Решение № 12311 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2018 г.

ВАСVIII отделение12.10.2018 г.докладчик т Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/10.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2605/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12311 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба от "Васмар 09" ЕООД, ЕИК – 200976818, подадена чрез адв. Е. Попова, срещу решение № 35/10.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2605/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 200991700856793/22.05.2017 г., поправен с Решение за поправка на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 200991700856793-П/16.08.2017 г., издадени от В. Г. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ - Сливен, потвърден с Решение № 203/17.08.2017 г. на М. Й. - началник отдел "Обжалване" в дирекция "ОДОП" Бургас, изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно, постановено е противоречие с материалния закон, със събраните по делото доказателства, в т. ч. и изготвената ССЕ, и е необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 176, т. 4 ЗДДС, тъй като не е налице вторият елемент от фактическия състав на разпоредбата дали задълженията на лицето могат да се покрият от активите, приспадани със задълженията на лицето към други кредитори. В случая за разлика от приетото в акта /отрицателна разлика между активи и пасиви в размер на 110 116, 52 лева/, според заключението на ССЕ активите са 250 269, 44 лева, а пасивите – 175 685, 02 лв., т. е. налице е превишение на активите над посочените в акта публични задължения в размер на 48 197, 96 лева. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен Актът за дерегистрация по ЗДДС. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява, не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Васмар 09" ЕООД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а именно общата стойност на публичните задължения, надхвърля стойността на активите на дружеството, намелена с неговите задължения. За да отхвърли жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС, съдът е приел, че е налице посоченото от органа по приходите основание по смисъла на чл. 176, т. 4 от ЗДДС - дружеството има публични задължения в размер на 48 197, 96 лева събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, а именно налице е отрицателна величина в размер 76201.26 лева /според решаващия административен орган/. Според решаващия административен орган задължението за овърдрафт в размер на 123 092.42 лева към "ПИБ" АД е погасено към 04.05.2017 г., но едновременно с това е приел, че е възникнало ново задължение на "ВАСМАР 09" ЕООД в същия размер към търговско дружество изплатило кредита - "Вини 77" ЕООД. В този смисъл, според решаващия орган погасяването на задължението за овърдрафт не променя обстоятелствата за дерегистрация по ЗДДС, съгласно чл. 174, т. 4 от ЗДДС, доколкото едно задължение е заменено с друго в същия размер. Въз основа на анализ на приложените по делото доказателства, съдът е приел, че дори към момента на издаване на оспорения акт за дерегистрация да е било погасено задължението на дружеството по овърдрафта към "ПИБ" АД и дори да не е възникнало ново задължение към дружеството погасило кредита "Вини 77" ЕООД, то отново са налице предпоставките по чл. 176, т. 4 от ЗДДС за прекратяване регистрацията на дружеството. Съдът е обсъдил приетата по делото ССЕ, която е установила, че към 22.05.2017 г. стойността на активите на дружеството, намалена с размера на пасивите /задълженията/ е 74584.42 лева, която сума обаче е получена след като към активите е прибавена сумата от 62108.45 лева, която е посочена в представената от дружеството оборотна ведомост към 22.05.2017 г. в счет. сметка Крайно салдо – дебит. Съдът е приел за недостоверна тази оборотна ведомост и не е кредитирал същата, като е изложил самостоятелни мотиви в тази насока. За достоверна съдът е възприел сумата посочена в представената от дружеството оборотна ведомост в счет. сметка Крайно салдо – дебит в оборотна ведомост към 30.04.2017 г., а именно 32 970.96 лева. Така е установил, че стойността на активите на дружеството към 22.05.2017 г., намалена с размера на пасивите /задълженията/ не е 74 584.42 лева, а 45 446.93 лева /намалена със сумата от 29 137.49 лева – разликата между 62 108.45 лева и 32 970.96 лева/. Така неплатените публични задължения на дружеството към 19.05.2017 г. в размер на 48 197.96 лева отново превишават сумата от 45 446.93 лева, която е стойността на активите на дружеството към 22.05.2017 г., намалена с размера на пасивите /задълженията/. Мотивиран от гореустановеното, съдът е обосновал извод за наличие на хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС и законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Затова и с арг. от чл. 169 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства, като са направени обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания акт. При разглеждането и решаването на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не се спори между страните, че общият размер на неплатените публични задължения на дружеството е 48 197.96 лева, в т. ч. главница в размер на 44 791.38 лева и лихви в размер на 3 406.58 лева. Спорът е дали задълженията надхвърлят стойността на активите му, намалена с него с неговите задължения. Според касатора към момента на издаване на акта за дерегистрация не са налице предпоставките на чл. 176, т. 4 ЗДДС, като неправилно органът по приходите не е анализирал представената от него оборотна ведомост към 22.05.2017 г. В тази връзка се позовава на заключението на ССЕ, изготвено на база приложената оборотна ведомост към 22.05.2017 г., като вещото лице е установило наличие на превишение на активите над пасивите в размер на 71 223, 35 лева. В жалбата се правят оплаквания и относно погасения овърдрафт към 04.05.2017 г., като се твърди, че доказателствата в тази насока неправилно не са възприети от административния орган и съда. Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията в жалбата. Следва да се посочи, че оборотната ведомост към 22.05.2017 г., както и копие от удостоверение от ПИБ АД с изх. № 243-78/05.06.2017 г., в което се сочи, че ползваният от "Васмар 09" ЕООД овърдрафт е изцяло погасен и закрит на 04.05.2017 г. с превод от трето лице - "Вини 77" ЕООД, са представени още в хода на оспорването на акта за дерегистрация по административен ред. Тези доказателства са подробно обсъдени както в решението на директора на Д "ОДОП" – Бургас, така и от административния съд, като са изложени съответни мотиви затова. Обосновано решаващият орган и съдът не са кредитирали представената от дружеството оборотна ведомост към 22.05.2017 г. /л.43 от делото/ по отношение на отразените сума по счет. сметка 501 Каса в левове. При сравнителен анализ на данните във ведомостта с данните отразени в дружеството оборотна ведомост към 30.04.2017 г. /л.127 от делото/ е видно, че и в двете ведомости за начално салдо по счет. сметка 501 е посочена сумата 400 504.43 лева. В колона Оборот – кредит в оборотната ведомост към 30.04.2017 г. е посочена сумата от 367 533.47 лева, а в оборотната ведомост към 22.05.2017 г. – сумата 338 395. 98 лева. В резултат на това Крайно салдо - дебит в оборотната ведомост към 30.04.2017 г. е посочена сумата от 32 970.96 лева, а в оборотната ведомост към 22.05.2017 г. – сумата 62108.45 лева. По делото липсват доказателства за източника на това нарастване на паричните средства в касата в периода между 30.04.2017 г. и 22.05.2017 г. още повече, че дружеството не е извършвало търговска дейност от м. 10.2016 г. Както правилно сочи съдът това практически е невъзможно да се получи, тъй като няма как към по-ранна дата да е похарчена по-голяма сума пари, която впоследствие към по-късна дата същата да намалее. Данни за сторнировъчни операции в периода между 30.04.2017 г. и 22.05.2017 г. не присъстват в представения хронологичен дневник и за периода 01.05.2017 г. – 22.05.2017 г. и главна книга за периода 01.01.2017 г. – 22.05.2017 г. Така данните от представената оборотна ведомост към 22.05.2017 г. правилно не са възприети от съда за целите на определяне наличието на предпоставките за дерегистрация по ЗДДС, тъй като е съставена въз основа на счетоводни операции, които не отразяват реално случилите се събития, в нарушение на чл. 3, ал. 3 от ЗСч. Съобразно изложеното, обоснован е изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, тъй като е доказано както съществуването на публичните задължения, така и тяхното превишение над намалените със задълженията стойност на активите. Извод в обратна насока не може да бъде изведен въз основа на констатациите на вещото лице към 30.11.2017 г. в задача 2 от ССЕ, тъй като същите касаят период след датата на дерегистрацията. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения по-големи от редуцираните с другите му задължения активи е източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено с целите на гл. ХХV от ЗДДС. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото, а ответникът не е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 2