД е достатъчно да се установи, че лицето има задължение в големи размери, не притежава лично имущество, което да покрива задължението и не е представило надлежно обезпечение на дълга. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че цитираните по-горе предпоставки за прилагане на принудителната мярка не са изпълнени по отношение на жалбоподателя Михайлов, ответник в касационното производство. Действително с определение по гр. дело № 03753/2005 на Софийския районен съд последният е осъден да заплати на физическо лица сумата 35 000.00 щ. долара, т. е. установено е парично задължение в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на ЗБЛД, но в същото време са ангажирани доказателства, че Михайлов притежава лично имущество, което покрива задължението - съгласно представените писмени доказателства същият е собственик на недвижим имот с данъчна оценка, надхвърляща 1 300 000.00 лв. При тези данни съвсем аргументирано и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съдебен състав приема, че предпоставките, предвидени в закона не са осъществени, поради което не са налице основания, които да обосноват упражняването от страна на органа на предоставените му със закона правомощия по прилагане на принудителната мярка. Ето защо като приема, че действията на административния орган не са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби, Софийският градски съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Поради това доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебния акт не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Софийския градски съд, административно отделение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение